Изпуснахме Кипър, но не и първото място, драмата ще е до последно

На 17 ноември 2018 да почерпят

Малък гайдар разплака всички във „Фермата“

Вижте от птичи поглед опустошението след пожарите в Калифорния (ВИДЕО)

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: Валери Симеонов разговаря с Каракачанов преди да реши за оставката

23 лица с трайни увреждания започнаха работа в община Смолян

Започва Рали спринт Сливен

Ограничават движението по Панаирния мост в Пловдив тази събота

Ето кои са окончателните състави на България и Кипър

САЩ намаляват бойците си в Африка За да се фокусират над заплахите от Русия и Китай

Ралица Паскалева предаде псевдо продуцент на ФБР Измамникът искал да я прави порно актриса

Вино без градус е новата мода Наши производители вече правят експерименти за производството му

Протестиращите майки за оставката на Валери Симеонов: Ще чакаме решението на Народното събрание

Министерски съвет потвърди: Оставката на Валери Симеонов е лично негово решение

Насрочиха процес за бунга-бунга партитата Силвио Берлускони отново на мушката на съдебната власт

Галеристът от Ню Йорк Стефан Стоянов: Художник може да умре от глад и в Америка

Галеристът от Ню Йорк Стефан Стоянов представя 9 дами от 3 континента на изложба в “Аросита”

-Как стигнахте до Ню Йорк и до своя галерия там?

-Аз живеех в Париж, бях емигрант, следвах бизнес администрация, работех 5 различни работи, но вътре в себе си знаех, че ми е предопределено да стана галерист в Ню Йорк. И то се случи, понеже от много млад мечтаех за това. Много е странно това усещане.

Но в Америка всъщност отидох, защото бях влюбен в една американка, живеех във Вашингтон. Първият път, когато физически се оказах в Манхатън, се изплаших. Хем все пак бях живял в Париж, но такова чудо като Ню Йорк… Почувствах се смазан от всички тези небостъргачи и от това, че не можеш да видиш небе. Трябва да огънеш врата си на 90 градуса, за да погледнеш нагоре. Но Ню Йорк е пълен със слънце и светлина и човек трябва просто да се научи къде да търси светлината. И в преносен смисъл.

На следващия ден попаднах в Сохо, който тогава – през 90-те, беше Меката на съвременното изкуство. Ние, галеристите там, сме като чергари. Вечно се местим. Има си обособени улици с галерийки, но на всяко десетилетие сменяме локацията. Процесът е следният: отиваме в райони, където е несигурно, неспокойно, има престъпност, дрога, бездомни. Облагородяваме района, след нас идват приятните кафененца и малки бутици и към 10-ата година пристигат големите бутици и … ни изритват. Наемите стават непоносими.

От 2000 до 2009-а такъв район беше Челси, но още през 2008 г. аз бях сред първите четири галерии, които стъпиха в Лоуър Ийст Сайд. Там през 80-те е ъндърграунд сцената с музиканти и художници, после запустява и става много опасен.

След нас дойдоха бутиците и ресторантите и районът стана топ ъф дъ топ на всичко, което бе модно в момента. Цените скочиха неимоверно, нелогично и сега наемите са поне с 200 % по-скъпи.

-Пак ли се местите?

-За мен това е добре, защото аз и като индивид търся промяната.На 4-5 години ми омръзва стила на изложбите, които подреждам, авторите, които излагам.

-Как ги подбирате за изложбите си?

-Трябва наистина да съм влюбен в тях. Това е единственото условие за мен, защото само така мога да ги промотирам честно и убедено и да ги продам. Дори творбите да са много комплицирани.

Отнема доста време от момента, в който се запозная с даден автор докато се получи пълния интелектуален синхрон помежду ни. Това е процес на узряване, понякога и от моя страна.

Ето например живописните платна на Миряна Тодорова отразяват точно моите чувства, попаднал в Манхатън за първи път. А в началото не я харесвах. Тя идваше в галерията, следваше в School of Visional Arts и беше най-блестящата при защитата на тезата си.

– Изложбата тук в “Аросита” включва фотография, живопис, стъклопис под заглавието “До сърцето на една жена?

– Заглавието е подлъгващо е, то е напълно иронично. Трябва да има хумор, иначе животът ще е ужасно скучен.

Как я събрахте?

-Това е тема, която ме интересува. Аз обикновено правя една изложба и след 4-5 години – защото и аз израствам като индивид, а темата ми е близка и продължавам да си я дълбая – отново ми се приисква да я превърна в изложба. И тогава вече е по-дълбока и осъвременена.

Творбите на Миряна например като замисъл не са феминистични, но усещането на индивида, смазан от мегаполиса и в същото време алюзията за общественото пространство, пронизано от тръни, което ни затормозява и хем сме в него, хем искаме да избягаме, е общочовешки проблем.

Защо решихте да правите изложба тук? Това е първата от три, които ще представите в “Аросита”, нали?

– Бях тук през декември, имаше една доста приятна разпродажба, накупих подаръци, произведения на изкуството, за по 50 лева. Така се заговорих с Роси Гецова (галеристката на “Аросита”) и тя сподели, че заминава за Ню Йорк, иска да си направи пауза. И ето сега аз съм тук до края на април.

Миналата година направих в София две изложби, но в музейно пространство. В галерия е съвсем различно, тя предполага експерименталност и по-малки формати.

– Вие имате наблюдения върху сцената на изкуството там и тук и положението на художника. Младите у нас например още в академията са принудени да работят разни странни занятия, притиснати от нуждата за прехрана.

– В Америка държавата почти не участва в сферата на културата. Няма министерство на културата. Всичко е частна инициатива и спонсорство. Само пазарът регламентира и частното спонсорство. Разликата е, че там има индустрия и пазарът регламентира. Но животът на един млад автор – трябва да сме напълно честни – е безумно тежък. Там можеш да умреш като куче, особено ако си чужденец. Затова се възхищавам и на български, и на чужди автори, които остават и се борят, за да устоят.

Защото колкото и голям да е пазарът на изкуство – нищо не е гарантирано.

В Ню Йорк има 5 хиляди галерии и над 200 хиляди художници. Помислете само за пропорциите, конкуренцията е ожесточена. Та и там авторите са принудени да работят какво ли не.

Между тук и там има и културни разлики – в натрупванията, в традициите, в кодовете, които са допълнителни предпятствия за реализирането на един чуждестранен автор. Както и тук предполагам.

Освен това Америка е империята в момента и има империалистичното мислене. Никой няма да го признае, но е така. Един колекционер дори за инвестиция ще предпочете нюйорски пред европейски автор. Става въпрос и за различия в естетиката.

– Вие показвате ли там български автори?

– Самостоятелна изложба съм правил единствено на Хубен Черкелов. Но през годините естествено, че съм помагал, включвал съм български автори в групов контекст: Миряна, Даниела Костова, да не изреждам. Още от самото начало съм помагал с каквото мога, например как да се представят, как да подготвят портфолио или да отидат с името ми в друга галерия галерия.

– Как върви там пазарът на изкуство? Интересът е по-голям, нали?

– Да, въпреки че след като настъпи кризата, месеци наред може нищо, ама съвсем нищо да не продадеш. И има месеци, когато изведнъж става бомбастично. Вече няма никаква логика. До 2008 г. живеехме в някаква странна напомпана икономика и беше значително по-лесно. Сега за малките и средни галерии е изключително трудно – говоря за продажби на цени до 100 хиляди долара. Пазарът между 2 и 5 хиляди си съществува, от 5 до 20 хиляди е тежко пострадал, най-добре е пазарът на много високите цени, но тук става въпрос за инвестиции.

– Какво още ще направите в “Аросита”?

– Втората изложба ще е пейзаж, но решението е по-нестандартно: “какво можем да видим като пейзаж”. Ще има и препратка към класическия, но аз обичам да създавам еклектика, да смесвам стилове и медии, за да разкажа една съвременна история! Уважавам фокусирането на куратори и колекционери, но аз не функционирам по този начин. Обичам микса в желанието си да бъда напълно съвременен. Защото все пак живеем в епоха на интернет, фейсбук, инстаграм. Но това е моето мнение и не го налагам, а го следвам. Третата може би ще е абстракция, защото забелязвам в България една липса на отношение към абстракцията. Навряно с трима автори.

Основната ми идея е да правя изложби и на български и на чуждестранни автори, защото трябва да се мисли за диалог. Концептуален, визуален, и да променя едно статукво или страх от чуждите. Това, което винаги ме е дразнело в Ню Йорк, но съществува и тук под друга форма.

– Сега срещате 9 дами от три континента.

-Три са българките, две американки, другите са французойка, кубинка, австралийка и норвежка. Това са автори, с които съм работил, или какъвто е случаят с Тамара Дийн, която просто искаше да участва в моя изложба. И аз бях възхитен от нейните фотографии. Дори не ставаше въпрос да я презентирам. Продава много добре и това е последната й фотография от много успешна и скъпо продадена серия. Тамара каза на дилърите си: “Тази работа няма да я продавате, колкото и да ви предлагат, искам да отиде със Стефан в България.” В нея няма ирония, но има много романтика и физическа красота. Сложих я на финала, за да има надежда в изложбата. Но пък пластиките на Катя Гецова са с много хумор.

Най-известната авторка в изложбата е кубинката Мария Магдалена Кампос Понс, една от звездите на последното венецианско биенале, с фантастична кариера в Америка и Западна Европа. Много интересна е и французойката Амели Шабан. Тя има странни препратки. Едната й работа препраща към китоловците, които добивали мас за светлина, използвала се е за свещи през XVIII век. Те са търсачи, откриватели, каквито са и художниците.

– Откриващата ме смущава, доста е клиширана и като идея, и като реализация.

– Хедър Бенет нарочно работи с клишета, тя е и автор, и модел. Поставя се в стереотипни ситуации, идеята е за мястото на една жена в обществото днес. Хедър е новата вълна на фемизнизма, тя говори по много тънък начин за манипулацията, за експлоатацията на женското тяло в индустрията, в киното, в рекламата. Продават ни всевъзможни образи, но забравяме за истинския човек зад образа. Ето една дама, фрустрирана от любовника си. Много обичайна ситуация. Хубавото е, че както виждате, тя провокира.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.