Отворено писмо до министъра на образованието от

СВЕТОСЛАВ КОНСТАНТИНОВ, учител по математика с 29-годишен стаж от 96 СОУ „Л. Н. Толстой”, град София

Уважаеми господин министър, пиша Ви по повод поредните промени, които искате да направите в образованието, промени, продиктувани от финансовите интереси на определени групи хора, и може би направени под натиска на европейските институции, промени, които не отчитат реалността в масовите обикновени български училища. Крайно време е към спасяването на българското училище да се подходи с мисъл за следващите 30-40 години, за да може това да доведе до траен духовен, икономически и финансов напредък на българите.
Ето и моите виждания за необходимите реформи в образованието, степенувани само времево, защото те всички иначе имат еднаква взаимосвързана важност:
1. Децата, които имат интелектуален дефицит в обучението си, което лесно се установява още в първи клас, да бъдат пренасочвани в училища с облекчени режим на обучение, учебни планове и програми, но не по желание на родителите, а по препоръка на учители, психолози и лекари.
2. Училища за родители, в които родителите да бъдат обучавани как да възпитават децата си, защото поведението на детето е огледален образ на семейството, в което расте.
3. Широкообхватен експертен съвет от учители, излъчен от масовите училища, който в рамките на около една година да подготви облекчени, актуални на съвремието учебни планове и програми за всички ученици и по всички предмети.
4. Разработването и издаването на базата на горната точка на единни учебници по всеки предмет. Учебници без хиляди излишни подробности, учебници, които да те карат да мислиш, учебници с житейска насоченост.
5. Децата, които имат умствени възможности за учене повече от другите, да могат да вземат две учебни години за една, стига самите те да го искат, а не техните родители.
6. Учебният материал, който поради трудност и неразбиране от страна на децата, отпадне от сегашните така наречени учебници, особено в среден и горен курс на обучение, да се наваксва с една или две години повече във висшето образование.
7. Преминаването на всички училища на режим на учене и самоподготовка от 9,00 часа до 17,00 часа, а не родителите, докато са на работа, да се чудят къде им е детето, дали се е прибрало, дали не се занимава с глупости, дали се е нахранило, дали си е научило.
8. Преструктуриране на съществуващите и строителство на нови училища, особено в големите градове, за осъществяване на горната идея. Това от своя страна ще създаде и нови работни места както за строители, така и за учители и помощен персонал.
9. Отпадането на оценките в началните класове ще доведе до демотивация за учене, до влошаване на дисциплината.
10. Назначаването на директорите да е само за един четиригодишен мандат.
11. Премахване на делегираните бюджети, защото децата знаят, че са носители на средства и вече една немалка недобросъвестна част от тях си позволяват да не полагат старания за своята подготовка.
12. Различните програми и проекти, „измислени” от европейски и български институции, за да могат техни хора по високите постове да се облагодетелстват за сметка на българското училище, да се премахнат или да няма никакви посредници и тези програми и проекти да са за всички.
13. Който няма завършен десети клас, да не може да си изкара шофьорска книжка, да не може да избира и да не бъде избиран.
14. Максимален брой ученици в една паралелка - 18, а минималният да е 12.
15. Не трябва да има държавна помощ за частните училища и мисля, че причината е ясна. Който твърди обратното, явно има някакви финансови зависимости.
16. Броят на неизвинените отсъствия, за които учениците могат да бъдат санкционирани, да стане съответно: за 2 - забележка; за 4 - предупреждение, и за 6 - преместване в друго училище.
17. Завършване на средното образование да става преди навършване на пълнолетие. По изключение да може и след пълнолетие при здравословни проблеми.
18. Специалните училища - математически, финансови, икономически, технически, танцови, музикални и спортни да си направят свои учебни планове, програми и т.н.
19. Обществен дебат за стойността на учителския труд и очевидната необходимост от повишаване на учителската заплата.
20. Пенсионирането на учителите да става на максимум 60-годишна възраст, с възможност за по-ранно пенсиониране в рамките на предходните две години. Не мога да видя добре ролята на една баба или един дядо в учебно-възпитателния процес след тази възраст (да ми простят колегите за това изречение).
21. Назначаване на млади хора в училище. След като се говори, че има безработица сред младите, мисля, че това е една добра възможност за реализация на някои от тях.