Сержиу Буш е поредният скъпопродаден футболист от ЦСКА в чужбина. Голмайсторът на „А" група вече играе в английския „Шефийлд Уензди". Румънецът дойде през лятото като свободен агент. Никой не го беше чувал, а само за 6 месеца показа колко е бърз пътят до Албиона през ЦСКА.
Буш не спира контакта със своите приятели от „червения" лагер. Всеки ден звъни до Анталия, за да пита как върви подготовката и колко са свършили мачовете. Вечно усмихнатото 22-годишно момче се съгласи да даде интервю пред пратеника на „Труд" при една от „телефонните проверки" на ситуацията в ЦСКА.

- Къде ви намираме?
- Вече съм в Ипсуич. Точно свърши вечерята в хотела и утре (б.а. - късно снощи) играем мач от първенството. Има междинен кръг в Чемпиъншип. Тук програмата е меко казано натоварена.

- Как мина дебютът ви срещу „Кардиф"?
- Повече от добре. Не бях нервен, въпреки че на трибуните имаше над 25 000 зрители. Чувствах се страхотно, атмосферата беше много хубава. Нормално бе да започна като резерва. Влязох, когато губихме и не разочаровах. Изработих дузпата, от която изравнихве за 1:1. Феновете бяха щастливи.

- При единствения случай с дузпа в ЦСКА през есента отстъпихте на Жуан Фелипе и той пропусна срещу „Марек". Ще започнете ли да биете ударите в „Уензди"?
- Още съм новобранец в отбора (смее се). Но няма проблем да бия аз следващия път. В ЦСКА нямах такъв шанс, но при толкова ситуации така и не ни даваха дузпи. Не критикувайте Жуан за пропуска. Всеки може да го направи. Вече е минало.

- Как ви приеха в „Шефийлд Уензди"?
- От кацането в Англия всичко е перфектно. Грижат се за мен като за свое дете. Отборът също ме прие добре. С адаптацията няма да има проблеми.

- Кога дойде офертата от този клуб?
- Преди две седмици. Всичко се разви страшно бързо. Да кажем за 2-3 дни.

- Имаше ли и друг вариант?
- За това трябва да питате клубният шеф Аександър Томов. Имаше интерес и от други клубове, но мисля, че по-скоро е било на ниво запитвания. С „Шефийлд Уензди" избрах най-добрия вариант за мен.

- С какви чувства оставате към ЦСКА?
- О, наистина обичам този клуб. Обичам съотборниците си, мистър Стойчо, публиката. Ще стискам здраво палци да спечелим титлата в края на сезона. Знам, че ситуацията в клуба не е лека. Нуждаят се от пари и дано с моя трансфер съм успял да помогна, както разбира се и с головете на терена.

- Кога да ви очакваме в България?
- Със сигурност ще дойда до края на сезона. Искам да си взема сбогом с всички. А защо не в края на сезона да си получа и златния медал за шампион на България? Ако стане това би било край на най-страхотната година.

- Защо обидихте футболен клуб „Левски" във фейсбук?

- Дискутирах тази ситуация и с хората в „Уензди". Да, признавам, че направих грешка. Никога не съм знаел, че Левски е националният герой на България. Казах лоша дума, без да съзнавам значението й. Просто повторих нещо, което бях чувал хиляди пъти от феновете. Но чак сега се замислих, че никога не съм знаел неговото значение. Не съм искал да обидя никого. Аз съм футболист и уважавам всеки клуб, всеки съперник. Уважавам „Левски" като отбор. Мислех, че пиша нещо, което е хубаво за феновете ни. Но без да знам, че е лошо послание към съперника. Това беше груба моя грешка. Отново се извинявам най-искрено.

- Какви са амбициите ви в „Уензди"?
- Да печеля всеки мач. Клубът има славна история и иска да се бори за върховете.
Може ли да влезете във Висшата лига този сезон?
Много ще е трудно. Целта е да се създаде отбор, който през следващия сезон да е истински кандидат за промоция в елита.

- Кои са най-хубавите ви спомени от ЦСКА?
- Опитвам се да не забравя всеки ден, който изкарах в ЦСКА. Ясно е, че с времето спомените ще избледнеят. Но как да забравя двете победи над „Левски"? Феновете по трибуните, които скандираха името ми? Това беше най-красивият момент, който съм изживявал във футбола. Дано се повтори някога отново.

- Кои ви бяха най-близките приятели?
- Стоян Колев не бе мой съотборник. Той беше моят баща в ЦСКА. Стойчо Младенов е другият изключително важен за мен човек. Ако някога стана треньор, ще се опитвам да работя като него. Всеки ден ми говореше, питаше ме как съм, зареждаше ме с амбиция. За мен Младенов е треньор от световно ниво. Даваше ни увереност, че сме най-добрите. От футболистите бях най-близък с Денис Причиненко, Марин Оршулич и Неманя Милисавлевич.

- Какво си взехте за спомен от България?
- Имам нещо, което е много ценно и завинаги ще остане с мен - екипът на ЦСКА. Аз тръгнах за Англия от Анталия и с мен имах само един сак дрехи. Нищо друго. Когато се прибера до София, ще видим. Но анцугът няма да го върна. Той ще остане вечният спомен от най-хубавия досега период в живота ми. Дано моите приятели завършат това, което започнахме. ЦСКА е първи в класирането и заслужава да остане там и на 30 май.