Жонглиране между реформите и стабилността

Ако някой е забелязал, правителството публикува подробна и всеобхватна Програма за управление за предстоящия мандат.

Планирането е дефицитна стока в епоха, когато зависим от настроението на „пазарите" (да се слави името им!), както дивакът е зависел от природните стихии. То е и неизтребима човешка черта. След като обмисли и реши какво и как ще направи, всеки от нас се превръща от творец и ръководител в старателен и скромен изпълнител на собствените си планове и графици. Иначе рискува да подменя целите в движение, подобно на градоначалника Бородавкин в сатирата на Салтиков-Щедрин: „Искаше да създаде в града Академия, но срещайки административни пречки, построи арест."

В програмата фигурират 196 „приоритета". Думата „приоритет" има два смисъла: нещо предхождащо и нещо най-важно. Но не може всичко да е по-важно от останалото. Логически не може човек да бъде баща на бащата на баща си. Хубаво би било всеки българин да има личен шофьор, но кои тогава ще бъдат шофьорите? Не става дума за езиков перфекционизъм. Редно би било, ако програмата е дългосрочна, да бъдат изведени една-две крайни цели. Липсва описание как ще изглежда страната в края на мандата. Вместо това се тръгва от това КАК ще се развива страната, а именно - „стабилно". Същевременно обаче е изразена политическа воля за доста реформи. А всяка реформа минава през разтръскване и пренареждане на социални отношения. С опита да се жонглира с две философии едновременно вероятно ще запомним това правителство.

157-те страници в Програмата са плод на административно усърдие и авторска плодовитост, която асоциирам с една специфична субкултура у нас - тази на НПО и на писането на проекти за усвояване на пари от чуждестранни фондове. Към всяка цел неуморно са приложени задачи за писане на предварителни анализи, създаване на комисии, обществени дебати, пътни карти, набелязани мерки, мониторинги на дейността и какво ли не. Четенето на текста често е по-трудно от това да дъвчеш мукава: „Въвеждане на основата на анализ на постановените актове и на самооценката на атестирания на Система от мерки за идентифициране на необходимостта от индивидуалното му обучение и за включването му в подходящи форми за продължаващо обучение и за усъвършенстване на професионалната квалификация". Става ли ви по-ясна правната реформа? Трудно е да се каже колко тълкувания ще породят 196 приоритета и 420 мерки сред държавните експерти, които ще трябва да ги „имплементират" (т.е. прилагат).

В икономическите намерения виждаме една голяма липса и голяма концептуална трудност. Първо, думи като „монопол", „картел", ВЕИ, „вериги супермаркети" не са споменати дори веднъж в огромния текст. Очевидно драмата с монополите и олигополите, която взриви обществото през 2013 г. върви към антикулминация с вдигнат бял флаг. До следващия взрив.

Концептуалните проблеми личат в раздела за данъчните реформи. Ясно са разписани са сериозни мерки за ревизия на данъчната система, но още в заглавието на раздела четем „запазване на ниския дял на преразпределение от държавата в БВП", което говори не за реформа, а за консерватизъм и страх от промяна. Запазване, все пак, или реформа? Да припомним, че България вече близо десетилетие е втора в ЕС по най-нисък дял на държавата в икономиката, но си остава най-бедна и с крайно недостатъчен растеж. Всъщност страните с най-нисък дял на преразпределение чрез бюджета са африканските (10-15%), а на обратния полюс стоят развитите страни (40-50%). Дистрофичният живот на обществените услуги се изразява например в липса на контрол и правоналагане върху всичко - от нотариуси и събиране на глоби, през язовирни стени, болнични управи и асансьорни сервизи, та до откровеното игнориране на конкурсните правила при назначения в администрацията.

В Африка главните бюджетни приходи идват от косвени данъци върху оборота, а не върху доходите, богатсвото, печалбите. Програмата на кабинета предвижда растеж именно на прихода от акцизи с 9,4% до 2018 г. Акцизите са вид косвен данък и прехвърлят тежестта върху потреблението. Тъкмо то от години е хронически вяло и задържа оборота и инвестициите. Истинска реформаторска смелост би било поне частично възстановяване на една нормална за Европа прогресивна ставка върху „мъртвия капитал" - имоти, богатство, наследства, лихви, дивиденти.

От друга страна, главната причина за бюджетния дефицит е не големият разход, а съзнателно поддържаните от две десетилетия дупки в приходите. Една крачка към здравия разум е намерението да се подготви законопроект за данък върху операциите на капиталовите пазари, който дано има силата да пробие мощна лобистка преграда, която го чака в парламента.

Друга такава крачка е ограничаването на офшорните схеми за за укриване на данъци и маскиране на реалните собственици. Сюжетът с КТБ беше разкошна илюстрация за това, че у нас не е възможно да се установи кой притежада дадена фирма и оттам, дали кредитът към нея е непозволено „инсайдерско" субсидиране или редовен заем.

Какво виждаме в раздела за правосъдната реформа? Намаляване на парламентарната квота във ВСС за сметка на професионалната, желание за промени в статуса на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, разделяне на ВСС на съдийска и не-съдийска част. Но в програмата, а и в дебатите на експертите виждам пълна концептуална мъгла, маскирана от декларации за решителност. През 90-те години магистратите бяха толкова независими, че застанаха над самия закон. По времето на Симеон и Станишев, под натиск от ЕК, се направиха редица трудни, в това число конституционни промени за повишаване отговорността на магистратите, с което обаче се увеличи влиянието на парламента и правителството над Третата власт. Сега се предвижда щурм едновременно в двете посоки - и засилване на подконтролността, и засилване на независимостта. Да не говорим, че реформата трябва да се осъществи от хора, практически назначени от ГЕРБ. (Да си спомним за прокурора Кокинов, който се подмазваше на Борисов с обръщението Началник). В това отношение липсата на съпротива срещу идеите на министър Христо Иванов будят подозрение, че са беззъби.

И може би най-важният минус. Ако премиерът устрои тест за министрите, доколко познават програмата, която осъществяват, силно се съмнявам, че мнозина от тях ще останат в правителството. Включително и самият Борисов. Вместо да я разяснява, той простичко заяви, че е написана, за да сложи край на спекулациите, че кабинетът не е за пълен мандат. Други отговорни представители също се ограничиха с обяснения, че програмата често ще се коригира, „ръководейки се от събитията". Ами ако „събитията" наредят да се построи вместо Академия арест?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи