Пълни трибуни за битката за Пловдив

Събуждането на гиганта Серия А

На 18 август 2018 да почерпят

Григор Димитров загуби доиграването на мача от трети кръг срещу Новак Джокович в Синсинати

МВнР: Няма данни за пострадали български граждани при тежкото наводнение в Южна Индия

СПИН мори мъжете 6 пъти повече от жените у нас Новорегистрирани са 139 представители на силния пол срещу 22 на нежния

Бербатов е сензационна опция за „Юнайтед“

Мотоциклетист е с опасност за живота след катастрофа във Варна

„Лудогорец“ губи вратар за дербито

Германия отваря вратите за чужденци Бежанците не отговарят на нуждите на Берлин

Труд Уикенд – един вестник за два дни

Пиян пациент опря ножица в гърлото на медицинска сестра в Търново Ръководството на областната болница сезира прокуратурата

САЩ изтеглят 200 милиона долара от стабилизационния фонд за Сирия

Ангела Меркел очаква сложни разговори с руския президент утре в Берлин

Оръжеен бос фалирал „Олимпик“ В Испания развивали дейност без лиценз

Майка, заснела ужаса в Украйна: Освободители, оставете ни на мира

Преди няколко дни любителско видео показа войната в Източна Украйна през очите на една майка – Юлия. Жената, заснела кадрите с треперещи ръце и молеща се на Бога за милост за себе си и за децата си, проговори пред радио „Свобода”.

„Седях пред компютъра. През цялото време седя пред компютъра, следя всички новини! Всички! Абсолютно всички новини. Искам да знам какво ще се случи! Имаше експлозия. Толкова силна, че прозорецът се разтресе. Погледнах през него, но не видях нищо. След малко пак имаше експлозия. Но тъй като има пластмаса на прозореца, звукът беше заглушен. Помислих си, просто е станало нещо на летището. Камерата е винаги в ръката ми. Незабавно направих две крачки към прозореца, натиснах бутона за снимане и си помислих: нещо се случва на летището. И видях – взривове точно пред очите ми. И не спираха! Там имаше хора!“, разказва Юлия.

Когато стана експлозия до 28-о училище, просто изключих… Дори не мога да си спомня как изключих… Спрях и камерата, грабнах детето си и изтичах към банята. Там и останах, не знам колко време. Стори ми се цяла вечност! Когато всичко приключи, си отдъхнах и отново взех камерата. Имаше два клипа. Свързах ги и ги публикувах незабавно в интернет, за да ги види целият свят!“, разказва Юлия. Тя обяснява, че с публикуването на видеата е искала да покаже действителността, в която се убиват „нормални хора, цивилни, които не искат нищо, само да живеят“.

Няма къде да отидем! Къде да отидем?! Имам голямо семейство, баба, майка, възрастни хора. Къде да отидем? Къде?! На чий гръб да се опрем? Ще ни хранят ли доброволци, някой ще ни даде ли жилище? Хората заминаха и се върнаха след три месеца, когато им свършиха парите, разказва жената защо все още не е напуснала опасното място.

Преди да започнат бойните действия Юлия е била гримьорка. Сега няма работа. Казва, че вече никой не се нуждае от гримьори, защото никой не празнува.

Получава се така… когато бяха тук тези, ние ги наричахме „зелените човечета”, те ни казваха „ние ви освобождаваме”. А от кого? Ние не разбрахме от кого ни освобождават. Казваха: „Спасяваме ви от „Десен сектор”. Аз този „десен сектор” не съм го виждала с очите си! После дойдоха да ни освободят от тях. Сега отново се връщат да ни освобождават. Освободители, оставете ни на мира, завършва разказа си уплашената майка.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.