Сутрин пред кабинетите на джипитата в Монтана е като в чакалня на жп гара.

“Всички сме пътници! Ама докато сме млади, все гоним експреси и бързи влакове, а като остареем, забавяме темпото!”, обяснява пенсионираният железничар бай Петко. Ревматизмът го е сковал здравата.

“Моето положение не е добро, ама на железниците май е още по-лошо. Там работата направо е за мрене”, подхвърля на комшията по пейка жепеецът.

Според 63-годишната г-жа Тодорова повечето болести са заради огромното напрежение, враждите и неуважението. 30 години е била началник-склад в държавно предприятие и дори рядко настивала. После по частни фирми собствениците карали хората да работят по 10-12 часа, плащали им малко и нередовно. Така се сдобила с инсулт, пейсмейкър и още куп болежки. Пенсията й е 160 лева плюс 30 лева за инвалидност, а лекарствата струват 100! “Как да се живее?”, въздиша жената.

“Всичко идва от държавата! Липсват ред и справедливост!”, отсича бившият офицер Георги Кръстев (70 г.). “Доволен съм, д-р Людмил Джурджов ми обръща внимание, когато трябва - дава и направления”, признава той. И се чуди какви ще са тия електронни здравни карти, дето ще сменят направленията. Надява се да са достатъчно, защото му се налага да ходи и до Военна болница. Той се зачита в списъка с цени за неосигурени. Преглед - 15 лева, домашно посещение - 20 лв. “Добре е всички да си плащат осигуровките, ама как, като няма работа за всички? Най-вече за нас ромите!”, обажда се Лидия Ангелова. Не е хубаво хората да се делят на бели и черни, здравният министър много лошо говори за циганите. А и при нас има и добри, и лоши, и учени, и прости. Също като при българите и при министрите!”, казва Лидия.