Аллах разглеждал отгоре земи и морета, търсейки нови пазари за своите вярващи. Унесъл се и изпуснал броеницата си. Тя се разкъсала и полетяла надолу. Три големи перли паднали една до друга в морето, близо до материка, а по-малките се пръснали около тях. Най-голямата перла образувала остров Занзибар, другите две по-големи - остров Пемба и остров Мафия. Това е легендата за раждането на о. Занзибар. (Името Мафия произлиза от арабски и означава “група”, “архипелаг” или от суахили и тогава значението му е “здравословно място”. Така или иначе на този малък остров здравословно си живеят истинските мафиоти.)

Занзибар е благословен със зноен тропически климат и идилични плажни ивици. Той е от онези туристически дестинации, които задоволяват всички очаквания и всеки вкус.

Още в древни времена тук акостирали натоварени с богатства персийски кораби.

Първите емигранти от Персия се смесили с местното население суахили. През Х век Занзибар и Пемба, обединени в държава, стават оживен търговски център, който приема и изпраща арабските и индийските търговци. През 1698 г. островите попадат под контрола на Оман. Оманският султан Саид премества столицата си на Занзибар през 1840 г. Арабските преселници образуват елитната каста на земевладелците, а индийците поемат изцяло търговията. Островът се превръща в център на търговията с роби.

Не закъснява и интересът на Великобритания. През 1890 г. Занзибар става британски протекторат до 1963 г., когато извоюва своята независимост. През 1964 г. Занзибар и държавата Танганика от материка създават Обединена република Танзания, като Занзибар запазва известна автономия.

Днес населението е толкова смесено, че едва могат да се различат изходните етноси. Островът е дом на потомци на коренните жители, на освободените роби, на бели и на завърнали се араби и индийци.

От историческа гледна точка най-интересното място е град Занзибар, чийто стар квартал - Каменният град, е жив музей с архитектурните си паметници и традиции. Каменният град е омайваща плетеница от тесни улички и алеи, които водят до стари къщи и джамии, богати дворци, кокетни магазинчета и базари. Много от сградите са от бума на робството през XIX век. Всеки дом отразява богатството на своя собственик, както и традицията на неговата култура. Арабските са с обикновени външни гладки стени и големи входни порти, водещи към вътрешен двор, докато индийските са с открити фасади с големи балкони, украсени с перила и балюстради. В някои все още живеят наследници на бивши търговци на роби. Портите са с богати до натруфеност дърворезби. Впечатляват огромните месингови гвоздеи по тях - традиция, дошла от Персия и Индия, където така са се предпазвали от разрушителните набези на слоновете воини.

Туристите, идващи по вода с катамарани или с полети от Танзания и Кения, трудно биха се ориентирали без водач в объркания лабиринт от улички. Хотелите са от всякакъв порядък: от луксозни с ресторанти с богато меню от морска храна и с добри оркестри за танцова музика, защото на острова много се танцува, до по-евтините, където менюто е скромно, но задължително пак има оркестър, който може да е и на открито. А ако в някое заведение забележат, че сте паралия, безшумно ще се появят 2-3 нежни, елегантно плъзгащи се фигури, забулени с плътни фереджета. Това са млади местни момичета, контингент на заведението, чиято самоличност се пази в строга тайна от шефа. Те са доведени от брат или баща и предлагат всякакви услуги на дамите и господата, които могат да си го позволят. Лицата им са покрити, за да могат да се задомят по-късно според строгите мюсюлмански изисквания. Работят, за да помагат в изхранването на многолюдните си бедни семейства. Ако масата не пожелае потайни услуги, трябва да им поръча питие и обяд (или вечеря), които момичетата прибират в кутии за вкъщи. Маниерите са изящни, а зад фереджетата ви наблюдават големи тъмни, понякога и тъжни, но красиви очи. Накрая тези грациозни същества напускат ресторанта безшумно, както са дошли.

За гостите на Занзибар, пристигнали главно заради красивата природа, е задължително да посетят резервата „Йосани“, където ще се срещнат с червените колобуси - общителни странно оцветени маймуни, които живеят само тук, а при добър късмет - и със занзибарския леопард, преследващ дребни антилопи. В южната част на острова са плантациите с карамфил, заради които Занзибар е наречен Острова на подправките.

Но най-привлекателни си остават безкрайните плажни ивици. В полунощ от океана излизат огромни морски костенурки, за да снесат яйцата си и да ги зарият в пясъка.

А ако ви остане още един ден свободен, посетете остров Пемба. Там в почивните дни има бой с бикове, наследство от португалското владичество. И още - островът е център на местна традиционна медицина и магьосничество. Посетители на тълпи чакат ред пред знахари, ясновидци и вещери, които да оправят живота им.