Победата на СИРИЗА в Гърция и задаващите се местни избори у нас най-сетне породиха някакви идейни проблясъци в БСП.

Дали да се съюзяват с АБВ по места и централно? Крайно време е да го решат. Дали след случилото се с ПАСОК, БСП и АБВ трябва да се отдадат на агресивна ревност срещу автентично левите течения у нас? Дали трябва чисто прагматично да устроят „МОЛ за идеи", в който истински левите няма и да припарят? Дали БСП ще остане с ПЕС или трябва да смени европейското политическо семейство - от ПЕС към Европейската лява партия, където са СИРИЗА, ПОДЕМОС и германската Ди Линке?

Този въпрос няма да може да се отлага, защото Европа тази година ще се тресе от опита за корпоративен преврат срещу демокрацията и социалната държава под невинното име Трансатлантическо споразумение ЕС-САЩ.

Най-вероятният отговор е три пъти „Да". В голямата лява партия има ресурс само за стари идеи.

Това ми напомня за една нахална реклама по телевизията. Репортер спира човек на улицата и пита: Какво правите, когато имате стомашни киселини? - Как какво? Взимам лъжичка сода. От 30 години го правя и всеки път помага! - Взимате го 30 години и твърдите, че помага!? После интервюиращият се обръща към зрителя и започва да хвали някакво лекарство за стомашни заболявания. Практически погледнато, БСП 25 години предлага на електората си десни лечения на проблеми, породени от десни мерки. Или трябва да намери нещо ново, или ще се оттегли.

Дилемите са плод на дълго отлагане и затова няма да отминат, дори тази тежка година да пощади официалната левица. В България бунтът от февруари 2013 г. роди не Ципрас, а мишка. Затова сюжетът изобщо не е завършен. Драмата е общоевропейски. Подобно на Гърция, у нас сметките за ток бяха само фитил, а истинският подтик бе, че маса хора се чувстват унизени и оскърбени от доктрината TINA - There is no alternative („няма алтернатива"), която скопява всеки опит за нормализация на живота и връщане към достойна жизнена перспектива.

Икономическото „възстановяване" не възстановява нормалните работни места, а внесе феномена на „работещите бедни", който се развива в САЩ още от преди кризата от 2008 г. Те работят и същевременно изпълняват критериите за федерални помощи за купони за храна. В България те достигнаха 260 000 души плюс стотици хиляди на работа „на повикване" или непостоянна заетост, с минимални или никакви осигуровки и плащане на ръка. Данните от социологическите изследвания на АФИС показват, че за обичайната година половината семейства по един или друг начин се докосват до загубата на работа - и това е от години насам. Това означава фибрилна тревожност сред поне 80% от хората и все по-ясно осъзнаване, че кризата е новото нормално. Кой изразява тази тревога? Никой.

Години наред светлата перспектива бе фокусирана върху младите - ако се образоват, ще влязат в „икономиката на знанието" и поне те ще имат бъдеще. Вместо това имаме 40% младежка безработица, а за останалите - заетост, която изисква основно образование.

Проблемът не е само в това, че не се обявява някаква нова „Програма за борба с работещата трудовата бедност" и прочие, а в мястото на страната в европейското разпределение на труда. В икономиката ни остават само отрасли с ниска добавена стойност, изискваща само базисна грамотност. Първо, добивът на природни ресурси. Второ, добив на човешки ресурси - чрез аутсорсинг у нас на елементарни операции от типа на комплекти за окабеляване на автомобили. Такива са чуждите инвестиции, на които нашите управници гордо режат лентите.

На този фон БСП се оказа в най-трудната позиция. Към предишния разлом между избиратели, които гласуват за социална пазарна икономика и представители, които всъщност представляват неолибералния консенсус, се прибавиха нови. Опъна се до скъсване противоречието по геополитическата тема на деня: от една страна, желаещи политика на мир изобщо и особено спрямо Русия, а от друга, желаещи безпрекословно участие в строителството на нова „желязна стена" между ЕС и Русия, за която Източна Европа ще плати най-голямата цена.

Второ, еволюцията на всички наши партии към формата на партия от лидерски тип, които се стремят да вземат на абордаж държавата, за да разпределят чиновнически места и евросредства. Точно този вид метаболизъм не подхожда на масова лява партия. И сега зейва трета пукнатина - между истинска лява алтернатива, каквато се очертава в Южна Европа, и центристка политика, която по класическите мерки е всъщност радикално дясна.

Дотук изброихме 4 критерия за делене. Ако делим нещо по 4 признака, то се получават 16 възможни варианта - и съответно 16 политически течения. Това ще парализира все повече БСП и АБВ. „Новите леви", засега олицетворявани от Българската левица,"Солидарна България" и младежки движения като Хаспел вече скъсаха пъпната връв с БСП. И това е само началото. Гърците си зададоха въпроса, за какво ни е ПАСОК, когато „Нова демокрация" прави остеритета по-добре? (Ако в него има нещо добро). Резултатът рано или късно ще се нарича СИРИЗА, ПОДЕМОС или Българска левица.

Вместо да се определят, БСП, а и АБВ са застанали насред оживено кръстовище и от години вече се опитват да опънат палатка. През януари 2013 г. червените обявиха тържествено ляв завой, и веднага след февруари, изправени пред „опасността" да оглавят недоволството и да вземат самостоятелно властта, излязоха на избори с водачи на листи като Орешарски и други фигури от бившето СДС. Патовите резултати предопределиха днешната патова ситуация.

До какво ново статукво може да се стигне у нас, ако полуколониалният статус на Южна и Източна Европа се затвърдят? Това най-добре се вижда у нас. Ще се оформи режим с една дясноцентристка популистка партия, каквато е ГЕРБ, с присъдружни леви, десни и ксенофобски партийки, с мощен „вертикал на властта и здрава медийна хегемония на правителството. Т.е. условно казано, Путинизъм без нефт. Само че не про-, а антируски. Това напълно съответства на доктрината, изразена от Виктория Нюланд за създаване на пояс от „прифронтови държави" между Европа и Русия. А за не особено апетитния облик на местната демокрация Западът просто ще си затваря очите. Както нямаха проблеми с монопола на Берлускони върху медиите и властта. В такъв нов еквилибриум, топенето на електората на БСП и АБВ още повече ще мотивират върхушката да папка, да слушка и да гълта сода.