Джендър и футбол – най-търсени от българина Нито една личност в родния списък

„Роди се звезда“ поведе в номинациите на Гилдията на филмовите актьори

Пред срив са психиатричните грижи в България Пациентите се лекуват при тежки битови и хигиенни условия, нарушават се основни права

Тереза Мей се оттегля като лидер на консерваторите преди изборите през 2022 г.

Айфеловата кула угасва в полунощ в памет на жертвите от Страсбург

Заснеха бившия македонски премиер Никола Груевски да се разхожда в Будапеща (СНИМКА)

Търсят сенчеста армия в Бундесвера Мистериозният Ханибал е начело на десни екстремисти

Зам.-държавният секретар на САЩ идва в София Джон Съливан ще обсъди енергийната диверсификация

Три години затвор за бившия адвокат на Тръмп Майкъл Коен, плащал на жени да мълчат за връзките им с президента

Преференциите за вота ще започват от № 100 Промените за машинното гласуване минаха със 115 гласа „за” на първо четене

Антониу Гутериш призова преговарящите за климата да ускорят работата си, за да се постигне споразумение

ДДС при продажба от частен съдебен изпълнител

Отрицателна инфлация заради евтините горива Цената на парното е с 15% по-висока от миналия сезон

Катастрофа с турски камион затвори за пет часа движението на „Дунав мост“ 

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 13 декември 2018

Марк Твен, или избери американското

“За добро или зло ние продължаваме да поучаваме Европа. Изпълняваме длъжността на учители вече повече от един век и четвърт. Никой не ни е избирал за нея, просто си я присвоихме. Англосаксонци сме… председателят… заяви високо и въодушевено: “ Ние сме англосаксонци и когато англосаксонец иска нещо, той просто си го взема.”

Това изказване беше посрещнато с оглушителни ръкопляскания…

Великото изказване на този войн, изтълкувано със значението, което влагаше в него, на обикновен английски език значи: “Англичаните и американците са крадци, разбойници и пирати и ние се гордеем, че сме част от това съчетание.”

Тя /фразата – б.м./ приличаше подозрително на откровение, на тайно, съкровено национално чувство, неочаквано изказано и изложено… Присъстваха главните пружини на машината, която ръководи и вдъхва живот на националната култура – юристи, банкери, фабриканти, журналисти, политици, военни, моряци, всички бяха тук. Нещо като съединени щати, събрани на банкет, с право да говорят авторитетно от името на нацията и да открият пред обществото интимния й морал…

Наш публичен девиз е “вярваме в Бога”… Оказа се, че тайният ни девиз е “когато англосаксонец иска нещо, той просто си го взема”.

Ако не бяхме ние, Европа нямаше никога може би да знае какво е интервюир; ако не бяхме ние, някои европейски държави никога може би не биха изпитали благото на прекалените данъци; ако не бяхме ние, европейският хранителен тръст можеше никога да не научи изкуството да трови хората за пари…; ако не бяхме ние, дълго отлаганото възобновяване на жълтата преса в Европа щеше да се отлага може би от още няколко поколения. Упорито, непрекъснато, настойчиво ние американизираме Европа и с време ще довършим тая работа.”

Приписват тези думи на Марк Твен. Нещо повече, включват ги като глава “Ние, англосаксонците” в неговата автобиография, издадена в 1924 г. – 14 години след смъртта му. Там тя е датирана около 1906-1907 г. Ние, бдителните български историци, се съмняваме в подозрително леко допуснатите в автобиографията думи. Не може доказан американски патриот да остави току-така подобни мисли в наследство. И като независими експерти извършихме разследване на фактите и обстоятелствата.

Първото, на което се натъкнахме, е псевдонимът Марк Твен. Отдето и да го оглеждахме, все стигахме до разкритието, че българският му еквивалент е Вторият Марков. Не постигнахме съгласие по това кой е Първият Марков. Макар да знаем, че всеки известен с тази фамилия е замесен със службите. Затова приехме, че не е важна математиката, а традицията. Според която Вторият Марков също като другите е бил забъркан с тайните служби. С българските, разбира се. Но не само с тях. Защото знаем, че нашите винаги са работели уж със силните, а то – със слабеещите на деня. Традиция? Навик? Оразличителен знак на българското?!

След това тръгнахме да анализираме времето на написването. Тези години – 1906-07, предхождат обявяването на българската независимост, случила се в 1908 г. Да припомним: “Ние сме англосаксонци и когато англосаксонец иска нещо, той просто си го взема.” Не ви ли прилича на извършване на акта на независимостта: “Ние сме българи и когато българин иска нещо, той просто си го взема.” Така е станало – поискали сме, взели сме я. Независимостта. /За да я раздаваме после на кой падне. Сякаш само затова сме си я взели./ Но да продължим с разследването. И независимостта е тръгнала от прием /банкет/. Българският представител в Истанбул не е бил зачетен с покана. България се разсърдва и си изтегля дипломата. И си взела независимостта, която висяла като изоставена дреха над Европа. Досущ като англосаксонец постъпва родната власт. /То, аслъ, когато сме действали на принципа искаш-вземаш, сме успявали. После идвали трудностите, но нейсе./ Или – по-точно, правилно сме разбрали намека на оногова неназован председател на банкета. До такава мисъл стигна разследването – изказването му е било предназначено не за неговата нация, а за нас – да си оправим държавата. То и не върви да кажеш пред своя народ: Като искаш нещо, просто си го вземаш. Щото това, дето ще си го вземе някой, е принадлежало на друг от народа. Как така ще разпалваш междуособици. Та значи – казал ни го председателят през 1907 г., а ние сме разбрали намека през 1908 г. Навреме този път.

Затова Вторият Марков не е искал да му издават автобиографията приживе, а и много след това. Криел е истинските цели на текста си. Но нищо не може да бъде скрито от прозорливите български историци. И американското.

Разбира се, има и друга, допълваща версия за написаното от Марк Твен, освен зашифрованата тайна на историческото действие. Тя, като всичко в ХХ век, е свързана с комунистите. Които, след като са били навсякъде, са се напъхали и в тази автобиография. Че кой освен тях ще да говори за двойнствен англосаксонски морал? Кой друг би обвинил Америка в поучителство /а и в попечителство/ над Европа? Те и само те! Но как би станало това преди век, когато болшевиките са се чудели как да минат по брой меншевиките в Русия. А тесните социалисти в България громели широките си соцбратя. До Марк Твен ли е им било?! Или да. Но който е пеел “Бой последен е този”, няма как да не е хвърлял по едно око на всички арени на бъдещия бой. А САЩ – прекрасно място. Широко – прерии между два океана. Цивилизовано – опасано с релсите на Железния кон. Свободно – освободени негри и оцелели индианци. И хора, които трябва да спечелиш за каузата. Влиятелни и вярващи в справедливостта. Като Джек Лондон, младежки увлякъл се по социалистическото утре. Или като идеалистичния Марк Твен, дето винаги си е мислел, че Просякът е по-благороден от Принца. И който докрай е обожавал философията и поведението на скитника Хъкълбери Фин.

Предположението ни е, че с Марк Твен се е свързал с пратеника на Ленин, българина Иван Загубански. Добрал се до писателя и веднага го започнал: “Никак не съм загубен, след като те намерих. Няма да се обясняваме откъде и как, но ние знаем всичко. И че тайно пишеш автобиография знаем. Другарят Ленин поръча да вмъкнеш в нея и нещо по-така за англосаксонците. Което да им държи влага и когато сме, и когато не сме на власт. Българските другари имат допълнителна молба. Напиши го така, че хем да е срещу американците, хем да подпомага националната ни кауза. Не ме питай как. Ти си Марк Твен и знаеш.” Та така се е родил хибридът, насочен срещу англосаксонците и носещ тайно послание до нашата нация и власт. Българска следа, дето й викат. Американците после я откриваха навсякъде. А виж откъде тя произлизала. Иначе вие си знаете. За всичко са виновни комунистите. И тъкмо това под черта трябва да стои към тази глава от автобиографията на Марк Твен при всяко следващо издаване.

С излагането на резултатите от разследването ние доказахме патриотичната си вярност към България. И интернационалната към останалите споменати страни и организации. За да не ни бъркат убежденията, ще цитираме някои от популярните в нашите среди девизи: “Умствени пролетарии от всички страни, присъединявайте се към САЩ”, “Няма нищо по-съединено от Съединените щати” и т.н.

P.S. Вестникът не отговаря за правилността на зашеметяващата хипотеза на бдителните български историци.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.