Детските надбавки трябва да зависят от материалното състояние на семействата

ЯВОР АЛЕКСИЕВ

Предложенията на Ивайло Калфин за промени в Закона за семейни помощи за деца могат да бъдат описани така: важни, макар и плахи стъпки в правилната посока, придружени от опасен и ненужен пирует.

Инициативността на министър Калфин е похвална и навременна. Повечето от програмите за подпомагане на семейства с деца не са пипани от 2009 г. насам, въпреки дългия списък от примери за злоупотреби с тях. Предвид съдържанието на законопроекта, можем да очакваме, че голямата част от целите му ще бъдат постигнати, най-вече що се касае до затягането на контрола върху отпусканите средства по някои от програмите. Налице са обаче и някои недобре обмислени решения, като най-спорното е обвързването на доходния критерий за отпускане на детски надбавки с нивото на минималната работна заплата (МРЗ).

Предвид очакваното увеличение на МРЗ до 420 лв. в началото на 2016 г., този ход може да доведе до чувствителен ръст на броя на получаващите помощта и съответно на разходите по нея, без в същото време да повиши нейната ефективност. Защото законопроектът не предвижда система за диференциране на получаваните надбавки на база декларирания доход. Единственият инструмент за определяне на размера на месечната помощ остава броя на децата в семейството. Ето какъв е проблемът с този подход:

Да вземем за пример две семейства, състоящи се от двама родители и две деца и да приемем (за улеснение), че и в двете семейства работи само единият родител.

? Ако приемем, че първото семейство има брутен доход 1400 лв. и съответно 1097,5 лв. нетен, то 85-те лв., които то ще получи като детски надбавки (35 лева за първо дете и 50 - за второ), ще увеличат нетния му доход със 7,74%.

? Ако второто семейство има брутен доход от 700 лв. и съответно 548,7 лв. нетен, то 85-те лв. детски ще увеличат нетния му доход с 15,49% - двойно спрямо първото семейство.

? Ако предложението на Калфин мине в текущия му вариант (без диференциация на плащанията на база декларирания доход), от 1 януари 2016 г. право на помощи ще има и трето семейство с доста по-високи доходи от 1680 лева (420 лева МРЗ за 4 члена на домакинството). При брутен доход 1680 лв. и 1317 лв. нетно, увеличението на нетния доход след детските надбавки ще е 6,45%.

Раздаването на твърди помощи, без оглед на материалното състояние на получателите намалява ефективността на отпусканите средства, което е сериозен проблем, когато става дума за програма с близо 800 хил. бенефициента. При високия дял на сивата икономика у нас и планирания ръст на МРЗ (а съответно и на критериите за допустимост по програмата) ще се намали ефективността на отпусканите средства и ще се увеличат разходите за бюджета. Този ход не се вписва в цялостната прагматична натура на законопроекта и би следвало да се преосмисли, иначе с лека ръка ще бъдат заличени мерките за повишаването на ефективността в социалната система.