ДЕЙВИД ИГНАТИУС, 

"Вашингтон пост"

Николо Макиавели, може би най-проницателният политически философ в историята, е смятал, че великите събития се диктуват от съдбата, или "фортуна", както той наричал тази непредсказуема жизнена сила. Едни и същи действия могат да доведат както до победа, така и до поражение в зависимост от капризите на богинята Фортуна.

Напоследък на САЩ изключително им върви, макар че това не било могло да се каже, ако се слушат само някои мрачни коментатори. Икономическите предимства, присъщи изначално на Америка, станаха още по-очевидни. А на нейните противници все по-малко им върви. Това става отчасти по тяхна собствена вина, а отчасти на това, че просто нямат късмет.

Намирайки се в такова изгодно положение САЩ могат да си позволят да мислят като свръхсила. Америка не бива да бърза да прави отстъпки на по-слабите страни или да подписва споразумения, които още не са узрели, какъвто е случаят с ядрените преговори с Иран. Тя трябва да помага без колебание на приятелите си и да заставя противниците си да плащат за безразсъдното си поведение, като в случая с руската агресия в Украйна.

Дяволски късмет бе и това, че „Ислямска държава", която представлява смъртна заплаха за Сирия и Ирак, извърши такъв отвратителен акт - изгори жив йорданския пилот мюсюлманин. Милиони араби гневно искат мъст. С това присъщо на секта на смъртта злодеяние екстремистте подкопаха положението си много повече, отколкото биха постигнали 1000 американски бомбардировки и милион пропагандни туитове на Държавния департамент.

Американците непрекъснато питат защо арабите не осъждат зверствата, извършени в името на исляма. Е, сега се случва точно това. "Варварство", крещи водещото заглавие на лондонския арабскоезичен в. "Ал Хаят". "Зверство", казва емирът на Кувейт. "Брутално, чудовищно престъпление", заявява Саудитска Арабия. САЩ не бива да повишават глас и да говорят по-високо от негодуващия мюсюлмански свят. Трябва да ограничат риториката, да използват сила незабелязано, да се държат като свръхдържава.

За да разберем днешното "съотношение на силите", както обичат да се изразяват руснаците, нека анализираме някои свидетелства за американската икономическа мощ, които компанията „Голдман Сакс" събра миналия месец в доклад със заглавие "Превъзходството на САЩ".

Като начало за ръста на БВП. От пика преди финансовата криза през 2008 г. американската икономика реално е пораснала с 8,1%, като същевременно в еврозоната е отбелязан 2,2% спад, а в Япония - 1,1%. Разликата в темповете на растежа на БВП между бързоразвиващите се страни с преходна икономика и САЩ е намаляла от 6,5% през 2007 г. на 2,6% през 2014-а. Тази година се очаква още по-голямо намаление - до 1,2%, заради забавянето на темповете в Китай.

Ако погледнем бизнес статистиката, постиженията на САЩ изглеждат още по-поразителни. Делът на заемите при регистрираните на фондовата борса американски компании е по-малък, отколкото при фирмите на който и да е от техните търговски партньори.

Производителността на труда в САЩ е значително по-висока, отколкото е в еврозоната, в Япония и в която и да е развиваща се икономика. Средните показатели на производствените разходи в САЩ са по-добри, отколкото в 10-те най-големи световни износители, с изключение на Китай.

И накрая, в САЩ е налице доста забележим ръст на добива на енергоресурси. През миналата година САЩ изпревариха Саудитска Арабия и заеха първо място по добив на нефт и газ света, като това стана 6 години по-рано от прогнозите на аналитиците. Някои стимули за добива на шистов нефт и газ намаляха заради понижението с 50% на цените на петрола от техния пик през юли. Затова пък това е много добра новина за американските потребители.

Могъщи страни като САЩ винаги имат попътен вятър. На тях не им трябва да избързват във врявата на политическите битки и 24-часовия новинарски поток. Затова се надявам, че в стремежа си да сключи ядрено споразумение с Иран администрацията на Обама няма да направи прекалено много отстъпки. Ако иранците действително са готови да се откажат от конфронтацията и да спрат ядрената си програма - чудесно. Ако не, нека почакаме. В условията на ниски цени на петрола и при жадуващо да приключи изолацията си иранско население, времето не е на страната на местните хардлайнери.

Що се отнася до Украйна, могъщите САЩ благоразумно оставиха път за отстъпление на безразсъдния руски президент Владимир Путин и се съгласиха с това, че в тази страна ще се съберат руските и западните интереси. Усилията продължават. Но ако Путин от глупост отхвърли компромисите и продължи да води своята марионетна война в Източна Украйна, САЩ ще трябва да доставят ограничени количества оръжие на Киев, както се настоява в доклада на експертите от Атлантическия съвет, Института "Брукингс" и Чикагския съвет по международни работи. Ако Путин тръгне към по-нататъшна ескалация в момент, когато Русия е отслабена от ниските цени на петрола, ще се изправи пред катастрофална война в цяла Украйна. Но това е негово решение, не наше.

Фортуна благославя силните страни, но само когато действат решително. Пропиляването на реалните предимства на Америка заради краткосрочни дипломатически изгоди би било голяма грешка.