Изборът на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд е добър. Той е ерудиран, професионалист като съдия и теоретик на правото. Честен и принципен. Не виждам възможност някой да му се обади и да му нареди - направи това или онова. Точно от хора като него в момента се нуждае съдебната власт, която напоследък показва своите отрицателни черти.

Слава Богу, че стигнахме до един добър избор на председател на ВКС, защото Панов притежава качествата да го заеме. Мога да споделя моите впечатления, защото го познавам лично. Изпълнителен директор съм на Центъра за обучение на адвокати. Колегията е от 15 000 души. Избираме най-добрите лектори. Поканих Панов да чете лекции по административно право. Държа на обратната връзка. Колегите го определят като способен и знаещ човек. Пълен професионалист, без нищо отрицателно.

Но какво ми направи впечатление? Когато стана известно на обществото, че се кандидатира за председател на ВКС, му се случи доста неприятен инцидент. Кола го удари на пешеходна пътека по време на сутрешния му крос. (На 9 декември миналата година Лозан Панов бе блъснат от джип на бул. "Арсеналски" в София - б.р.) За мен катастрофата не е обикновен инцидент. Това бе сценарий на хора, които не са искали Панов да стане председател на Върховния касационен съд. Защото той е принципен и няма да отстъпи от позициите си.

Не бива да се хвърлят обвинения, че идва “отвън” и не познава ВКС. Да, той идва от Върховния административен съд, но е добър организатор и професионалист и му имам пълно доверие, че ще сложи ред.

Слушах внимателно концепцията и на неговата конкурентка за поста Павлина Панова. Не беше по-лоша. Но бих предпочел Панов - заради професионалните качества, моженето и твърдия характер.

Той има качества да обедини съдиите във ВКС, дори и да чувства противодействие. Но ми се струва, че противодействието не идва от самите съдии, а от разни групи, които са извън тях и преследват своите цели. Ще го кажа в прав текст - мафиотски групи. С тях Панов трудно би могъл сам да се справи. Затова усилията му трябва да бъдат съчетани с тези на главния прокурор и на правителството. Защото съдебната власт затъва страшно, съсипана е. Но в нея има прекрасни съдии, много способни. Те не излизат на преден план, а изпълзяват други, които са послушни и на които възлагат как да се реши един или друг казус.

Съдебната система трудно ще излезе от патовата ситуация, ако продължаваме да си играем само на приказки. Нужна е една тояга да удари два-три пъти и нещата ще тръгнат. Не може един човек да промени системата, трябва на различни нива да се къса, да се реже. И така колкото по-бързо се прекъсне връзката между мафията и съда, толкова по-бързо ще се върне доверието.