Внимателна, прецизна, компетентна. По немски.

Но също изключително фина и с топла усмивка. С която денят започва по-добре.

Това е Кристина Баксанова. Водещата на Би Ти Ви, която в тъмни зори ни съобщава първите новини за деня.

Но също и журналистът на частната медия, който ни казва какво се случва в Германия. Какви нови движения се зараждат в „мотора" на Европа, колко важен е такъв гарант за Стария континент и какво готви канцлерът Меркел.

„Падането на Берлинската стена е свързано с много важни моменти от живота ми. През 1989 г. бях приета в езиковата гимназия в Пазарджик с профил немски език. Тогава настъпиха историческите събития от 9-и и 10-и ноември. Пораснахме в тези първи години на демокрацията, научихме първия си житейски урок - колко е важно да имаш смелост да бъдеш свободен", започва разказа си Кристина.

Следващият важен за нея епизод е 2004-та, когато специализира една година в журналистическия колеж на Свободния университет в Берлин. „Квартирата ми се оказа на „Бернауер щрасе" - улицата, разделена от Берлинската стена, на която са направени и най-много бягства от Източен към Западен Берлин. Там са прокопани най-много тунели и пак там все още се пази част от стената", вълнува се Баксанова.

Когато се връща в София, разказва историята на „Бернауер щрасе" в Би Ти Ви Репортерите. Прави го и миналата година - десет години по-късно, когато светът отбеляза четвърт век от падането на Берлинската стена. „Срещнах нови герои, чиито съдби не трябва да останат непоказани. Един от тях успява да избяга на Запад, преплувайки каналите на Берлин. От другата страна прокопава тунел и помага на група източногерманци да достигнат Западен Берлин. Аз и той се срещнахме пред къщата, в чието мазе завършва тунелът, на метри от „Бернауер щрасе". Тогава мъжът ми каза: „И до днес не мога да откъсна парче от Берлинската стена. Тя е свързана с моя живот, с много други съдби и трябва да стои, за да се помни", върна се в онзи ден Кристина.

В Германия очи в очи застава с личности с дръзки мечти и смелост да ги реализират. „Визионери и идеалисти, които са помогнали да се изгради светът, в който живеем - „Старият канцлер" Хелмут Шмит, пастор Кристиян Фюрер - икона на прехода в Германия, най-големият син на Вили Брант - професорът по съвременна история Петер Брант. С тях преживях разговори, които те променят", каза Кристина.

Една от най-вълнуващите й срещи е с пастор Фюрер, започнал проповедите за мир в църквата „Св. Николай" в Лайпциг (тогава в ГДР) през 80-те години. Проповедите по-късно прерастват в разпалени граждански дискусии и мирни протести. Мъжът дава закрила в храма на хиляди противници на тоталитарния режим, но и мотивира много хора да отстояват свободата си, без страх да изразяват мнението си. „На тези бдения, които се провеждат все в понеделник, за първи път събралите се изричат: „Ние сме народът" - думи, които по-късно стават емблематични за демократичните промени в Германия, а шествията поставят началото на края на Берлинската стена. Когато разговарях с Кристиян Фюрер за тези събития, кожата ми настръхна. Много лесно забравихме колко ценна е свободата и колко много отговорност изисква. С него се срещнахме по повод 20 години от падането на стената. За съжаление Фюрер напусна този свят месец преди в Лайпциг отново да се проведе мирно шествие. Както преди 25 г., с оператора Борис Пинтев съпреживяхме шествието и го предадохме на нашите зрители... Да бъдеш на една ръка разстояние и да чуваш думите на Хенри Кисинджър, Джеймс Бейкър, Ханс-Дитрих Геншер, Йоахим Гаук 25 години по-късно - това няма как да се опише, затова го показахме", изрече Баксанова, която не спира да следи Германия и нейната съвремена история.

„За съжаление сега, именно на тези протести в понеделник и същия лозунг - „Ние сме народът!" се опитва да използва новосъздаденото антиислямистко движение ПЕГИДА. Мисля си, че ако пастор Фюрер бе видял това с очите си, сигурно би попитал: Какво би казал, Господ?", добавя Баксанова.

Пак с Германия е свързана още една случка, която тя ни споделя: „Докато в Кобург снимахме с оператора Боби Пинтев, обикновени хора на улицата ни попитаха откъде сме. Като чуха България, казаха: „А, страната на българския цар Фердинанд!" Тогава се засрамих, че тези обикновени германци знаеха за историята ни много повече от мен. История, която в моите ученически години изучавахме едностранно, с периоди, които липсваха".

През 2013-а Баксанова се срещна със световен политик - бившия канцлер Хелмут Шмит, един от бащите на „евро"-то. „Бяхме десетина журналисти от Източна Европа в Хамбург. Срещата ни по протокол трябваше да е около час, а продължи 2 часа и половина... Сътрудниците му няколко пъти му напомниха за времето, но той ги игнорираше. Знаеше в детайли какво се случва във всяка една от нашите страни. Коментира актуални проблеми около еврокризата. Тогава той посъветва България да изчака с въвеждането на единната валута. Анализите му и оценките му на политиката на Барак Обама, на конфликта в Сирия, на връзките ЕС- Русия бяха изключително прецизни, но и с онова характерно за „стария канцплер" чувство за хумор", увлекателно ни казва Кристина. Когато обсъждат социалдемокрацията в Европа, старият канцлер заявява, че на всичко идва краят. „Попитах го какво ще дойде след демокрацията. Тогава той дръпна замислено от цигарата си и каза: „Попитай баба ми - тя знае по-добре!" И се разсмя", спомни си Кристина.

В месеците, прекарани в Германия, и от честите пътувания тя създава много приятелства. Именно те й помагат да следи какво се случва във великата държава, какви са настроенията, политиките. „Но процесът е двустранен. Помагала съм на колеги журналисти от ZDF, ARTE и Швейцарската телевизия по теми, свързани с България. Това е много важно в професията ни. По някакъв начин сме си коректив, но и научаваме повече за тази стара Европа, в която живеем заедно. От няколко месеца Би Ти Ви стана част от една от най-бързо развиващите се международни тв мрежи за обмен. Така имаме голям избор от репортажи от други европейски телевизии, но и нашите материали стават достъпни за тях. Всяка страна вижда Европа по различен начин, както и всеки от нас", обясни Баксанова.

Разбира се, че във всекидневието са я застигали и смешни ситуации. Още повече, че в новините трябва да се реагира за минути. При едно такова събитие тя бързо се качва в служебната кола, която е запалена, чува затварянето на друга врата, шофьорът тръгва, а тя разпалено обяснява на оператора какво се е случило, без обаче да получава отговор. „Тогава се обърнах към него, но го нямаше... В този момент телефонът ми звънна и операторът ме пита: „Къде без мен?". В бързината просто го бяхме забравили на паркинга... Той оставил статива в багажника, а ние сме решили, че е вътре", усмихва се Криси.

Малцина знаят, че от 5 години тя преподава опита си на студентите по тв журналистика в Софийския университет. И като истински възпитаник на езиковата гимназия в Пазарджик, която носи името на Бертолт Брехт, тя често цитира максима на германския драматург - „Една театрална постановка трябва да може да се обясни с едно изречение". „Това е много важно за тв журналиста - как за малкото време, с което разполага, да отправи ясно послание с точна информация и да разкаже една история", обясни Кристина. Точно това и повтаря на студентите. „На първата ни среща винаги им пускам откъс от филма „Поверително и лично" с Мишел Пфайфър и Робърт Редфорд. Тя - начинаещ репортер, той - успешен тв журналист. В 4 минути Редфорд постоянно задава въпроса: „What is the story?" - Каква е историята? Това е най-важното! Да можем да представим новината или проблема като смислена история, а не просто лавина от информация", споделя своето верую Криси.

А какво казват хората, които са близо до нея? Че както Марлен Дитрих пее в една песен - „Имам още един куфар в Берлин", така и Кристина има един забравен куфар там...

И кой знае колко дълго отново ще стои далеч от него.