Интервю на КРАСИНА КРЪСТЕВА с Андрей Пантев, историк и бивш депутат за опасностите от война, бъдещето на Европейския съюз и мониторинговия доклад на Европейската комисия

Проф. Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. в Раковица, Видинско.
Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски", където е професор от 1985 г. Има около 40 книги и над 300 публикации на български, английски, испански, руски и немски език. Народен представител от гражданската квота в "Коалиция за България" в 39-ото, 40-ото и 41-ото народно събрание.

- Защо се размахва плашилото на войната, проф. Пантев? От Министерството на отбраната заявиха, че не се готвим за война, опозицията обаче не вярва. БСП иска съвместно заседание на парламентарните комисии по национална сигурност и отбрана и по външна политика, на което да бъдат информирани за посещението на генералния секретар на НАТО. "Атака" пък подозира, че върви тайна мобилизация.

- Не можем да преценяваме нещо, което институциите замислят отвътре - опозицията и управляващите. Но от друга страна, винаги при вътрешна безпомощност и безпътица могат да бъдат употребени такива фактори като заплаха отвън, вероятност за война и прочие. Едно е ясно - много е смешно да се говори, че българската армия може да бъде някакъв фактор в такива ситуации. Истерията по мобилизацията обаче може да симулира заплаха отвън, каквато не съществува. Не е случайна тази поредна суматоха у нас за отвличане на вниманието.

- Кой и от какво отвлича вниманието?

- От неспособността да се справим с крещящите потребности, които има това общество, независимо от изборни и правителствени промени. Много е ясно, че Русия не е заплаха за нас. Че подобна мобилизация никого няма да стресне - нито отвъд океана, нито отвъд Киев. Въпросът е да се симулира нещо. Всички симулират. Иначе войната тече. Студената война е едно понятие, изобретено от Джордж Оруел, тя съществува и в този момент като информационно враждуване. Но да се говори за някакви конкретни преки действия, още по-малко - сухопътни, според мен е силно преувеличено, защото не смятам, че руските олигарси ще воюват с американските милиардери. Тази система с употребата на посредници все още не може да разпали истинска война. Но студената вече е ход, както казах. Втората студена война. Смешното е, че в този момент тя не се води на никаква идеологическа основа, дотолкова, доколкото изповядваните, декларираните и уж прилаганите принципи и стойности са еднакви - демокрация, пазарна икономика, миролюбие и прочие.

- Българската политическа класа не се оказа на висота при предишните световни конфликти и докара на страната национални катастрофи. Сега в ерата на информационните технологии по-различно ли е?

- Сега с нашите съюзнически задължения и коалиционни ангажименти сме прекалено и много плътно привързани и по-точно - завързани, към автоматична система на реакции. Българската политическа класа е на нивото на българското общество. Този елит, както често неоснователно го наричаме, е еманация на нашите способности (или неспособности) в настоящия момент.

- Съюзническите ни задължения все пак не са ли защита за страната?

- Това твърдение малко ми прилича на онзи аргумент, който вече никой не употребява, но на мен ми беше най-смешен от смешните: че противоракетните системи на НАТО се разполагат в прибалтийските държави и Полша, за да пазят Европа от Иран. Винаги може да се изобрети мнима заплаха, за да се оправдае нещо, което правиш неохотно. Много ясно, че Русия няма да праща пак войски в България да ни освобождават от турците. Много ясно е, че и ние сме им последната грижа в момента. Но е ясно и друго - когато си в един съюзнически блок, да си мислил преди това какви задължения трябва да изпълняваш съгласно съюзническия си договор. И всички тези, които гласуваха за влизането на България в НАТО, би трябвало да помнят една банална медицинска препоръка - преди употреба прочетете упътването. Ние сме в желязната хватка да изпълняваме съюзнически ангажименти, от които не само нямаме никакъв интерес, но към които нямаме и никакво отношение.

- Следите ли изборите в Гърция? Всички се вълнуват, макар и по различен начин от победата на СИРИЗА. Вие какво виждате в нея?

- Аз знам толкова, колкото и всички, които следят информационните водопади. Но едно е безспорно - ще се опитат това момче, Алексис Ципрас, да го спрат. Може би и към него ще приложат някакви сценарии. Както в момента на мушката е Унгария, която има дързостта да бъде леко непослушна. Но тези пукнатини, които вече ги има в Европейския съюз, никак не са без значение - тенденции към сепаратизъм има в Шотландия, Южен Тирол, Испания и т.н. Всичко това свидетелства, че тази Европейска уния, която продължава да бъде много повече идея, не е така монолитна. Нищо, че като бюрократична институция е доста силна. Нали си спомняте какво казваше един бивш чешки президент? Че Европейският съюз е много добро нещо за онези, които закусват в Лисабон, обядват в Париж и вечерят в Стокхолм. Но освен свободата на пътуването, Европейският съюз не даде много на отделния европеец. Ципрас вероятно няма да успее, но появата му е симптом, който говори за малко съмнително европейско бъдеще в този формат, в който съществува днес.

- Как ще коментирате последния мониторингов доклад на Европейската комисия, в който и критиките, и препоръките, и похвалите са свързани със съдебната система?

- Няма да влизам в конкретика, защото не съм специалист. Ще кажа какво виждаме - поредно реактивно отношение. Опозицията се радва и преувеличава негативите, управляващите са доволни - и подчертават позитивите. Това е смешно. Като пред футболен мач, след който един обяснява, че съдията ни е погубил, а друг - че противникът е играл грубо. Това ни разединява.

- Но внушително мнозинство от 78% от българите смята, че наблюдението от Брюксел трябва да продължи.

- Това е нашият вечен респект и вечно раболепие спрямо това какво мислят другите за нас. Ние искаме да бъдем почуквани с пръст по главата. Пък след това ни е чудно защо не ни уважават и защо гледат на нас със снизхождение.

- Една популярна мантра гласи, че нямаме напредък в областта на правосъдието, защото няма осъдени по високите етажи на властта. България е имала закон за съдене на министрите през 20-те години на миналия век. Този закон направил ли е управлението по-прозрачно тогава?

- Тази индикация е формална. Не можеш да съдиш за една система по това има ли някой в затвора или не. Съдебната система също е производна на обществения климат - тези съдии, прокурори не са спуснати с парашут. Отново опираме до самите нас - институцията не променя хората, хората променят институцията. При лоши институции пак може да има добро управление. При брилянтни институции може да има лошо управление.

- Има ли сценарий за сваляне на кабинета, свързана с високите сметки за ток? Премиерът Бойко Борисов заподозря такава заплаха за правителството.

- Не знам дали има заплаха, но че има сериозно гражданско напрежение срещу правителството на тази тема е очевидно за всеки, който се повози в градския транспорт. А до каква степен може да бъде реализирана е друг въпрос. А що се отнася до думите на премиера - позволете ми да се съмнявам в това, че този сценарий е бил чужд на тези, които бяха свалени. Тогавашните управляващи едва ли не се радваха, че ги свалят.