Познатата на цял свят музика на Чайковски ще звучи тази вечер в зала 1 на НДК, където зрителите ще гледат “Лебедово езеро” в изпълнение на Имперския руски балет. Утре предстои спектакъл, в който са включени “Кармина Бурана” на Карл Орф и “Болеро” от Равел, но не с известната хореография на Бежар, а с танци, създадени от трупата. На 12 февруари е “Дон Кихот” от Минкус.

Новината е, че в спектаклите ще има и българско участие, при това не на солистите на Софийската опера, а на ученици от частното руско балетно училище с ръководител Шара Карсакпаева. Директорът на Имперския балет Гедиминас Таранда съобщи пред журналисти, че е поканил българско момиченце да танцува заедно с елитните балетисти. 9-годишната Ивана Харизанова ще играе амурче в балета „Дон Кихот”.

Гедиминас Таранда забелязал Ивана още през 2013-а, когато тя участва във фестивала „Звезди на световния балет” в Украйна. 7-годишното дете танцува същата партия в спектакъл със солисти на Болшой театър. Други две деца ще участват в представлението на 11 февруари.

“Имаме планове да направим съвместен спектакъл с децата от това хореографско училище - догодина смятаме да поставим в България “Лешникотрошачката”. Тогава ще включим около 30 българчета на възраст от 4 до 10 г. Този спектакъл ще трябва да се покаже и по малките градове, не само в София - каза Таранда. - Участието на местни деца в “Лешникотрошачката” не е прецедент. В Мадрид направихме цели 15 представления и пак нямаше билети.”

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ?

Публиката се залива от смях на “Дон Кихот”

Ето как директорът на Имперския руски балет представя трите участия на трупата си довечера, утре и вдругиден:
“В “Лебедово езеро”, разбира се, ще видите красиви костюми и специфично, нестандартно сценично оформление. Украинците Андрей Злобин и Анна Ипатиева са много талантливи сценографи. Те не създават прости декори, а дават храна за асоциативното мислене на зрителя. Втората вечер ще видите три балета - “Дивертименто”, в което са ангажирани и двама български ученици, “Болеро” и “Кармина Бурана”. Творбата на Карл Орф е с хореография на естонката Мая Мурма. Музиката на Равел в “Болеро” ви сграбчва за душата още с първия вопъл и навива, навива. Като водовъртеж, безкраен кръг. Цялата хореография върви в кръг и е толкова въздействаща, че сякаш губите съзнание. И когато се свестите накрая, имате чувството, че са минали три минути.
“Дон Кихот” е колкото хореографски, толкова и драматичен спектакъл. Възстановили сме много от старинния мизансцен, има много хумор, публиката винаги се смее. Не са само пируети, скокове и т.н. Разбира се, зрителите ще си получат и любимите 32 фуетета. За да се подготвим за спектакъла, в продължение на цял месец трупата изучаваше фламенко в Мадрид, така че ще видите автентични испански танци, дори звучи и испанска реч.”

ТРУПАТА

40 души сме, всичко правим заедно

Имперският руски балет е частна трупа, създадена преди 20 г. по идея на Мая Плисецкая. Компанията се стреми да съхрани и разнесе по света най-доброто от руската балетна традиция.
Трупата се състои от 40 души от различни националности. Освен руснаци има и четирима украинци, две испанки, италианец, мексиканка, двама литовци. Солистите Лина Шевельова и Нариман Бегжанов са от Молдова и Казахстан. “От 4 години съм в Имперския балет - казва Лина. - Различни хора сме, но ни е интересно заедно, помагаме си, караме се, купонясваме, но след това пак сме в отлична форма за представленията.”
Директорът Таранда обяснява: “Навремето беше много по-лесно да се прави спектакъл. Сега е безумно скъпо. Цените са стократно по-високи. Например през 1994 г. една балетна пачка струваше $50, а сега - 700-1000. Шием в чужбина, търсим къде е по-евтино. Но не правим компромис с качеството на костюмите и декорите.”
“Помага ни това, че носим марката “руски балет”, но то носи и голяма отговорност. Ние сме Имперския руски балет - длъжни сме през цялото време да сме на висота. Много е различно да си мениджър на частна и държавна компания. Мениджърът на държавен театър е по-спокоен, защото заплатата му тече. Той си седи в кабинета, вдига телефона: “Ало, Китай? Не става? Е, щом не става...” Или пък: “Каква ви е сцената? А колко зрителски места има? Триста? Не, не ни интересува.”
Докато в частната трупа трябва да си като спортист – спортистът трябва да бъде винаги малко гладен. Когато е сит и си има всичко, става ленив. Когато е гладен като млад вълк, той все търси, бори се, иска да постигне повече. Така е и в Имперския балет.
В частната компания никой нищо не ни дава. Така че сами трябва да се борим. Какво правя аз? Звъня в Китай, оттам ми отказват. Обаждам се в малко селце, с всичко на всичко 300 жители. Ама нямало сцена – няма проблем! Ана Павлова, която е легенда, тя е танцувала направо на пясъка.
Все едно ни е какви са условията – дали ще танцуваме на сняг, на асфалт или на разкошната сцена на Гранд опера. Моите артисти могат всичко. Може да имат спектакъл на сутринта, на вечерта, през нощта – днес на едно място, пътуват 15 часа и директно излизат на сцена. Това са те, руските балетни щурмуваци! Но е тежко – на всеки 20 новопостъпили, издържат едва петима. Много е трудно – за една година научават колкото за 5.”

ПРИМАБАЛЕРИНАТА

Лина Шевельова за себе си: “Отдавам това, че ме избраха в трупата, на подготовката ми в балетното училище и на възприемчивостта си.

Гедиминас Таранда за нея: “Тя има всички необходими качества за една прима. Много балерини могат да направят 32 фуетета и да си вдигат краката до главата, но това, което прави Лина уникална, е състоянието, наричано от Пушкин “душой исполненный полет” (полет, изпълнен с душа).

ПРЕМИЕР БАЛЕТИСТЪТ

Нариман Бегжанов за себе си: “Избраха ме вероятно благодарение на напредъка, който съм показал. Нямам специфични качества, аз съм обикновен човек, ям същата храна като всички останали.”

Гедиминас Таранда за него: “Той е много възприемчив, отговорен. Иначе като танцьор има страхотен скок, много добра техника, прекрасни стъпала, силен е - това е важно за балетиста. Обаятелен е и има мъжествено излъчване. Балетът е силов, мъжки танц - това е нещо типично за руския балет, но в Европа се е загубило.”