ZDF: “Химическата атака” в Сирия е била фалшива (ВИДЕО)

МВФ прие нови регламенти за по-системно оценяване на корупцията

Циганин блудствал с 4-годишната си племенница (обзор)

Пуснато е движението по новия обходен път за смолянското село Тикале Зам.-министър Йовев инспектира мястото

Фенът терорист крие кой му е дал бомбата (обзор) Не е отхвърлена версията, че взривната смес е направена на стадиона

Проф. Лъчезар Трайков: Множествената склероза не е генетично заболяване Хроничната умора е един от първите симптоми

Броят на убитите при атентата в Кабул нарасна до 57 души

Д-р Христо Алексиев – един филантроп от Хамбург От 10 години българинът увлича сънародници и германци за каузата на отец Иван като организира здравен център в Якимово

„Мисия България“ превзе и Китай Откриха Българистичен център в Пекин

Еманюел Макрон смята Владимир Путин за силен лидер, който се стреми да направи Русия велика

Хиляди българи и чужденци се хванаха за ръце на Голямото хоро в Брюксел, организирано от евродепутата Ева Майдел (СНИМКИ)

Истински трупове и органи на изложба в София Гидове дават съвети за здравословен живот

“Балони на любовта” пред Народния театър с инициатива срещу омразата между разделените родители и децата им (СНИМКИ)

“Арсенал” вилнее в края

Чужденци ще строят конна база край Банско,ще инвестират и в Петрич

Руснаци бият сонда до ада

ПЕТЪР МАРЧЕВ

Корените на тази прелюбопитна история се крият в онова историческо състезание “Кой е по-по-най” през втората половина на ХХ век между световните суперсили САЩ и СССР. То не беше надцакване с атомни и водородни бомби, балистични ракети, сфери на влияние, износ на революция, надбягване в Космоса… Надпреварата бе във всички посоки: както нагоре, така и надолу – към земните дълбини!

През 1962 г. американците предлагат да се организира международно свръхдълбоко сондиране от дъното на океана с цел изучаване на земната кора и мантия. Руснаците също получават покана за участие в проекта “Мохоул” (Project Mohole), но съветското ръководство взема решение СССР да започне собствена разработка за дълбинно изучаване на земната кора (по онова време науката е допускала, че на известна дълбочина под повърхността съществуват залежи от разтопени скъпоценни метали като злато и платина). През 1963 г. за тази цел се създава специален Междуведомствен научен съвет под председателството на тогавашния министър на геологията акад. Александър Сидоренко. Като локация на бъдещия суперсондаж избират Колския полуостров (част от Скандинавския полуостров). Причината – тук са най-древните скали. Точката на сондиране определят през 1966 г., след като американците обявяват края на своя проект “Мохоул”. Сондажът с държавен индекс СГ-3 е заложен почти на границата с Норвегия – в Печенгския район на Мурманска област, на 10 км от град Заполярний. Официалният старт на мегапроекта е през пролетта на 1970-а, в чест на 100-годишнината от рождението на “вожда на пролетарската революция” Владимир Ленин.

Отначало дълбаят със серийната сондажна установка “Уралмаш-4Е”. После разработват специалната установка “Уралмаш 15000”, която дава възможност за сондажи в рамките на 15 километра! На 6 юни 1979-а руснаците чупят поставения от американците рекорд за най-дълбок сондаж от 9 583 метра (сондаж “Берта-Роджърс”). Четири години по-късно вече са на дълбочина 12  066 метра. От тук нататък нещата стават значително по-трудни, екипът на СГ-3 се бори буквално за всеки метър. През 1990 година стигат максимума – 12  262 м – и сондажните работи са прекратени. Оттогава суперпроектът минава през няколко етапа, включително и международен с включването в разработката на 10 държави. Докато през лятото на 2007 г. експертна комисия от представители на “Роснедра” и “Росимущество” взема решение за демонтиране на сондажа…

Но нека хванем бика за рогата: по официална информация, когато става трагедията с атомната подводница “Курск” (потънала на 12 август 2000 г. в Баренцово море), всички разследващи търсят за повече информация екипа на СГ-3! Защо ли – защото всички, командването на флота, научните институти, се интересуват дали е била включена в момента на катастрофата “записващата апаратура в ствола на сондажа”. През 1990 г., когато сондажът стига своя предел, екипът взема решение в 12-километровата дупка да бъде спуснат микрофон.

“Искахме да регистрираме звуците от движенията на литосферните плочи” – разказват по-късно пред медиите участниците в експеримента. – Но… за наш неописуем ужас отначало чухме силен човешки глас, в който звучеше болка. ..

Първоначално си помислихме, че всичко идва от оборудването. Но после нашите подозрения се потвърдиха. Виковете и воплите се носеха от бездната, това бяха викове и стонове на милиони хора…”

Нещо повече – физиците от екипа правят аудиозапис на тези смразяващи кръвта звуци. Думите на един от участниците в експеримента – физика Виктор Азаков – са документирани. “Като комунист аз не вярвам в Библията, но като учен вярвам в съществуването на ада” – казва той, когато предава фонозаписа на съответните власти. След кончината на Азаков и разпадането на СССР неговият внук открива в къщата на дядо си копие от този феноменален запис и така “гласовете от ада” стават обществено известни. Този случай е описан и от българския автор Мартин Ралчевски в книгата му “Емигрант”.

Разбира се, светът е пълен с използвачи като норвежкия учител Ейдж Рендален (Age Rendalen), който успял да продаде на скандинавските вестници измислената си дописка със следното заглавие “Русия пусна демон от ада”. “Всичко започнало с това, че група геолози и учени започнали сондажни работи, свързани с проучване на движенията на литосферните плочи под повърхността на Земята. По свидетелства на очевидци, а те били около 50 души, съдбоносната драма се разразила когато била достигната дълбочина от около 14, 4 километра – фантазира зевзекът Рендален. – Изведнъж върхът на сондажното свредло започнал бясно да се върти, все едно е достигната някаква кухина или пещера например.  Геолозите предприели бързо издигане на свредлото, но изведнъж се случило нещо непредвидено.

Някаква зъбата твар с огромни нокти изведнъж изскочила от дупката, виейки като ранен звяр, стремително се издигнала нависоко в небето и след това изчезнала.” 

Всеки има право да приеме или не за чиста монета историите около Колската свръхдълбока дупка. Но в това, че адът съществува, могат да се съмняват само хора, които не познават свещеното писание. През деветнадесети век руснак изпитал приживе върху себе си три от адските мъчения, описани там: несветещия и неугасим огън на геената, лютия геенски пъкъл (мраз) и незаспиващия геенски червей. Високопоставеният държавен служител Николай Мотовилов бил сред приближените на прославения руски светец св. Серафим Саровски. За да смири гордостта на Мотовилов, Бог допуснал той да бъде обладан от бяс и да изпита приживе адските мъчения. Ето неговите думи: “Тази мъка продължи три денонощия, тъй че аз чувствах как горях, но не изгарях. От цялото ми тяло по 16 или 17 пъти на денонощието снемаха геенски сажди, които всички виждаха. Тези мъки се прекратиха едва след като се изповядах и причестих със светите тайни господни.” Втората мъка руснакът изпитвал в продължение на две денонощия. Вследствие на този студ, който сковал тялото му, физическият огън не само не го горял, но не можел и да го съгрява. По желанието на Воронежкия архиепископ Антоний той държал ръката си над свещ около половин час, без да усети нищо. А третата геенска мъка била свързана с велико страдание от незаспиващия свръхестествен червей. Той пълзял вътре в тялото на Мотовилов и гризял вътрешностите му; болката била неописуема.

Но и това мъчение изчезнало, след като страдалецът се изповядал за греховете си и се причестил с Христовите животворящи тайни.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.