На 25 май 2018 да почерпят

Раздадоха наградите “Аскеер 2018” За цялостен принос в развитието на театралното изкуство отличиха Васил Михайлов

Хазал от “Черната перла” не крие новата си любов Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

100-годишна сграда се срути в Аржентина и уби трима

Николас Мадуро се закле за втория си мандат като президент на Венецуела

Макрон и Путин се срещнаха в Константиновския дворец край Санкт Петербург

Връчват наградите “Аскеер” за постижения в театралното изкуство

Григор Димитров започва с мач срещу Виктор Троицки на “Ролан Гарос” Рафаел Надал среща Александър Долгополов на старта на турнира в Париж

Борисов на приема в Рим: Народите на България и Република Македония са още по-близки

Абитуриентите от училището на Теодосий Спасов се сбогуваха с концерт

Започнаха абитуриентските балове в Благоевград

“Свободна книжарница” на празника в Сливен

Доналд Тръмп: Въоръжените ни сили са в готовност, ако Ким Чен-ун предприеме “безразсъдни действия”

24 май в женския затвор в Сливен: Изложба за Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Двоен поклон пред гроба на Свети Кирил Премиерът Борисов и македонският му колега Зоран Заев заедно почетоха паметта и делото на светите братя Кирил и Методий в базиликата „Сан Клементе”

Марк Твен, или избери американското

“За добро или зло ние продължаваме да поучаваме Европа. Изпълняваме длъжността на учители вече повече от един век и четвърт. Никой не ни е избирал за нея, просто си я присвоихме. Англосаксонци сме… председателят… заяви високо и въодушевено: “ Ние сме англосаксонци и когато англосаксонец иска нещо, той просто си го взема.”

Това изказване беше посрещнато с оглушителни ръкопляскания…

Великото изказване на този войн, изтълкувано със значението, което влагаше в него, на обикновен английски език значи: “Англичаните и американците са крадци, разбойници и пирати и ние се гордеем, че сме част от това съчетание.”

Тя /фразата – б.м./ приличаше подозрително на откровение, на тайно, съкровено национално чувство, неочаквано изказано и изложено… Присъстваха главните пружини на машината, която ръководи и вдъхва живот на националната култура – юристи, банкери, фабриканти, журналисти, политици, военни, моряци, всички бяха тук. Нещо като съединени щати, събрани на банкет, с право да говорят авторитетно от името на нацията и да открият пред обществото интимния й морал…

Наш публичен девиз е “вярваме в Бога”… Оказа се, че тайният ни девиз е “когато англосаксонец иска нещо, той просто си го взема”.

Ако не бяхме ние, Европа нямаше никога може би да знае какво е интервюир; ако не бяхме ние, някои европейски държави никога може би не биха изпитали благото на прекалените данъци; ако не бяхме ние, европейският хранителен тръст можеше никога да не научи изкуството да трови хората за пари…; ако не бяхме ние, дълго отлаганото възобновяване на жълтата преса в Европа щеше да се отлага може би от още няколко поколения. Упорито, непрекъснато, настойчиво ние американизираме Европа и с време ще довършим тая работа.”

Приписват тези думи на Марк Твен. Нещо повече, включват ги като глава “Ние, англосаксонците” в неговата автобиография, издадена в 1924 г. – 14 години след смъртта му. Там тя е датирана около 1906-1907 г. Ние, бдителните български историци, се съмняваме в подозрително леко допуснатите в автобиографията думи. Не може доказан американски патриот да остави току-така подобни мисли в наследство. И като независими експерти извършихме разследване на фактите и обстоятелствата.

Първото, на което се натъкнахме, е псевдонимът Марк Твен. Отдето и да го оглеждахме, все стигахме до разкритието, че българският му еквивалент е Вторият Марков. Не постигнахме съгласие по това кой е Първият Марков. Макар да знаем, че всеки известен с тази фамилия е замесен със службите. Затова приехме, че не е важна математиката, а традицията. Според която Вторият Марков също като другите е бил забъркан с тайните служби. С българските, разбира се. Но не само с тях. Защото знаем, че нашите винаги са работели уж със силните, а то – със слабеещите на деня. Традиция? Навик? Оразличителен знак на българското?!

След това тръгнахме да анализираме времето на написването. Тези години – 1906-07, предхождат обявяването на българската независимост, случила се в 1908 г. Да припомним: “Ние сме англосаксонци и когато англосаксонец иска нещо, той просто си го взема.” Не ви ли прилича на извършване на акта на независимостта: “Ние сме българи и когато българин иска нещо, той просто си го взема.” Така е станало – поискали сме, взели сме я. Независимостта. /За да я раздаваме после на кой падне. Сякаш само затова сме си я взели./ Но да продължим с разследването. И независимостта е тръгнала от прием /банкет/. Българският представител в Истанбул не е бил зачетен с покана. България се разсърдва и си изтегля дипломата. И си взела независимостта, която висяла като изоставена дреха над Европа. Досущ като англосаксонец постъпва родната власт. /То, аслъ, когато сме действали на принципа искаш-вземаш, сме успявали. После идвали трудностите, но нейсе./ Или – по-точно, правилно сме разбрали намека на оногова неназован председател на банкета. До такава мисъл стигна разследването – изказването му е било предназначено не за неговата нация, а за нас – да си оправим държавата. То и не върви да кажеш пред своя народ: Като искаш нещо, просто си го вземаш. Щото това, дето ще си го вземе някой, е принадлежало на друг от народа. Как така ще разпалваш междуособици. Та значи – казал ни го председателят през 1907 г., а ние сме разбрали намека през 1908 г. Навреме този път.

Затова Вторият Марков не е искал да му издават автобиографията приживе, а и много след това. Криел е истинските цели на текста си. Но нищо не може да бъде скрито от прозорливите български историци. И американското.

Разбира се, има и друга, допълваща версия за написаното от Марк Твен, освен зашифрованата тайна на историческото действие. Тя, като всичко в ХХ век, е свързана с комунистите. Които, след като са били навсякъде, са се напъхали и в тази автобиография. Че кой освен тях ще да говори за двойнствен англосаксонски морал? Кой друг би обвинил Америка в поучителство /а и в попечителство/ над Европа? Те и само те! Но как би станало това преди век, когато болшевиките са се чудели как да минат по брой меншевиките в Русия. А тесните социалисти в България громели широките си соцбратя. До Марк Твен ли е им било?! Или да. Но който е пеел “Бой последен е този”, няма как да не е хвърлял по едно око на всички арени на бъдещия бой. А САЩ – прекрасно място. Широко – прерии между два океана. Цивилизовано – опасано с релсите на Железния кон. Свободно – освободени негри и оцелели индианци. И хора, които трябва да спечелиш за каузата. Влиятелни и вярващи в справедливостта. Като Джек Лондон, младежки увлякъл се по социалистическото утре. Или като идеалистичния Марк Твен, дето винаги си е мислел, че Просякът е по-благороден от Принца. И който докрай е обожавал философията и поведението на скитника Хъкълбери Фин.

Предположението ни е, че с Марк Твен се е свързал с пратеника на Ленин, българина Иван Загубански. Добрал се до писателя и веднага го започнал: “Никак не съм загубен, след като те намерих. Няма да се обясняваме откъде и как, но ние знаем всичко. И че тайно пишеш автобиография знаем. Другарят Ленин поръча да вмъкнеш в нея и нещо по-така за англосаксонците. Което да им държи влага и когато сме, и когато не сме на власт. Българските другари имат допълнителна молба. Напиши го така, че хем да е срещу американците, хем да подпомага националната ни кауза. Не ме питай как. Ти си Марк Твен и знаеш.” Та така се е родил хибридът, насочен срещу англосаксонците и носещ тайно послание до нашата нация и власт. Българска следа, дето й викат. Американците после я откриваха навсякъде. А виж откъде тя произлизала. Иначе вие си знаете. За всичко са виновни комунистите. И тъкмо това под черта трябва да стои към тази глава от автобиографията на Марк Твен при всяко следващо издаване.

С излагането на резултатите от разследването ние доказахме патриотичната си вярност към България. И интернационалната към останалите споменати страни и организации. За да не ни бъркат убежденията, ще цитираме някои от популярните в нашите среди девизи: “Умствени пролетарии от всички страни, присъединявайте се към САЩ”, “Няма нищо по-съединено от Съединените щати” и т.н.

P.S. Вестникът не отговаря за правилността на зашеметяващата хипотеза на бдителните български историци.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.