Патрули ще следят за гонки в столицата Ще бъдат разположени на места , където се събират участници в подобни състезания

Шведски изтребител „Грипен“ се разби след сблъсък в ято птици

Борисов: Експертна група в парламента да предложи решение за „Олимпик“ Нека да обмислим внимателно какъв прецедент ще създадем, призова премиерът

Хванаха гастролиращ рецидивист в момент на кражба 33-годишният бил издирван от ред дирекции за кражби и взломове

Установено е нарушение в диагностично-лечебния процес на родилката, починала в УМБАЛ-Плевен през юли месец

Средната стойност на загубите за застрахованите в „Олимпик“ ще е 200 лв. Гаранционният фонд ще плати щетите по Гражданската отговорност, но не и полиците

„Левски“ тренира без Вашчук

Тежка катастрофа затруднява движението на АМ „Тракия”

Младеж за втори път изнасилва възрастна жена 19-годишният бил съден като непълнолетен за изнасилване на същата жена

Лекарският съюз в Сливен: Всеки е невинен до доказване на противното

Ремонтите в някои училища и детски градини в София ще продължат и след 15 септември

Заместник-председателят на КФН Ралица Агайн подаде оставка (СНИМКИ)

Евакуираха над 40 души от сградата на Социалното подпомагане и данъчната служба в Казанлък заради изтичане на газ

„Майкрософт“ спряла руски кибератаки срещу политически организации в САЩ

Канадският премиер Джъстин Трюдо ще се бори за втори мандат

Неспособни сме да сме нито против Русия, нито с Германия

Армията ни се превръща във военноинвалид, а не в боец

Квази войната, която САЩ водят в Украйна показва, че Русия е прекалено голяма хапка за която и да е империя

Напоследък постоянно се върти една фраза в публичното пространство. Твърди се, че е мъдра, защото я казал цар Борис Трети, пък той я научил от баща си – цар Фердинад: "Винаги с Германия, никога срещу Русия". Това обаче е ефектна фраза единствено, когато оправдаваш свое решение в конкретен случай.

В реалната политика такива норми са не само вредни, но и безполезни. Това е като да те броят за твърд електорат по време на избори – кебапчетата и парите отиват за колебаещите се. Достатъчно е да погледнем на юг към Атина и ще разберем за какво иде реч. България изживява някакъв псевдо кошмар с някаква евентулана мобилизация и война срещу Русия. Естесвено на страната на Атлантическия алианс. Кризата между Изтока и Запада отново извади на преден план биполярното разстройство на българското общество, колебливостта и на моменти безсилието на политическия елит и разбира се – сиромашията на българската армия, която можем само да съжаляваме.

Изненадващо и впечатляващо, държавниците на двете най-силни европейски страни – Германия и Франция – канцлерът Ангела Меркел и президентът Франсоа Оланд направиха мирен поход през Киев и Москва. Има някаква ирония в този съюз достоен за нобелова награда, ако укротят Голямата мечка. Ирония, защото единствено Наполеонова Франция и Хитлерова Германия са стигали до Москва с военни средства с ужасяващи за държавите им последици.

Квази войната, която САЩ водят в Украйна срещу Русия за пореден път показва, че Русия е прекалено голяма хапка за която и да е империя. Голяма е дори, когато води партизанска война на чужда територия, какъвто е случая в Луганск и Донецк. Дрънкането на оръжието само събужда звяра.

Преструктурирането на НАТО и преместването на войски на Изток, с изграждане на комуникационни (нека бъдем честни и да ги наречем командни) центрове, изграждане на сили за бързо реагиране, еърполисинг на британски самолети, усилването на флота в Черно море – това са недвусмислени знаци. Нашият Алианс усилва границите си с Русия. В отговор Москва започна мащабна мобилизация, уж за учение, подсили граничните с Украйна военни окръзи с най-ново поколение ВВС и какво ли още не. Контекстът е ясен: нито крачка повече напред.

Русия няма намерение да допусне огромната по територия Украйна да стане член на НАТО. Москва няма как да допусне струпване на чужди войски по своята граница, защото историята е доказала какво се случва при такива обствоятелства – марш към Москва буквално и преносно. Целта на Путин е федерализация на Украйна – с ясни граници между западните и руските интереси. Един огромен буфер, при това окончателен.

Още от революцията или ако щете преврата в Киев е ясно, че целта на Вашингтон беше много ясна – Украйна в НАТО и превръщането на Крим във военен бастион на пакта или дори в частност на Пентагона.

Към тази картина трябва да добавим и бодилът, който се впи в болната снага на Европейския съюз – победата на СИРИЗА в Гърция. Поведението и риториката на Алексис Ципрас е не просто шоу. В действията му има сериозна заплаха за здравето на целия съюза, тук вече трябва да добавим и НАТО. В могъщия поход на левите популисти в южната ни съседка мнозина прозряха ръката на Москва. Владимир Путин, твърди се, с охота подкрепя проруски партии на Балканите. А нима това не е традиция от имперско време? Теоритичната възможност Русия да изплати огромна част от външния дълг на Гърция срещу наем на южен остров за 100 години се носи в публичното пространство. Разбира се кой би допуснал руски военни армади в Средиземно море (та нали за това започна войната в Сирия), но възможността това да се случва не е никак малка. Нека да си припомним, че подобен сценарий беше почти реализиран през средата на миналия век, покрай кризата с Кипър. Акакто знаем Гърция винаги печели от кризите, за разлика от България.

Какво печелим ние от кризата между НАТО и Русия? Към момента – нищо. Загубихме всички сериозни инфраструктурни проекти, изгубихме експорта на продукция за Русия, не получваме помощи като компенсации, както други държави получават.

В крайна сметка обаче ние като нация трябва да осъзнаем, че всичко това е много сериозно и трябва да се отнасяме подобаващо към нашата роля в този глобален конфликт. Ние вече сме Запад, колкото и да ни е ориенталско поведението. Ние сме съюзници в НАТО, ние сме част от ЕС и това е за добро. Никаква друга алтернатива за нас няма – алтернативата е дивашка страна. Като съюзници ние не трябва да шикалкавим – напротив. Трябва да изпълняваме партньорските си задължения, както и да се договаряме за своите си интереси.

В новината, че българската армия май мобилизира резерва и намеците на полтици от "Атака", че ще пращаме армия да воюва с Русия подпалиха и българското общество. На мен тази кампания ми изглежда като провокация. Ако една натовска армия се мобилизира, отваря база на Алианса на собствена територия, съпроводено с говоренето на висок тон от лидери на партии е достатъчен повод за Русия да използва "новината" като аргумент в свои действия. Рубладжийското поведение на български политици е друга тема, макар и много сериозна. Не е възможно в цялата си история България да бъде разделяна между Изтока и Запада и то на ниво предателство.

Тази "новина" обаче е добър повод да погледнем какво политиците свършиха, че армията ни в момента да е напълно осакатена. Защото покрай фалшивата мобилизация за война с Русия обществото осъзна, че нямаме ресурс да проведем дори елементарен преглед на резервистите. Не можем, защото редовната армия няма пари за учения, за квалификация, за боен опит, за униформи, за транспорт – ако щетете. Военната експертиза в Министерство на отбраната е тотално орязана за сметка на партийни назначения. През месец се променя нормативната база, за да се девоенизират експертни длъжности. Шуробадженащина, при това от години насам е блато от групи по интерес (разбира се за финансови облаги), които лобират в полза на тази или онази фирма, на този или онзи чуждестранен концерн.

Орязаният бюджет на армията я превръща във военноинвалид, а не в боец, който можеш да изпратиш да защитава интересите на страната, на западната цивилизация. Ако съвсем бързо не преосмислим ролята на армията ни, нито против Русия можем да бъдем, нито с Германия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.