Къде отдъхва бившият президент д-р Желю Желев? Как къде, в Грозден. Замирише ли на пържена риба, цялото село знае - д-р Желев пак е наловил мряна.

От Бургас до Грозден се стига след дълбоки препятствия и друсане - дупките по пътя зеят като лунни кратери. Селото е на хвърлей място от Сунгурларе - царството на червения мискет. Местните обаче не обичат да висят в хоремага, а си ходят на гости, за да се почерпят по чашка. Всички знаят къде е къщата на президента. Грешка няма - отпред е паркиран сребристият му джип, а на портата виси табела “Образцов дом”.

Натискаме бравата и вратата поддава. В Грозден никой не заключва. Към къщата води дълга зелена пътечка. В августовската жега лъхва приятен хладен вятър. “Това е морякът, от дете го наричам така”. С тези думи Мария Желева, съпругата на бившия ни държавен глава, посреща екипа на “Труд”. Кани ни на масата под лозницата и веднага дава сигнал към домакина с вика:

“Желе, дойдоха за теб!”

Пред родната къща на Марушка, както наричат Мария Желева, цъфтят бръшлян и здравец. Семейството не пропуска лято и предпочита отдиха в Грозден пред луксозните курорти. След 1989 г., освен с гроздето и мискета, селото бързо се прочу и като мястото, където между 1966 г. и 1972 г. е живял лишеният от софийско жителство Желю Желев. Година по-рано за антиматериалистични и антимарксистки възгледи философът от СУ е изключен от БКП. Той пък през 1967 г., точно в Грозден, написва прочутия си труд “Тоталитарната държава”. Едва през 1982 г. тя излиза на книжния пазар със заглавието “Фашизмът”. Грозден е селото на Мария, д-р Желев е роден в шуменското Веселиново. В Грозден през 1992 г. Желев се подготвя и за прословутата си пресконференция, която остана в историята с името “Боянски ливади”.

Сега, 20 г. след началото на прехода, Марушка предпочита да разказва за внучетата, вместо да се отдава на спомените. Ани и Мила, двете деца на дъщеря им Станка, са на море с родителите. Най-новата им играчка в селския двор на баба и дядо е леген с пясък. Под лозницата е вързана люлка. Недалеч от нея е прословутата самолетна гума, която семейството нарича “нашата мека мебел”. Преди 9 г. с вестник “Труд” в ръка д-р Желев отново посрещна екип на изданието, удобно седнал в гумата.

Сега домакинът се появява в дънки и светла риза.

“Не, не, няма да направя. Тази машина е от 2 години, но не й разбирам”, дърпа се Марушка на подканата на д-р Желев да свари кафе за гостите. Затова вместо ободряваща напитка на масата се сервира прясно нарязана диня. Ледена. Поднася я лично президентът Желев.

Встрани от масата има внушителен храст с дренки. “Червените са кисели, търсете черни”, напътства ни авторът на “Фашизма”. “Беше то”, казва пък съпругата на въпросите на “Труд” ще прави ли сладко от дренки ще копае ли лозето. Бившата президентска двойка не е изкушена да гледа и животни. Миналата година взели само един заек за радост на внучетата, но дългоухото животно опасло най-хубавите китки.

Голямо забавление пада обаче с истинското черешово топче. Оръдието, чиито възможности от време на време чува цял Грозден, е подарък на Желю Желев от кмета на Клисура. Паркирано е на верандата.

“Понякога гърмим с децата. Слагам в дулото пиратка или пък се поздравяваме с гости”, охотно разказва д-р Желев. Вероятно грозденци често чуват клисурското топче, тъй като семейство Желеви ден по ден се радва на посетители. Особено ако някогашният дисидент е имал късмет в риболова. Уви, от 11 август насам мряната не кълве. “От седмица съм тук, но слука няма. Вчера ходих, макар и с три въдици, но нищо не хванах”, признава си честно първият демократично избран президент. Той се чуди защо са обявили ловенето на риба с ръце за брокониерство. “Това е най-екологичният и най-спортсменският начин на риболов: лице в лице си с рибата и който е по-ловък, той успява”, обяснява тънкостите държавникът, който преди години се прочу с умението си да хваща рибата с голи ръце, а асистенти му бяха офицерите от НСО.

Днес д-р Желев се усмихва следобещание пред “Труд”: “Няма да бракониерствам.” В Луда Камчия или в язовира, ако денят спори, той лови бяла и черна мряна, гърбушки, бяла риба. После, пържена или печена на скара, рибата е на софрата под лозницата. Желю чисти рибата сам. Мария помага при готвенето.

Вестници първият лидер на СДС купува от Сунгурларе - градът е само на 4 км от Грозден. Макар и далеч от столицата, д-р Желев не се удържа да не коментира първите стъпки на новото правителство: “Рисковано е да се дават категорични оценки. Но стартът е обещаващ, да не кажа многообещаващ. Предишните управляващи нямаха волята да се занимават с мафиотите, с организираната престъпност - дефекти, които десетилетия наред терзаят държавата, интелигенцията и най-вече обикновените хора. Дано новите управляващи имат смелостта да се справят докрай с престъпността, иначе се отдалечаваме от ЕС. Спират ни европари, а със средствата от еврофондовете България ще дръпне напред.”

Според опитния политик най-точната оценка за работата на едно правителство може да се даде не след първите 100 дни, а след първата година. Това е периодът, за който то най-добре може да разгърне потенциала си. “След първата година на Жан Виденов дадох пресконференция и след разбор на политиката дадох отрицателна оценка на неговото правителство. То действително се опиташе да върне нещата назад”, спомня си д-р Желев. После отново влиза в ролята на гид в лятната си резиденция. От лозниците, за жалост, висят опърпани чепки вместо едри сочни гроздове. “Тази година косове нападнаха лозницата”, оплаква се домакинът. Саморасли орехи и лешници в градината са до оградата на къщата, граничеща с местното училище. Двете най-млади дръвчета са посадени за 3-годишната Ани и за Мила, която направи една годинка и три месеца.

След краткия тур из градината д-р Желев започва да става неспокоен. Бърза. Разбира се, за риболов.

“Хората тук отдавна приемат Желю като местен”, разказва кметът Цонко Беев. В момента в селото има 820 жители, но миграцията е голяма. “Повечето кореняци бягат към Ямбол, защото там има работа”, оплаква се той. Тъстът на д-р Желев е един от първите учредители на ТКЗС в България: ТКЗС-Грозден, което обединявало повече от 29 села, както и на първата винарска изба. Щом Мария и Желю Желев дойдат в Грозден, Цонко Беев е един от първите, който им гостува. “Скромни и тихи хора са, затова всички ги уважаваме”, обяснява кметът и допълва спомените за времето, когато дисидентът е бил на заточение в селото. “Гледал зайци и работел в местната консервна фабрика”, обясни Беев.

ХОБИ

Риболовът е стара страст на бившия държавен глава. Още като президент д-р Желев се прочу с умението си да хваща риба с голи ръце във водите на Луда Камчия. Покрай него и гардовете от НСО усвоиха хватката. Друго хоби на автора на “Фашизма” е брането на гъби - манатарка, печурка, булка и сърнела. “В Странджа - в коренната система на вековните дъбове, някога имало и трюфели”, твърди познавачът д-р Желев. На една от закуските с Франсоа Митеран във френското посолство той не разпознал обаче скъпата гъба. Затова разточително я побутнал към ръба на чинията и хапнал само...яйцата. “Викам си кой знае каква е тази измишльотина. Като свърши срещата, от охраната ми викат: “Хубави ли бяха трюфелите?” И аз чак тогава разбирам, че омлетите били с трюфел. “А бе, защо не казахте по-рано, щях да сложа един в джоба си, да го изследвам”, разказа преди време д-р Желев пред столичен всекидневник.