Спасените край Доспат мечета са под денонощно наблюдение, оцеляването им остава под въпрос

Млад мъж и приятелката му са тежко ранени след сблъсък на мотор и кола в Лом

Ердоган: Австрия ще “плати цената” за забраната на турската предизборна кампания

Борисов: Срещал съм се с Иванчева за парка в „Младост“, докато е текло разследването срещу нея

Облагат с такса и ловните кучета

“Митове и чудовища” от пясък в Бургас Започна подготовката за Пясъчния фестивал

Министър Кралев: Тенисът вече бие футбола по сигнали за уговорени срещи Водят се преговори за кръг на европейски рали шампионат у нас

Цацаров: МВР и прокуратурата да мобилизират усилията си срещу черния пазар на насипен тютюн

Рибари събраха над тон боклуци край язовир „Огоста”

Деси Фотосесията със специална награда от “Мис Силикон”

Военен автомобил се обърна на магистрала “Тракия” Няма пострадали хора

Съселяни издадоха шофьор, че пие и кара

Заради изоставен багаж затвориха временно бул. “Захари Стоянов”

Откриха депо за нелегален алкохол в склад за плодове и зеленчуци

Осъдиха Салах Абдеслам за атентатите в Париж през 2015 г.

Драскотини по политическата фасада

ГЕРБ ходи по яйчени черупки, БСП е в ступор, ДПС прибира ромите

“Атака” е като руски изтребител на “Граф Игнатиево” – свършат ли частите, ще спре да лети

За разлика от климатичните аномалии, свлачищата и наводненията, политическият климат у нас изглежда сравнително устойчив. Той се намира в своеобразна равновесна точка между бурните седмици, последвали предсрочните избори, и все още незапочналите маневри около местния вот.

За негативи от самото управление е още рано да се говори. Стартовият кредит на доверие все още е „на зелено”, а честно казано, обществото не намира друга политическа банка, в която да го премести. Но така или иначе всеки плати някаква дан от предизборните си обещания до следизборното си поведение. Каква е равносметката до момента?

По всичко личи, че към момента ГЕРБ и ДПС (колкото и да е странно на пръв поглед) имат най-малко проблеми за решаване. Но имат.

Водещата партия и в държавата, и в управлението в момента ходи като по яйчени черупки, защото и по традиция, и по право ги гледат под лупа. Достатъчно е Борисов да изтърси някаква закачка, че ще прави жена президент, и политическият Козлодуй е готов да се превърне в Чернобил.

Основната задача на ГЕРБ след изборите по стария слоган е да надгражда недограденото на 5 октомври, когато получиха неочаквано ниските 84 места при надеждите за абсолютно мнозинство. Случаят с двете фактури на “Енерго-про” във Варна са показателни за опасенията да не се повтори истерията от февруари 2013-а. Достатъчно е Мая Манолова да се качи на влака до Мездра, за да върнат мотрисите при очевидната нецелесъобразност заради социалното напрежение. Изобщо – парен каша духа…

Като водеща партия ГЕРБ са длъжни да отговарят и на ред неудобни въпроси. Защо не се търсят парите от КТБ, защо се бавим с банковия съюз, защо търпим този ВСС, защо не се борим със свлачищата, защо няма комисия за пенсионните фондове и защо, по дяволите, не са източени язовирите.

Иначе казано, самите реформи, обещани на избирателя, носят достатъчно негативи. В образованието – защо да плащаме на частните училища, в здравеопазването – защо да си плащаме старите вноски, в осигуряването – защо да плащаме повече за пенсия и т.н., и т.н.

При ДПС също върви надграждане. Независимо от всички твърдения за криза в движението и осезаемата липса на стратега Доган, те си взеха своето на изборите. Към тях имаше сериозни обвинения за купуване на ромски гласове и разпростиране в непривични региони. И какво прави ДПС? Ясно, видимо и настойчиво започна да се обръща към ромите, както и към своите избиратели. Неодобрението към тях винаги си е било константна величина, сега просто добива повече публичност. И както винаги – говорене за майчин език, “възродителен процес” и права на малцинствата както предизвикват негативни реакции, така сплотяват и електората.

Виж – при реформаторите е друго. Драскотините по тяхната фасада са по-емоционални, защото и повечко бяха предизборните заклинания в стил „Ние ще…” И „Ние няма…” Сега пред тях стои задачата да убедят избирателите си, че диалогът и разумният компромис са били за предпочитане пред заклинанията на тъмносиния болшевизъм. Внушението, че имат рецепта по всички проблеми, им докара повече управленски позиции, сравнени с изборните резултати, и сега за тях въпрос на оцеляване е да ги реализират.

Пред тях обаче стои проблем, който отсъства при ГЕРБ и ДПС – организационното единство. Всички наблюдатели твърдят, че не решат ли въпроса как ще се явяват на изборите, ще се провалят. Ако досега важаха оправдания тип „Не му е времето” за провеждане на конгрес и избор за лидер, после самото време няма да го има. Парламентарният формат, в който съществува РБ като обединение, далеч не е достатъчен, по-скоро той е формален. Варненският скандал в случая е повече от показателен.

В този смисъл драскотините след изборите бяха позапълнени с политически кит, но петната остават.

Към днешна дата най-сериозни са пораженията в БСП. На практика нищонеслучването на „Позитано” е равно на затъване. Дали в идеен план ще последва съдбата на ПАСОК, или ще тръгне по съвета на проф. Михаил Мирчев – „олевявайте”, още не са решили. И точно там е проблемът, защото е видно, че „ние защитаваме бедните” е кауза за благотворителна организация, но не и за партия.

В лидерски план също не става нищо. Станишев изцяло е обърнат към избора си за председател на ПЕС и вече говори с “унищожителя на България” Борисов, защото точно такова поведение се очаква от него в Брюксел. В София и страната помнят друго.

През „отчетния период” с новия председател столетницата имаше основна задача да възстанови доверието в себе си. Но това няма как да стане с идеи за МОЛ, при положение че цяла година си атакувал монополистите с идеята за съживяване на малки квартални магазинчета. А съживяването на структурите по места беше жизненоважно за централното управление. Точно там губи БСП, защото безтегловността никога не е вечна, винаги има гравитационни сили. Те се наричат АБВ.

Четата на Първанов пък „наддаде” след изборите. В началото изглеждаше, че идеологически АБВ са в двулика и силно неустойчива позиция. На обвиненията на БСП, че са предали бедните и онеправданите, обаче отговориха с … бонуси. Почти сигурно е, че без тяхното присъствие в кабинета нямаше да има нито коледни, нито обещаните великденски надбавки, майчинските са защитени, а схемите по пенсионната реформа се движат на ръба на социално разумното. За няколкото месеца в управлението АБВ невидимо за широката публика укрепва административните си позиции по места. А това е изключително важно, защото безпризорните и безтегловни структури на БСП преди местните избори търсят именно това.

Патриотите, подобно на Реформаторския блок, също получиха сериозни драскотини от разминаването между шумните закани и тихите компромиси. Но това не е толкова важно, защото имат обединително поле за работа с управляващите – ислямския тероризъм и украинската криза. Все пак напускането на Велизар Енчев и особено заканата му за нова партия са като да изгубиш патрон от паласката, но от друга страна – едно главоболие срещу Борисов по-малко. За повечето патриоти е по-важна идентификацията им спрямо ДПС. Точно тук може да възникнат и „общи фронтове” преди местния вот в смесените региони.

Ако говорим за драскотини, бившата коалиция ББЦ, сега ПГ на БДЦ, направо беше разрязана с флекс. Партията на политическия лапсус Бареков вече не играе никаква роля в парламента, а групата партии „Център” само теоретично може да се вреди при някое гласуване. Цяло чудо ще бъде, ако спечелят някой общински кмет.

Що се отнася до „Атака” – те приличат на руски изтребител на летище „Граф Игнатиево”. Като свършат резервните части, и ще спре да лети.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.