Спасиха британка, паднала от борда на кораб край хърватския град Пула

Борисов отказа на Меркел България да приема бежанци от Германия (обзор) Хотспотове – да, но връщане - не

Президентът на Афганистан обяви прекратяване на огъня във войната срещу талибаните

Дензъл раздава шамари и куршуми Филмът направи солидни приходи в САЩ

11 часа обсада след разстрел за велосипед (обзор) Убиецът се скарал с жертвата заради кражба на колелото

Иранският външен министър обвини САЩ, че подготвят преврат в Ислямската република

Българските тамплиери приеха петима македонци Честването събра 120 дами и рицари край меча на Аспарух

Мазутът от разлива изчезна Предстои източване на резервоарите на кораба

Стоянович тръгна с победа на „Герена“, „Левски“ се скъса да пропуска

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 август 2018

Предупредиха Кристиано: Серия А не е Примера дивисион

Разследват кражба на кооперация с фалшиви документи

Милиони задължения в туризма Големите чужди компании разплащат летния сезон през декември

Пазарите в Одрин се препълниха с българи

БГ режисьор с награда от Лондон Веселин Бойдев спечели специалната награда на журито за оригинална кинематография

Българинът Месру бе дясната палка на Ленард Бърнстейн

ВЛАДИМИР ГАДЖЕВ

1971 година е траурна за България и нейното музикално изкуство. В периода от 18 януари до 21 декември катастрофират три самолета на БГА „Балкан“ – в Цюрих-Клотен, в Рила и на столичното летище. Загиват много пътници, а сред тях са и неколцина от най-известните ни артисти. От тогава та до днес общественото внимание се съсредоточава главно върху последната катастрофа, което има своето обяснение. Загиват обичаната и вече утвърдена у нас и зад граница поппевица Паша Христова заедно с половината от оркестър „София“. Първото за годината нещастие в Цюрих-Клотен, Швейцария, остава някак в периферията на колективната ни памет. Може би заради отдалечеността му и в не малка степен заради оскъдната информация, процедила се в официозните медии. А в тази катастрофа губим един от най-талантливите наши диригенти – Месру Мехмедов (04.02.1935-18.01.1971).

Роден във Велико Търново и отраснал в малкото Дряново, бръснарският син Месру Мехмедов с голям скок стига до Ленинградската консерватория, а сетне с още по-голям скок до диригентския пулт на Нюйоркската филхармония.

Кралимарковските си крачки той започва през 1955 г., когато в столичната зала „България“ се провежда Републикански фестивал на детските и юношеските хорове. Младият акордеонист дирижира съучениците си от Дряново и печели втора награда. Членът на журито проф. Саша Попов съзира в него божествената искра и му съдейства да продължи образованието си в Ленинградската консерватория. В старата руска столица негови педагози са професорите Иля Мусин и знаменитият Евгений Мравински, главен диригент на елитната Ленинградска филхармония.

Българинът е сред отличниците на випуска (негов състудент е Юрий Темирканов, друг световноизвестен диригент) и се дипломира през 1960 година. При завръщането си у дома е назначен за диригент на Пловдивската филхармония. Точно в средата на десетилетието Месру Мехмедов се явява и печели втора награда от международния конкурс за диригенти „Николай Малко“ в Копенхаген. Когато през 1969 г. се обявява конкурсът „Димитри Митропулос“ в САЩ, обнадежденият от своя първи успех млад музикат има голямо желание да участва. Но политическата конюнктура не му предлага почти никакви шансове – САЩ са най-ненавижданият „враг“ на тоталитарния комунистически режим. Въпреки това Месру Мехмедов е решен на всичко, за да се яви на състезанието. Говори се, че ползва ходатайството на Николай Гяуров, когото е дирижирал в рецитали и оперни представления. Работата е там, че братът на прочутия бас – Костадин Гяуров, е първи секретар на БКП. Месруто, както го наричат помежду си гальовно колегите и приятелите, заминава за Америка.

И тук идва големият успех!

В състезанието, проведено в Тенгълууд, Масачузетс, участват 21 кандидати от цял свят. Великият Ленард Бърнстейн председателства журито.
Конкурсът предвижда кандидатът да тегли жребий измежду определен брой произведения и да изпълни, това, което му се е паднало. Българинът изтегля симфоничната фантазия „Франческа да Римини“ от Чайковски. Вдъхновеното му представяне води до единодушно решение на журито – първа награда!

Мнозина от музикантите и критиците (включително наблюдателят на в-к „Ню Йорк таймс“) не пропускат да отбележат, че Месру Мехмедов дирижира произведението наизуст. Ретроспективните асоциации начаса правят сравнение с патрона на конкурса, американския диригент от гръцки произход Митропулос, известен със същата способност.

Вероятно точно това забелязва в работата му Ленард Бърнстейн, който официално го кани за асистент и диригент на оглавяваната от него Нюйоркска филхармония. Типичната американска деловитост открива още по-благоприятни хоризонти за развитието на българина като диригент. По традиция лауреатите на конкурса „Димитри Митропулос“ изнасят концерти с Бостънския симфоничен оркестър, а Мехмедов застава и на пулта на Филаделфийската филхармония за няколко програми. У дома успехът му води до назначение за диригент на Софийската филхармония, но на този пост той се задържа много кратко.

Смъртта го застига в 15,49 ч край Цюрих. Полетът е на българските авиолинии „Балкан“ от Париж за София с междинно кацане в Швейцария. Първоначално екипажът на машината ИЛ-18 решава да не каца в Цюрих заради лошо време. По-късно обаче получават данни, че условията се оправят и решават да приземят самолета. На метри от пистата силен порив на вятъра го поднася встрани, лявото крило заорава земята и следва взрив. От 47 души на борда оцеляват само двама. Уви, Месру Мехмедов не е между тях…

Последното произведение, дирижирано от българския гений, е Симфония №3 „Шотландска“ от Феликс Менделсон.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.