ХРИСТОС МУРУТИС

Днес всички погледи на политолози, държавници от ЕС са насочени към Гърция. Поредица от значими за държавата събития доведоха на власт една партия, която плени гръцкото общество с популистки изхвърляния и красива риторика. Партия, очевидно ръководена от един много способен и интелигентен млад човек - Алексис Ципрас. Гърция създаде вече правителство от неговата крайнолява партия СИРИЗА, подкрепена от малка, крайно дясна партия със сходни възгледи за отхвърляне на банковия гнет. Новата коалиция обаче ще трябва да се сблъска със суровата действителност, която е далеч от риториката на предизборния период.

Партия СИРИЗА беше една малка революционна формация с 3-4% подкрепа, която обаче се промени благодарение на качествата на Ципрас, който успя да я превърна в партия на властта. Тайната на неговия успех е проста. Той успя да използва негативната енергия, която кредиторите на Гърция (прословутата „Тройка”) създадоха сред обществото. Той превърна възмущението в енергия, превръщайки я в надежда. Надежда, която гърците имаха потребността да прегърнат, защото всички те бяха ударени безмилостно от от кризата. Кризата в Гърция отне в рамките на 6 години 30% от БВП и остави без работа повече от 1,5 милиона души. Останалите, разбира се, също бяха принудени да се адаптират към условията на живот в тази нова реалност.

Ципрас поема една страна, която беше „поправена” от правителството на Самарас, който е може би най-добрият министър-председател през последните 40 години. Самарас пое върху плещите си бремето на кризата и в резултат днес имаме една саморегулираща се икономика с излишъци, с напълно преструктурирани и капитализирани банки, с развиваща се икономика и с дълг, който се обслужва на ниска цена от 1-1,5%, получен от приятели и партньори, т.е. от правителствата в еврозоната, а не от агресивни и скъпи пазари. Не успя обаче да се справи с огромната безработица, около 25%, която може да бъде намалена само с големи инвестиции, които започнаха бавно-бавно да се извършват през 2014 г.

Ципрас като премиер ще трябва да избира между сблъсъка или сътрудничеството с Европа. Личното ми мнение е, че той и СИРИЗА ще се трансформират в европейския вариант на популярния бивш бразилски президент Лула да Силва, който от революционер се превърна в социалдемократ реформатор. Европа не може да си позволи днес лукса да се конфронтира и ще трябва да открие някакъв нов път, който да превърне прословутата „Тройка” в друг механизъм, предоставящ на г-н Ципрас сила, а на обществото сигурност, в замяна на един нов вид отношение, което може би ще бъде предвестникът и на отношението, което може и трябва да приложат и други крайни партии в ЕС, борещи се за власт, като на г-жа Льо Пен във Франция и „Подемос” в Испания. СИРИЗА и Гърция могат, ако станат повод за падането на еврото спрямо долара, да помогнат невъобразимо на износа на северните страни и на Италия, на туризма и на другите услуги, предлагани от южните страни, а така също могат и да послужат за идеалното обяснение в ръцете на г-жа Меркел пред собствения й народ за евентуалното отпускане на коланите и печатането на нови пари, което ще бъде извършено с политическо решение, за да бъдат стимулирани най-накрая развитието и решителната борба с безработицата, която не е само гръцки проблем.

Ципрас е достатъчно интелигентен и е прозрял този европейски шанс, няма обаче опита от трети страни и не е водил досега на такова равнище преговори със северноевропейци. При тях съществува един страх да не се случи някакво „произшествие” с ликвидна криза, която да доведе Гърция до един Grexit или до някаква по-различна криза, например да бъдат затворени банки за някакъв период, за да няма изтичане на капитали.

Победата на СИРИЗА в Гърция променя много неща и в Европа вече. Времето ще покаже накъде вървят нещата и каква логика ще следва г-н Ципрас спрямо ЕС, както и останалите европейски лидери спрямо г-н Ципрас, вече като министър-председател на Гърция. На нас, оптимистите, ни се иска да вярваме, че ще видим един нов г-н Лула в Европа. Повечето обаче в ЕС и в Гърция са песимистите, които са на мнение, че многото обещания ще доведат до преждевременното падане на правителството на СИРИЗА.

До три месеца най-много ще имаме някаква картина за това, накъде е тръгнала Гърция и дали направеният избор ще бъде шанс или проклятие.

##########

15

общество

##########

СРЯДА, 28 ЯНУАРИ 2015 г.