СТЕФАН НИКОЛОВ

В поредица от интервюта в последните дни позабравеният напоследък бивш министър-председател и финансов министър в две правителства - Иван Костов, отново напомни за това колко малко български политици от т.нар. преход говорят с езика на фактите и колко много - с езика на зле прикрития популизъм и обикновената манипулация.

В предаването „Лице в лице” по Би Ти Ви на 29.01.2015г. Костов се заигра за пореден път с темата „КТБ”, обвинявайки за фалита й определена политическа партия. Но не с факти, а защото имало „основателни съмнения”, това било „общо мнение”, а целта била разграбване на активите на банката, което вече се случвало.

Нещо повече, всъщност според него държавата дори печелела в момента от рухването на банката, защото била дала заем на Фонда за гарантиране на влоговете на висока лихва.

Разбира се, за всеки средно интелигентен български гражданин подобни думи звучат не само наивно, но и поставят отново въпроса защо Костов, без да подкрепя твърденията си с нито един доказан факт, продължава вече осем месеца да бъде верен клакьор на най-големия фараон в историята на България - Цветан Василев, завлякъл умело спестяванията на десетки хиляди фирми и граждани.

„В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет”. Следвайки този постулат повече от 25 години, Иван Костов не само че успява да оползотвори добре политическата си кариера, но и сега, повече от десетилетие, след като е бил начело на правителството, се опитва с тънка усмивка да поучава изстрадалия данъкоплатец и да се опитва да замаже аферата „КТБ”. Както в своя полза, така и в полза на търсения от прокуратурата избягал банкер.

Веднага след затварянето на банката през юни 2014 г., се появиха първите информации, че Костов е лично заинтересован от това да подкрепя Василев, защото има влогове в КТБ. Първоначално Костов яростно отрече и заяви, че държи парите си в други банки, както и че няма никакви отношения с КТБ. По-късно обаче си призна, че все пак имал влог, а през есента конкретизира и размера му - 170 000 лв.

Още през лятото на 2014 г. обаче лъснаха и нови разкрития за отношенията на семейството му с Цветан Василев - оказа се, че дъщерята на Костов - Мина, е получавала по 30 000 лв. всеки месец чрез дружеството си „Анторна” ЕООД, за да консултира една от фирмите - бушони на Василев - „Афлик-България” ЕАД в „изготвяне на анализи и прогнози на управленските и законодателни промени и на икономическите рискове и кризи в страната”. Все услуги, които Мина няма капацитет да извърши и които вероятно никога не са били предоставяни на възложителя.

После се разбра, че чрез друго дружество - „Интрейдингс” АД, Мина Костова е получавала и по още 30 000 лв. на месец наем от „ИПС Инфраструктури” АД - друго свързано с Василев дружество, дължащо повече от 44 млн. лв. на КТБ. Все зависимости, за които Костов публично излъга.

В бума на цесиите и прихващане на задълженията към КТБ, семейство Костови също се включва активно. Както Мина Костова, така и съпругата на Костов - Елена, цедират свои вземания от банката (влогове) към фирмата на Гриша Ганчев - „Литекс моторс”. Ганчев от своя страна, като доверен човек на Василев, използва както тези придобити вземания, така и други на огромна стойност (с обещания да заплати на депозантите цените по цесиите), за да изчисти задълженията на „Петрол”, а впоследствие и да прехвърли активите на това дружество на своя фирма. И то при положение че „Петрол” дължи на КТБ стотици милиони. Защо зависимите от Василев клакьори не престават да създават внушения, по въпроси, чиито отговори са ясни за всеки един българин? Защо Костов, „журналистите” Мирослав Иванов и Огнян Стефанов, упорито се опитват да ни внушат, че КТБ не е функционирала като финансова пирамида? Отговорът може да е само един - явно зависимостта им от Василев продължава.

В края на януари 2015г. тези факти не са забравени, но за тях Иван Костов предпочита да не дава интервюта, нито да му бъдат задавани неудобни въпроси.

Разчитайки на късата човешка памет, Костов вече не споменава и скандалната приватизация по негово време на най-големите български предприятия, забравил е фондациите „Сапио” и „Демокрация” и още ред други афери, накарали българите да свалят доверието си от него през 2001 г. и да го отстранят от активната политика, заедно с партията му за период повече от 12 години - до влизането във властта на неговото политическо протеже Радан Кънев през 2014 г.

Но едва ли народът ни ще забрави някога, колкото и време да мине, че БГА „Балкан” беше продадена на цената на един апартамент, при положение че Гад Зееви спечели от разпродажбата на активите й повече от 300 млн. долара.

Няма да забравят също, че Костов продаде „Кремиковци” за 1 долар на „Дару металс”, собственост на Валентин Захариев, а впоследствие заводът беше препродаден за няколкостотин милиона, както и че „Химко” имаше активи за 100 млн. лв., а държавата получи сто пъти по-малко.

Така е и с ДЗУ, „Агрополихим”, „Арсенал” и още много от най-големите български предприятия, заминали си за жълти стотинки в полза на чужди или български „инвеститори” и РМД-та. Къде са сега десетките български предприятия, приватизирани от правителството „Костов” - няма ги, същите са нарязани, разпродадени, изнесени или ликвидирани.

Да, Костов не получи лично обвинение за тези сделки, защото беше министър-председател, а ощетяването на държавата под формата на „правителствена политика” не се осъжда, а се изпълнява. Според бившия главен прокурор Никола Филчев обаче правителството на Иван Костов е продало активи за 30 милиарда долара, а в държавата са постъпили едва 3 милиарда долара, като определя Костов за „командир на разбойническата приватизация”.

Цветан Василев не успя да надмине това постижение, защото щетите от фалита на КТБ експертите оценяват „само” на 10 млрд. лв. Но когато Костов говори, че държавата нямало да понесе никакви вреди, защото плащал, видите ли, Фондът за гарантиране на влоговете, а държавата печелела от лихвите, това прилича на откровена подигравка. Държавният заем за покриване на дупката в КТБ, отворена от Василев, ще плащат всички българи, и то години наред. Както платиха за разграбването на активите на държавата по времето на Костов.

Погледнато медицински случаят "Иван Костов" в исторически план може със сигурност да се определи като политическа инфекция с тежки корупционни последици. Далеч по-опасно за обществото е, че вирусите на тази инфекция днес имат хранителна среда и се развиват.

Техни носители са партийните другари на Костов и е само въпрос на време в публичното пространство да избият симптомите на инфекцията.

Самият Иван Костов в своята лаборатория пази субстрата "Сапио" и в него отглежда щамовете за днешния инфекциозен процес в политиката.

„Труд” ще продължи тази тема, защото, когато нещата не се назовават с истинските им имена, а популизмът властва, но историческата истина не може и не трябва да бъде забравена.