Раздадоха наградите “Аскеер 2018” За цялостен принос в развитието на театралното изкуство отличиха Васил Михайлов

Хазал от “Черната перла” не крие новата си любов Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

100-годишна сграда се срути в Аржентина и уби трима

Николас Мадуро се закле за втория си мандат като президент на Венецуела

Макрон и Путин се срещнаха в Константиновския дворец край Санкт Петербург

Връчват наградите “Аскеер” за постижения в театралното изкуство

Григор Димитров започва с мач срещу Виктор Троицки на “Ролан Гарос” Рафаел Надал среща Александър Долгополов на старта на турнира в Париж

Борисов на приема в Рим: Народите на България и Република Македония са още по-близки

Абитуриентите от училището на Теодосий Спасов се сбогуваха с концерт

Започнаха абитуриентските балове в Благоевград

“Свободна книжарница” на празника в Сливен

Доналд Тръмп: Въоръжените ни сили са в готовност, ако Ким Чен-ун предприеме “безразсъдни действия”

24 май в женския затвор в Сливен: Изложба за Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Двоен поклон пред гроба на Свети Кирил Премиерът Борисов и македонският му колега Зоран Заев заедно почетоха паметта и делото на светите братя Кирил и Методий в базиликата „Сан Клементе”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в петък, 25 май 2018

Коалиционната култура – като пистолет в кобура

Темата „кой, как и с кого” на местните избори закономерно изплува след като бяха поизчерпани интригите около възможността за предсрочен парламентарен вот.

Да видим какво става в левия и десния ъгъл на политическия ринг. Там нещата се развиват като под индиго. От една страна е как ще си взаимодействат АБВ и БСП, от друга – какво правят РБ и ГЕРБ

Публично първо се изяви Първанов, който на годишнината на АБВ подаде едно бодливо кълбо на БСП, от което столетницата писна, сякаш са й повдигнали фустата над глезена.

И се започна едно умопомрачително строителство на идейно-политически конструкции, чиято единствена и абсолютно непрактична цел е да покажат моралната чистота, обаятелната принципност и непримиримост към идейния опонент.

Заради мажоритарния си елемент и спецификата на кметските делови задачи, местният вот винаги е бил далеч от политическите лозунги и идеологическите парадигми. Обаче от „Позитано” обърнаха точно тази забранена страница.

„За нас е безспорно ясно, че по-трудно биха се постигнали политически партньорства с една партия, която участва в дясно управление, подкрепя дясно управление и най-вече гласува за десни мерки, защото това би било крайно безпринципно”, заяви лидерът на БСП Михаил Миков, цитиран от пресцентъра на партията. После се разбра, че на Национален съвет е решено че социалистите няма да имат право да се коалират с десни партии или “партии във властта”. Второто автоматично пресича по места съюза с АБВ.

Точно обратното сочи практиката. Именно заради тежката партийна обремененост преди години се въведе лицемерната практика на „независим кмет подкрепен от…” Усвояването на този фокус отчаяно целеше да прикрие позорното бягство от партийната кандидатура, доколкото партия вече беше започнала да се превръща в мръсна дума. Това бе един от първите ясни сигнали за срива в доверието във водещите ни партии и политици.

Да не говорим за „спонтанно” възникващите предизборно инициативни комитети, зад които скрито стоят партийни централи, които изпитват срам открито да подкрепят кандидата си и безпринципните съглашателства с политическия враг, в които влизат.

А най-нелепо е следното заклинание – че БСП нямало да търси съюзи с десни партии или тези, които са в управлението. Като се огледа човек – остават разбаречената група в процес на полуразпад и „ Атака”. Или ДПС, доколкото им позволи електоратът. Извънпарламентарните може да се търсят само в съдебните регистри.

Прост пример – нима покойната Росица Янакиева, която никога не е криела симпатиите си към президента Първанов и АБВ, е била неподходящ кмет на БСП? И нима Кирил Йорданов като кмет на БСП е водил дясна политика във Варна?

А причината, че АБВ участвали в дясно управление е глупава. Просто Ивайло Калфин, който до преди 3 години беше напълно приемлив за БСП като президент, е взет на лизинг от дясната коалиция.

Твърде условно вървят и прогнозите по въпроса за сътрудничеството между РБ и ГЕРБ на местния вот. Ето защо.

Пред реформаторите стои задача с повишена трудност. Те не успяха да се превърнат в единен политически субект, но опитите продължават. Очакванията в тази посока са силно противоречиви. В този смисъл все още не се знае как самите те ще се явят на изборите, камо ли с кого ще се коалират.

Те обаче направиха точно обратното. Найден Зеленогорски изведнъж изтърси, че в столицата РБ щели да поискат подкрепата на избирателите за кмет на столицата от Реформаторския блок. А Радан Кънев, потърсен за коментар, побърза да го подкрепи: „Моят отговор ще е същият като на Найден”.

И незабавно заприличаха на самонадеяните петлета от трикаджийския период преди 5 ноември.

Мненията по въпроса се поляризираха. Според политолога Петър Николов от Института за дясна политика, при общо управление не трябва да се търси излишна конфронтация, а да се гледа успешен ли е кметът и може ли да се открие по-добър. Не издигаш кандидат за кмет просто да покажеш, че съществуваш, а издигаш, ако вярваш, че можеш да спечелиш, смята политологът.

На обратното мнение е колегата му от „Галъп“ Димитър Ганев. Той твърди, че РБ е длъжен да издигне свой кандидат за кмет в столицата, защото там им е електоратът.” Ако РБ се откаже от подобна битка, това не би се възприело добре от техните избиратели, а именно, че се правят изключително тежки компромиси спрямо управляващата партия“, коментира Ганев.

И двамата политолози обаче сочат Фандъкова за безспорен фаворит и една от най-уважаваните личности в България.

Освен ако не е някакво наивно тестване на реакциите, да започнеш темата за местния вот от проблема със София и от Фандъкова е също толкова глупаво, колкото да започнеш гръцките реформи с махането на олинклузива, както е направил Ципрас.

А да търсиш идентичност и самочувствие в нарисувана загуба е чист политически мазохизъм.

Това намерение на РБ има поне още два отчетливи минуса.
Първият е, че не се знае какъв резултат ще получат. В края на крайщата техните избиратели и симпатизанти освен всичко друго са и жители на столицата и биха предпочели да я управлява доказан и успешен кмет. Ами ако се окаже, че повече реформатори подкрепят Фандъкова, отколкото РБ на парламентарния вот?

Втората е свързана с риска от възникване на напрежение между коалиционните партньори. Очевадно безсмисленото упражнение съвсем разбираемо може да накара гербаджиите да реагират и негативизмът да се разпространи и по други региони.

Цената да се обозначиш в случая е поставяне на т.нар. тяснопартийни над обществените (софиянци) и коалиционните (с ГЕРБ) интереси. Тезата, че София може да се управлява по-добре, не е теза. Паулина Вега, колумбийската „Мис Вселена” също можеше да е малко по-хубава…

В този ред на мисли най-добре е от РБ първо да решат как ще се явяват те самите, а после да помислят къде по страната ще имат реални шансове да се явят сами и къде в партньорство с естествения си десен коалиционен партньор. Казва се ГЕРБ. А ако искат самостоятелни кандидатури –имат хасковския опит. Да подкрепят някой свободен агент като Лечков – хем е местен, хем известен. Сам ще си финансира кампанията.Този мач вече го играха в Хасково и Монтана на парламентарния вот.

Общото в ляво и в дясно е опитът и на БСП, и на РБ да търсят нова идентичност. По-левите – за да възстановят загубеното, по-десните – да съхраняват спечеленото.

И още – че и двете имат коалиционна култура, колкото пистолетът в кобура.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.