На 17 декември 2018 да почерпят

Дидо от Д2 е големият победител във Фермата Съединение

Пет станаха жертвите на стрелеца от Страсбург

Невена Коканова открива Димитър Маринов преди Спилбърг Грандамата на българското кино е първата учителка на звездата от холивудския фаворит „Зелена книга“

Звезден финал на „Фермата“, Дидо от Д2 и Ваня отвяха Росица и Роман 

Порошенко: Няма да се удължава военното положение в Украйна, освен в случай на нападение от Русия

Медицински хеликоптер се разби в Португалия, четирима души загинаха

Льо Пен бие Макрон на президентски избори Сондаж отреди на крайнодясната лидерка 27% от гласовете

Гъста мъгла отменя полети в Холандия

Миле Китич слуша Фики в дома си

Катар има намерения да увеличи дяловото си участие в Дойче Банк

Израелци искат анексия на част от Западния бряг Депутати и министри се включиха в демонстрация на заселници

Каракачанов дава на съд за клевета бившия шеф на дирекция „Българско гражданство“ Катя Матева 

БНБ съветва: Банките да затегнат кредитните условия Предупреждават, че при вдигане на лихвите ще се увеличат лошите заеми

Поръчваме по интернет стоки от столични пазари Планира се ремонт на Женския пазар и първият пазар изцяло за български стоки

Драскотини по политическата фасада

ГЕРБ ходи по яйчени черупки, БСП е в ступор, ДПС прибира ромите

„Атака“ е като руски изтребител на „Граф Игнатиево“ – свършат ли частите, ще спре да лети

За разлика от климатичните аномалии, свлачищата и наводненията, политическият климат у нас изглежда сравнително устойчив. Той се намира в своеобразна равновесна точка между бурните седмици, последвали предсрочните избори, и все още незапочналите маневри около местния вот.

За негативи от самото управление е още рано да се говори. Стартовият кредит на доверие все още е „на зелено“, а честно казано, обществото не намира друга политическа банка, в която да го премести. Но така или иначе всеки плати някаква дан от предизборните си обещания до следизборното си поведение. Каква е равносметката до момента?

По всичко личи, че към момента ГЕРБ и ДПС (колкото и да е странно на пръв поглед) имат най-малко проблеми за решаване. Но имат.

Водещата партия и в държавата, и в управлението в момента ходи като по яйчени черупки, защото и по традиция, и по право ги гледат под лупа. Достатъчно е Борисов да изтърси някаква закачка, че ще прави жена президент, и политическият Козлодуй е готов да се превърне в Чернобил.

Основната задача на ГЕРБ след изборите по стария слоган е да надгражда недограденото на 5 октомври, когато получиха неочаквано ниските 84 места при надеждите за абсолютно мнозинство. Случаят с двете фактури на „Енерго-про“ във Варна са показателни за опасенията да не се повтори истерията от февруари 2013-а. Достатъчно е Мая Манолова да се качи на влака до Мездра, за да върнат мотрисите при очевидната нецелесъобразност заради социалното напрежение. Изобщо – парен каша духа…

Като водеща партия ГЕРБ са длъжни да отговарят и на ред неудобни въпроси. Защо не се търсят парите от КТБ, защо се бавим с банковия съюз, защо търпим този ВСС, защо не се борим със свлачищата, защо няма комисия за пенсионните фондове и защо, по дяволите, не са източени язовирите.

Иначе казано, самите реформи, обещани на избирателя, носят достатъчно негативи. В образованието – защо да плащаме на частните училища, в здравеопазването – защо да си плащаме старите вноски, в осигуряването – защо да плащаме повече за пенсия и т.н., и т.н.

При ДПС също върви надграждане. Независимо от всички твърдения за криза в движението и осезаемата липса на стратега Доган, те си взеха своето на изборите. Към тях имаше сериозни обвинения за купуване на ромски гласове и разпростиране в непривични региони. И какво прави ДПС? Ясно, видимо и настойчиво започна да се обръща към ромите, както и към своите избиратели. Неодобрението към тях винаги си е било константна величина, сега просто добива повече публичност. И както винаги – говорене за майчин език, „възродителен процес“ и права на малцинствата както предизвикват негативни реакции, така сплотяват и електората.

Виж – при реформаторите е друго. Драскотините по тяхната фасада са по-емоционални, защото и повечко бяха предизборните заклинания в стил „Ние ще…“ И „Ние няма…“ Сега пред тях стои задачата да убедят избирателите си, че диалогът и разумният компромис са били за предпочитане пред заклинанията на тъмносиния болшевизъм. Внушението, че имат рецепта по всички проблеми, им докара повече управленски позиции, сравнени с изборните резултати, и сега за тях въпрос на оцеляване е да ги реализират.

Пред тях обаче стои проблем, който отсъства при ГЕРБ и ДПС – организационното единство. Всички наблюдатели твърдят, че не решат ли въпроса как ще се явяват на изборите, ще се провалят. Ако досега важаха оправдания тип „Не му е времето“ за провеждане на конгрес и избор за лидер, после самото време няма да го има. Парламентарният формат, в който съществува РБ като обединение, далеч не е достатъчен, по-скоро той е формален. Варненският скандал в случая е повече от показателен.

В този смисъл драскотините след изборите бяха позапълнени с политически кит, но петната остават.

Към днешна дата най-сериозни са пораженията в БСП. На практика нищонеслучването на „Позитано“ е равно на затъване. Дали в идеен план ще последва съдбата на ПАСОК, или ще тръгне по съвета на проф. Михаил Мирчев – „олевявайте“, още не са решили. И точно там е проблемът, защото е видно, че „ние защитаваме бедните“ е кауза за благотворителна организация, но не и за партия.

В лидерски план също не става нищо. Станишев изцяло е обърнат към избора си за председател на ПЕС и вече говори с „унищожителя на България“ Борисов, защото точно такова поведение се очаква от него в Брюксел. В София и страната помнят друго.

През „отчетния период“ с новия председател столетницата имаше основна задача да възстанови доверието в себе си. Но това няма как да стане с идеи за МОЛ, при положение че цяла година си атакувал монополистите с идеята за съживяване на малки квартални магазинчета. А съживяването на структурите по места беше жизненоважно за централното управление. Точно там губи БСП, защото безтегловността никога не е вечна, винаги има гравитационни сили. Те се наричат АБВ.

Четата на Първанов пък „наддаде“ след изборите. В началото изглеждаше, че идеологически АБВ са в двулика и силно неустойчива позиция. На обвиненията на БСП, че са предали бедните и онеправданите, обаче отговориха с … бонуси. Почти сигурно е, че без тяхното присъствие в кабинета нямаше да има нито коледни, нито обещаните великденски надбавки, майчинските са защитени, а схемите по пенсионната реформа се движат на ръба на социално разумното. За няколкото месеца в управлението АБВ невидимо за широката публика укрепва административните си позиции по места. А това е изключително важно, защото безпризорните и безтегловни структури на БСП преди местните избори търсят именно това.

Патриотите, подобно на Реформаторския блок, също получиха сериозни драскотини от разминаването между шумните закани и тихите компромиси. Но това не е толкова важно, защото имат обединително поле за работа с управляващите – ислямския тероризъм и украинската криза. Все пак напускането на Велизар Енчев и особено заканата му за нова партия са като да изгубиш патрон от паласката, но от друга страна – едно главоболие срещу Борисов по-малко. За повечето патриоти е по-важна идентификацията им спрямо ДПС. Точно тук може да възникнат и „общи фронтове“ преди местния вот в смесените региони.

Ако говорим за драскотини, бившата коалиция ББЦ, сега ПГ на БДЦ, направо беше разрязана с флекс. Партията на политическия лапсус Бареков вече не играе никаква роля в парламента, а групата партии „Център“ само теоретично може да се вреди при някое гласуване. Цяло чудо ще бъде, ако спечелят някой общински кмет.

Що се отнася до „Атака“ – те приличат на руски изтребител на летище „Граф Игнатиево“. Като свършат резервните части, и ще спре да лети.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.