За Скопие изборите в Гърция бяха натоварени с надежда за решаване на спора с Атина за името, но и този път край Вардар се въоръжават с дългосрочно търпение

Външните политики на Македония и на Гърция са като два кораба, които се разминават в мъглата. Тези думи изрече политологът проф. Денко Малевски от Скопския университет в отговор на въпроса какво може Скопие да очаква от победата на СИРИЗА на извънредните парламентарни избори в южния съсед.

Първият министър на външните работи на Република Македония като суверенна и независима държава е един от най-авторитетните познавачи на политиката на съседните балкански държави, с когото неведнъж съм разговарял за провалените шансове бившата юго-република да реши почти 20 годишния спор за името си с Гърция. Сега, след промяната в Атина проф. Малевски не вижда основания за оптимизъм в близкото политическо бъдеще по решението на спора. Още повече, че той се обременява с политиката на търсене на някаква „македонска антична идентичност", която правителството на Никола Груевски наложи в Македония и която очевидно дразни елитите в Атина.

Големият интерес в Македония към изборите в Гърция бе главно заради това, че досегашният премиер Андонис Самарас отпада от управлението. С неговото име в Скопие свързват раждането преди повече от 20 години на спора за името на новата независима държава. По настояване на Самарас лидерите на Гърция тогава условиха членството на Република Македония в ООН и вместо с нейното конституционно име я „записаха" като FYROM, Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Нерешеният спор и „гръцката червена линия" вече две десетилетия спират Македония да влезе в НАТО и в ЕС. С името на сегашния лидер на "Нова демокрация" се свързва и една ширеща се в Скопие шега, която съдържа голяма доза истина - от Самарас по-надолу няма накъде.

Сега вниманието е насочено към Алексис Ципрас и неговото правителство. В предизборната кампания на СИРИЗА проблемът с името на Македония далеч не бе приоритетен. Но все пак стана ясно, че въпреки заявката си за радикални реформи, по въпроса за спора със Скопие тя няма намерение да прави резки движения. Съчетание на име с географско определение за всеобща употреба - това бе становището на партията, изразено от една авторитетна сътрудничка от екипа на Ципрас. Нещо от типа Северна, Горна или Вардарска Македония - варианти, които вече са се появявали на масата на преговорите между Скопие и Атина, водени под патронажа на ООН от посредника Матю Нимиц. И които не напускат гръцката „червена линия", разбира се. Макар че в Скопие има хора, които смятат, че в името на членството на Македония в НАТО и в ЕС някой от посочените варианти би могъл да бъде приет.

И ако е имало някаква, макар и смътна надежда за омекотяване на гръцката позиция, тя се изпари след обявяването в първите часове след изборите на коалициония партньор на СИРИЗА - партията на Независимите гърци на Панос Каменос. Смятана за консервативно-националистическа формация с популистки маниер и приемана като личен проект на Каменос, по отношение на спора с Македония тя е по-близка до „дъното" Самарас, отколкото до становището на самата СИРИЗА. В редките моменти на споменаване на проблема в предизборната кампания хората на Каменос, пък и той самият, заявяваха, че приемат само решение, което изключва думата „Македония".

Правителството на Ципрас е едва на няколко дни, а в Скопие вече изнасят подробности от коалиционното споразумение между СИРИЗА и Независимите гърци. Ципрас искал решение със Скопие, но Каменос бил поставил условие за своето участие в кабинета правителството да остави извън приоритетите си решаването на спора със Скопие. А ако все пак се налага да се работи по темата, тя да бъде водена тъкмо от Каменос и хората му.

Тази теза толкова едновременно и единодушно се прие от медиите край Вардар, така интензивно се лансира, че остава впечатлението за внушение, че в обозримо бъдеще решение не бива да се очаква. Поне докато двойната коалиция в Атина управлява и не извън досегашната процедура на преговори с посредничеството на Матю Нимиц под патронажа на ООН. И което е по-важно - вината вече е отново персонализирана в лицето на Панос Каменос, както впрочем, е било винаги и при предишните правителства в Атина, независимо дали са били на ПАСОК или на "Нова демокрация". Все някой друг е виновен на нашите братовчеди за несвършената от тях работа.

Истината обаче има и друго лице, и то ми се струва по-ясното. Правителството на Ципрас се самонатовари с големи очаквания и със супертежък план от задачи, които трябва да решава. Но не с политиците от Скопие и не заради Скопие, а с далеч по-сериозни, подготвени и опитни събеседници. Това са хора от калибъра на Ангела Меркел, на Дейвид Камерън, на Жан Клод Юнкер и другите от ЕС, които водят с няколко обиколки на македонския премиер. Никола Груевски на всичкото отгоре направи и сериозен дипломатически гаф, като се въздържа - поне през първите дни на седмицата - да изпрати поздравителна телеграма до Ципрас. Неговата ВМРО-ДПМНЕ членува в Европейската народна партия,СИРИЗА е на противоположния полюс, но все пак става дума за новоизбран премиер на непосредствен съсед, с когото имаш да решаваш изключително важен въпрос. През последните 10-15 години който и политик от Европа или от Щатите да посещаваше Скопие и пред него да се поставяше въпросът за спора за името с Атина, винаги задължително гостът даваше препоръката да се прави всичко за подобряване на двустранния климат в отношенията с Гърция. Колкото по-съдържателни и открити са връзките с комшията, толкова по-големи са шансовете за решение за името. Колкото по-високо е доверието от двете страни на границата, толкова успехът е по-близо. Но каквото човек сам си направи, друг не може да му го стори.

И затова винаги са ми изглеждали странни опитите да се търси връзка между ситуацията в Гърция и очакването за решаване на спора за името. През тези две десетилетия южният съсед е бил и в добра кондиция, и в сериозна криза, но позицията по отношение на бившата югорепублика е оставала относително устойчива. Вярно, досега управлението на страната минаваше от едни в други ръце, от ПАСОК към "Нова демокрация" и обратно, но това бяха познати до болка лица и позиции. Сега политическият пейзаж в Атина се промени рязко, дойдоха нови „фаци", както биха казали в Скопие. Но да очакваш, че това ще доведе до някаква драстична промяна на дълголетната, да не кажа, вековна доктрина по отношение на съседите от север, значи да си политически наивник.

И Ципрас, и Каменос,и хората около тях са преди всичко гърци. И това обяснява много неща. Всичко останало е като „два кораба, които се разминават някъде в мъглата".