-Господин Хърсев, как гледате на намеренията на управляващите независим външен консултант да направи проверка на качеството на активите на банковата система у нас?

-Като на една екзотика, която намирам за абсолютно излишно харчене на пари. Това с въпросната външна фирма е близо до налудното. Банковият надзор е работа на органи, които стационарно са изградени в съответните администрации. Фирми никъде не надзирават банки.

Това е силна комплексарщина. Например някой политик не знае за какво става въпрос в банковото дело, но го е страх какво се случва в банките. В същото време не вярва на никой, на БНБ, на вътрешен одит, на нищо. Тогава той ще намери някой да му плати 2 млн. лв. Толкова бюджет са осигурили за проверката, която какъвто и резултат да даде, той ще е ненужен. Това малоумие и комплексарщина не е черта само на българските политици, а на политиците въобще. Например в ЕС поради абсолютно същия начин на мислене се направиха няколко стрес теста. Резултатите от тях са фрапиращи. Първият излезе с резултат, че всички банки са наред. Отзвукът беше негативен. Всички казаха: „Те лъжат“. На втория стрес тест окапаха 60 банки. Тогава реакцията беше: „60 са окапали, представяте ли си, ако не лъжеха, кой знае колко още щяха да са окапали“. Това са действия, които винаги имат негативен ефект.

-Значи според вас така няма да се изпълни задачата, която правителството си постави, да се възстанови доверието в банковата система.

-Не. Резултатът от това упражнение може да бъде само влошаване на доверието. Нормалният банков надзор има съвсем друг вид. Той се гради в самите финансови институции. Те си имат органи за вътрешен контрол. Основната част от контрола е документален. Има документи, които всеки ден се подават към банковия надзор. Други показатели се следят веднъж на седмица или на месец, веднъж годишно. Има и такава бази с данни, в които всеки ден се събира информацията, сравнява се по много прости изчислителни алгоритми, които обхващат големите отклонения веднага. А не половин година да правим конкурс за фирма, една година ще бъдат изучавани портфейлите на банките и докато не сме го завършили този проект, информацията отдавна ще е остаряла.
Отделно от това има текущ контрол. Прави се и ситуационен контрол, там където има отклонение от нормалното за системата. Извадково се проверяват обезпеченията, финансовата дисциплина при кредитите и др. Появява се и трети вид контрол - на независимия финансов одит. Тези системи се синхронизират и работят постоянно всеки ден.

-Да разбираме ли в такъв случай, че подобна проверка няма да даде обективна информация за състоянието на банковата система?

-И да даде резултат, в момента, в който се появят данните, веднага вече ще са остарели. Следователно ще са ненужни. Такива инициативи се предприемат, за да се успокои публиката. Те обаче предизивкват точно обратния резултат. Тя се шашка, какъвто и да е резултатът от проверката.

-А трябва ли според вас България да се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) на банките в ЕС?

-Да, задължително. Засега обаче това е едно предложение на книга, което тепърва ще се реализира. Тепърва ще се гради комуникация между националните надзорни институции и бъдещия единен надзорен орган в рамките на ЕЦБ. Теоретично би трябвало да работи, но практически го няма. Най-умно е да се изчака и да видим какво е това нещо. Ако работи добре, ще се присъединим. Ако не работи добре и не е задължително да се присъединим, няма да го направим.

-Не трябва ли все пак да се помисли за начини, чрез които да се подобри работата на надзорните органи във финансовия сектор?

-Не, тяхната работа е достатъчно добра. Всички казват: „Защо тогава не разбраха за КТБ?“ Разбраха, наясно са били до къде е проблема. В условията на продължаваща 7 години депресия, 2 години рецесия и световна финансова криза, няма банка по света, която да няма един отпад от 17% до 20% от кредитите си. Когато я затвориш, естествено, че портфейлът започва да се влошава. Ако не предприемеш никакви мерки, а напротив търсиш някой, който да напише обосновка защо да фалираш банката, винаги ще намериш. Категорично не вярвам на твърденията, че е имало 5 млрд. лв. дупка в банка с балансово число от 6 млрд. лв. Тя не би могла да съществува такава, каквато ни я обрисуваха с одиторските доклади от октомври. В зависимост от това как ще вдигнем летвата, можем да оценим всяка банка на земята по същия начин като КТБ.

-Като се има предвид състоянието на надзорните органи, може ли да са спокойни хората, че няма да има друг такъв случай като с КТБ?

-Не можем да бъдем спокойни. Ще се повтори такава ситуация. Въпросът е да не става твърде често. Нека разгледаме този паралел, който ни се поднася от невежите български чиновници и политици. Според тях в България банковият надзор е лош, а в Европа е добър. Ако сравним показатели като брой на фалити на банки, тежест на фалитите, степен на фалитите и загубите, ще видим, че резултатите сочат обратното. В Европа банковата система е в много по-тежко състояние отколкото в България.

КТБ беше поставена в ситуация на реален пазарен стрес и не получи подкрепа. Ако ние бяхме част от еврозоната, КТБ щеше и до ден днешен да работи, защото щеше да получи минималната й необходима подкрепа.

-Какъв ще е ефектът за банковата система от присъединяването ни към еврозоната?

-Българските банки ще имат отново кредитор от последна инстанция. Това е важно при настроения на недоверие към системата. Наблюдаваме това трети месец в Гърция. Много глупости се изприказваха за това как Гърция щяла да напусне еврозоната и ще обърнат еврото в драхми. Хората се притесняват, че ако това стане, спестяванията им ще започнат да се обезценяват. Плашат се и си теглят парите. Това явление не стихва.

Тези тегления в Гърция се подкрепят от т. нар. Emergency liquidity assistance. Това са тонове хартия, които се доставят от ЕЦБ в Гърция, за да си изтеглят спестителите своите пари в евро. Това го нямаме и ще го получим, ако сме част от еврозоната. Ще имаме постепен достъп до същия този пазар. Така се елиминира и валутният риск. След като има две валути винаги може да се случи нещо. Например да вдигнат 121 ръчички в парламента и да сменим курса на лева. Това теоретично и на практика може да се случи. Периодично се чуват гласове как левът е надценен. Но при смяна на курса, веднага се губи доверието.

-Ще има ли силна инфлация при евентуалното приемане на еврото у нас?

-Ако има инфлационен ефект, той би бил положителен в сегашната ситуация. Големият проблем на Европа в момента е дефлацията. България също е в дефлация. Инфлационният ефект би противодействал на по-лошия процес, който протича.
Инфлация се появява, когато мека валута се заменя с твърда. Колкото по-голямо е било колебанието на курса на заменяната валута, толкова по-голям е инфлационният ефект при замяната й с твърдата. Всеки търговец очаква колебания и решава да вдигне цените, за да се подсигури. Това обаче не трае дълго. България премина от плаващ курс към фиксиран през 1997 г. Този ценови шок се случи и премина. Все пак вероятно и у нас ще се случи минимален опит за компенсиране от страна на търговците.

-Стана ясно, че през януари бюджетът ще е с излишък. Знак ли е това за справяне с проблемите в приходната част?

-Въпросът с баланса е свързан с това каква част от БВП държавата се е заела да централизира, до колко има събираемост, какъв процент от своите намерения осъществява и какво изразходва. Излишъкът не е непременно доказателство за прогрес. В случая става въпрос по-скоро за прогрес в областа на събираемостта. Все пак бюджетът е планиран с дефицит. Предполагам, че той няма да бъде надвишен над 3%.

-Споделяте ли опасенията на икономисти, че ниските цени на петрола ще имат негативен ефект върху приходите в бюджета? Според тях само по тази линия недостигът ще е около 500 млн. лв.

-Категорично не споделям това схващане. Когато петролът е по-евтин, в цялата икономика се намаляват разходите не само за този енергоносител, но и за газ, въглища и др. От това се получава по-голяма печалба. Тя гарантира по-големи приходи от корпоративен данък. Второ, в самите корпорации има по-голяма касова наличност. Тя генерира търсене, което увеличава цялата данъчна база в страната.

-Швейцарският франк отново поскъпна значително от началото на годината. Как гледате на ситуацията на близо 2000 домакинства, които изплащат кредити в тази валута?

-Хората, заблудени с този вид заеми у нас не са много. Затова не представляват риск за системата. Банките, които предлагаха този продукт мамеха клиентите си, защото беше ясно поради каква причина са по-ниски нивата на швейцарския франк. Той имаше много ясен тренд към повишаване.

С последния си ход Швейцарската централна банка взриви основите на швейцарската банкова индустрия. Тези мастодонти няма бързо да се разклатят, но изчезна доверието. Само седмица преди да предприеме това действие нейният управител обясняваше колко е доволен от осъществяването на връзка на курса на швейцарския франк и еврото и как няма да го пипат. Излъгаха и всеки разбра.