Изследователи от Медицинския колеж Уейл Корнел публикуваха изследване, което описва различни ДНК, намерени в нюйоркското метро – пренаселеният, подземен исполин, който превозва 5,5 милиона пътници на седмица, пълен със стотици видове бактерии (повечето невинни), обичайно място за бубонната чума и вселена от загадки, пише The New York Times.

Почти половината проби от ДНК, открити по повърхностите в подземната железница не съответстват на никой познат организъм и само 0,2 процента съвпадат с човешки геном.

Ръководителят на изследването д-р Кристофър Мейсън казва, че вдъхновението за този проект го е осенило преди четири години, когато е водил дъщеря си на детска градина. Той я е гледал как изучава заобикалящата я среда, слагайки предмети в устата си. „Не можех да спра да мисля за това, колко и какви неща се пренасят така“, обяснява д-р Мейсън. Затова той избира място, където възрастните се намират в непосредствена близост, каквото е метрото. Така се ражда проектът PathoMap.

През последните 17 месеца екипът на PathoMap е събирал ДНК от повърхности на дървени пейки, перила на стълбища, седалки, врати, дръжки и турникети. Наред с изобилието от мистериозна ДНК, която не е неочаквана, имайки предвид, че само няколко хиляди генома са напълно картирани, изследването потвърждава прочутото многообразие на Ню Йорк, както човешко, така и бактериално.

Що се отнася до човешката ДНК, проучването установява, че пробите, взети от различни райони на града в по-голямата си част, съответстват на етническия им профил. Живи, устойчиви към антибиотици бактерии са открити в 27 процента от пробите, но сред всички открити бактерии само 12 на сто са болестотворни. Учените са намерили три проби, имащи връзка с бубонната чума и две с фрагменти от антракс. Нито една от тези проби не е показала признаци, че е жива, а и подобно заболяване не е диагностицирано в Ню Йорк от много време, подчертават изследователите.

Целта на проекта не е просто да задоволи научното любопитство, изтъкват авторите. Класифицирането на съществуващите в момента видове ще даде възможност да се правят сравнения в бъдеще, за да се установи дали определени болести или дори вещества не са се разпространили вследствие на използването им като оръжия за биотероризъм.