Кое е истинското име на Бога? Може ли да си доставяме благородни метали от Космоса? Кой живее на Марс? А астронавтите ще ни кажат как по-добре да вирее пшеницата?

Това се очертават да са въпросите на космическата 2015 година. А България е също сред търсачите на вселенските истини. И то работи изключително активно в партньорство с Европейската космическа агенция, НАСА и други космически държави. Само след няколко месеца предстои изпитанието на апаратите, които ще бъдат част от Марсохода „Екзо Марс”. Учените ни получиха средствата за три лаборатории по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, от които не просто ще следят и анализират големи природни промени, но ще дават предварителна информация за тях, така че държавните институции да имат достатъчно време да реагират.

„САЩ работят активно и ще изпратят скоро своя техника за изследването на астероидите - разказа проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН. Напоследък се говори за кацане на астероид и от там да се тръгне на експедицията за Марс. Американците бързат и защото търсят отговор на няколко ключови въпроса, един от които е изследването на самите астероиди. Както е известно, някои от тях са изцяло от тежки благородни метали, които доста бързо се изчерпват на Земята”. Разбира се, в този процес активно участват всички космически страни, включително и Европейската космическа агенция, в която и ние скоро ще членуваме.

Проучването на кометите е другата тема номер едно в света на учените защото те може би крият отговора на въпроса какво е било преди Големия взрив, как се е появил разумът, човечеството само ли е във Вселената и къде са другите? „Лекичките” комети са в периферията на нашата Слънчева система, а и на всички галактики на Вселената, и се предполага, че те не са успели да участват при формирането на планетите и звездите след Големия взрив. На тях ще се търсят биологични клетки и органични молекули, които евентуално ще ни кажат как всъщност сме възникнали.

„Всички космически държави са се заели с подготовката за полета на Марс. Ние също участваме и изпитанията на нашата апаратура са през март-април”, уточни проф. Петър Гецов. Става дума за апаратура за определяне на радиацията която ще работи, както вече казах на Марсохода „Екзо Марс”. Най-силната страна на българските учени е в изработването на апарати за изследване на космическата плазма и космическата радиация. В момента имаме такива на Международната космическа станция, които изследват състоянието на космическата плазма около станцията и електрическия потенциал на модулите на станцията. Наши прибори за измерване на радиацията има и вътре в самата станция и са предназначени за самите астронавти, както и на вътрешното пространство. Цялата техника предава информация в реално време и на тази база се правят научни анализи и се развиват нови проекти, свързани с космическите полети. „До 3 март трябва да предадем апарата R3DR, който също е за измерване на радиацията на някой спътници на НАСА”, обясни проф. Гецов.

Иначе България е получила 2 млн. лева от оперативната програма „Конкурентоспособност” за създаването на три лаборатории в областта на дистанционните методи за изследване на Земята от Космоса. Те пък от своя страна са част от големи проекти за получаване, изследване, анализиране и предлагане на решения за цялото ни национално стопанство и сигурност. Благодарение на информацията от спътниците и използването на безпилотната авиация в реално време ще се получават данни за екологичното състоянието на атмосферата, за почвите, застрашени от засушаване, за състоянието на водните басейни, дори за това каква е вегетацията на пшеницата и другите селскостопански култури. Благодарение на тази информация ще може да предсказваме бъдещи пожари или природни катаклизми и да подпомагаме компетентните органи за вземане на правилното решение, обясни проф. Гецов.

Иначе 2015 година ще е пълна с космически чудеса - звездопади, ярки планети, дъжд от метеорити, слънчеви и лунни затъмнения.