Преди няколко дни любителско видео показа войната в Източна Украйна през очите на една майка - Юлия. Жената, заснела кадрите с треперещи ръце и молеща се на Бога за милост за себе си и за децата си, проговори пред радио „Свобода”.

"Седях пред компютъра. През цялото време седя пред компютъра, следя всички новини! Всички! Абсолютно всички новини. Искам да знам какво ще се случи! Имаше експлозия. Толкова силна, че прозорецът се разтресе. Погледнах през него, но не видях нищо. След малко пак имаше експлозия. Но тъй като има пластмаса на прозореца, звукът беше заглушен. Помислих си, просто е станало нещо на летището. Камерата е винаги в ръката ми. Незабавно направих две крачки към прозореца, натиснах бутона за снимане и си помислих: нещо се случва на летището. И видях – взривове точно пред очите ми. И не спираха! Там имаше хора!", разказва Юлия.

Когато стана експлозия до 28-о училище, просто изключих... Дори не мога да си спомня как изключих... Спрях и камерата, грабнах детето си и изтичах към банята. Там и останах, не знам колко време. Стори ми се цяла вечност! Когато всичко приключи, си отдъхнах и отново взех камерата. Имаше два клипа. Свързах ги и ги публикувах незабавно в интернет, за да ги види целият свят!", разказва Юлия. Тя обяснява, че с публикуването на видеата е искала да покаже действителността, в която се убиват "нормални хора, цивилни, които не искат нищо, само да живеят".

Няма къде да отидем! Къде да отидем?! Имам голямо семейство, баба, майка, възрастни хора. Къде да отидем? Къде?! На чий гръб да се опрем? Ще ни хранят ли доброволци, някой ще ни даде ли жилище? Хората заминаха и се върнаха след три месеца, когато им свършиха парите, разказва жената защо все още не е напуснала опасното място.

Преди да започнат бойните действия Юлия е била гримьорка. Сега няма работа. Казва, че вече никой не се нуждае от гримьори, защото никой не празнува.

Получава се така... когато бяха тук тези, ние ги наричахме „зелените човечета”, те ни казваха „ние ви освобождаваме”. А от кого? Ние не разбрахме от кого ни освобождават. Казваха: „Спасяваме ви от „Десен сектор”. Аз този „десен сектор” не съм го виждала с очите си! После дойдоха да ни освободят от тях. Сега отново се връщат да ни освобождават. Освободители, оставете ни на мира, завършва разказа си уплашената майка.