Лекар, обвинен за смъртта на поп певеца Принс, ще плати 30 000 долара глоба

Изявление на президента Румен Радев след заседание на КСНС на тема „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“

Корнелия Нинова: Предложих в модернизацията на армията да се включат Българската отбранителна индустрия и бизнеса

Прессекретариатът на президента Радев опровергава Цветан Цветанов

Министър Красимир Каракачанов: Очакваме над 130 млн. лева за отбрана до 2019 г.

Пентагонът: Сирийското правителство запазва ограничена възможност за химическо нападение в бъдеще

Пази ни армия без хора и техника Войникът получава по-ниска заплата от шофьор в градския транспорт

Иракчанка опита да влезе в Румъния с чужд британски паспорт, закупен в България

Пишат как се започва бизнес Въвеждат електронни обществени поръчки

Министър Ангелкова: Това лято очакваме значителен растеж на чуждестранните туристи

ЦСКА в кубчето на Рубик

Мутри изнудили баба да пренася кокаин Банда от 7 врачани вече е зад решетките, един от тях бил беглец от правосъдието

„Трансформации“-те на Благой Иванов

Вижте акцентите от броя на “Труд” в петък, 20 април 2018

Румен Петков: Битката с корупцията е жизненоважна за България, но не трябва да се преиграва Това би имало обратен ефект

Милен Гетов навъртя 70 години в журналистиката

Може ли човек да остане цели 70 години в журналистиката и да оцелее? Ако вярваме на различните социологически и медицински проучвания – не би трябвало. Нали според експертите това е една от най-рисковите професии и журналистите често си отиват рано от този свят. Петко Бочаров отдавна руши този мит (скоро ще навърши 96!) у нас. Но не е единствен – следва го Милен Гетов, който през декември 2015-а, живот и здраве, трябва да закръгли 90 лета. Преди това обаче се радва на своите 70 години в журналистиката.

Именно през зимата на 1945 г. авторът на многобройни текстове, кинохроники, филми и тв програми е направил първия си репортаж. Няма да познаете на каква тема – за фронтовите театри през Втората световна война. “Целият този път, който съм изминал, не е планиран. Не е влизал в никакви петилетки, десетилетки – съвсем случайно всичко стана”, разказа пред “Труд” журналистът режисьор.

Навремето баща му – адвокат по професия, четял почти всички вестници. И малкият Милен покрай него още преди първи клас се научил да срича – любими му били комиксите, които по едно време публикували във в. “Утро”. “Така, без да знам какво е това журналистика, някак си тя ми стана много близка. За мен това е първата любов. След това дойде киното – то беше мечтата ми. А пък съдбата ми се оказа телевизията, защото най-много работих там. А за телевизията е необходимо да бъдеш и журналист, и кинаджия”, събира в няколко изречения кариерата си Милен Гетов.

Не е подражавал на никого. В родната си Бяла Слатина нямал визуална представа за хората, които пишат вестникарските истории. Просто му било интересно. А когато завършил гимназия и по закон трябвало да постъпи веднага в казармата, получил първия си репортерски шанс. Втората световна война била към края си, а той попаднал в дирекцията за културна дейност сред войската.

“Пристигам, единственият младок съм, нещо като адютант на началниците, не бях творчески работник – спомня си Милен Гетов. – А там бяха големи величия, които по-късно станаха известни писатели, художници. Имаше три военни театъра, моят първи братовчед – актьорът Петко Карлуковски, участваше в един от тях. На мен ми беше много интересно, а от дирекцията ме изпращаха в щаба при ген. Стойчев да нося пропагандни материали, вестници, филмови ленти. И веднъж Христо Ганев, тогава беше военен репортер, ми вика: “Ти, като идваш тука, вземи и напиши за фронтовите театри. И аз написах. Нося го в редакцията на “Фронтовак”, тогава излизаше на циклостил. Така че първият ми репортаж беше във “Фронтовак” на циклостил!”

После се заредили публикации в “Народна войска”, “Часовой”, станал дори военен кореспондент. Един от най-големите му репортерски “удари” бил за Фрюлинка Новачкова, журналистка, която всички мислели за мъртва. “Тя ходеше с разузнавателните групи в тила на противника, пишеше материали и по едно време съобщиха, че е убита. Но след месец разбрахме, че в една германска фронтова болница е била оперирана и спасена. Голямо тържество стана, а аз написах текст за нея”, спомня си Гетов.

На война като на война, казват хората, но и на смешни истории се натъквал днешният ветеран Гетов: “Написах един материал как фронтовият театър превзе Берлин – смее се бившият репортер. – Играеха пиеса, в която се събрали генералите и слушат как пада Берлин. Беше театър, а не хроника, обаче този горе, караулът, като чул, решил, че е истина, и започнал да върти телефона: “Знаете ли, че падна Берлин?!” Кой ти каза, питат го отсреща. “Ами тука пристигна командирът на дивизията и всички така говорят”, отвърнал. И “новината” за нула време обиколи поделенията. Накрая ген. Стойчев, до когото също стига, се принуждава да пита щаба на Трети украински фронт истина ли е това, или не е. А всъщност всичко се случи в навечерието на победата и след три-четири дни Берлин наистина падна. А аз пък написах интересен материал.”

Войната свършила, но не и за тях – от Трети украински фронт им казали да преследват отстъпващите немци, стигнали чак до Клагентфурт. “За нас война свърши някъде през юни 1945-а. И там се запознах с операторите Сашо Вълчев и Стефан Петров, които после срещнах в киното”, продължава разказа си Гетов. Преди да стигне до киното обаче има история и с в. “Труд”.

Свършила войната, той си дослужил остатъка от казармата и семейната дилема била какво да следва. “Съветът” решил медицина, само че още на първото влизане в патоанатомията, където се правят дисекции на трупове, на бившия вече фронтовак му прилошало. И се прехвърлил да учи литература. Учел и пишел. Правил и репортажи за бригадирите на Хаинбоаз и линията Перник – Волуяк за вестниците “Народна младеж”, “Отечествен фронт” и “Стършел”. Докато един ден не попаднал в… “Труд”. Препоръчали го на зам. главния редактор Ангел Георгиев, който му прегледал материалите и го взел на работа. Пратил го обаче да се учи при Ботьо Султанов – известен журналист още отпреди 9 септември. И първият репортаж, който прави Милен Гетов, е за футболната среща “Славия – Левски”.

Спортът му допадал. “Като ученик съм играл във футболни отбори – спомня си през смях той. – На мача стана някакво сбиване и аз пиша заглавие “Футбол по аржентински”, а то в Аржентина играят най-мекия футбол. Аз обаче откъде да знам! Накрая ме наградиха, че като най-млад съм написал най-интересния репортаж.”

Известно време Милен Гетов бил нещо като “момчето” на редакцията – най-малък от всички. После обаче дошъл и още по-младият Стефан Продев. Станали приятели и се профилирали. “Продев пишеше по-общите материали, а аз бях по по-ударните, по новините”, твърди Гетов. Спомените му обаче са пълни не само с вестникарски истории, а и с приключения в киното и телевизията. Тъкмо той е сред първите журналисти, на които поверяват заснемането на седмичните кинопрегледи. Гетов е и човекът, заснел няколко филма по романите на Богомил Райнов за инспектор Емил Боев – те превръщат Коста Цонев в звезда.

Но за да стигне до БНТ, и името му да се свърже с телевизионния театър, журналистът режисьор е принуден да чака и да чисти името си. Още истории с Милен Гетов – в следващия съботен брой на “Труд”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.