Да има ли закон за печата? Удачно ли е да се създаде звено, което да контролира собствеността върху медиите? Честно ли е до обществени поръчки да се допускат само медии, които спазват етичeн кодекс (и кой от двата?), без да е ясно кой ще контролира критериите дали това се случва в действителност? Това са идеи, които не спират да се обсъждат в последно време. В центъра на дебатите обаче трябва да стои осигуряването на всички условия за медиен плурализъм в различните издания у нас. „Труд” се опита да провери как държавата помага на пресата в европейските страни, за да успее да запази доверието сред читателите си.

Според доклад на преподаватели в университета в Ню Йорк в САЩ такава помощ в повечето страни не съдържа условия за съдържанието и темите, които трябва да се засягат в изданията, т.е. може да се пише и срещу властта, която дава парите. Стига само получателите на дотации да гарантират разнообразие на мненията по случая. Само за пресата в Норвегия има изискване да са подписали Етичния кодекс. В същото време изследванията показват, че публично субсидираните вестници в страни като Швеция, Норвегия и Франция са склонни да предоставят по-оригинални, критични и многопластови теми, отколкото тези, които са зависими изцяло от рекламните приходи.

У нас преки субсидии получават само електронни медии като БНР, БНТ и БТА. Изцяло на държавна издръжка е и „Държавен вестник”, където обаче се публикуват всички закони, укази и наредби, дело на правителството, президента и парламента.

Каква е практиката в Евросъюза?

Най-високият процент държавни субсидии за пресата е във Франция – 13 на сто от приходите на вестниците идват от държавата. Там също има намаление в цените за дистрибуция. През 1970 г. са въведени и допълнителни минипомощи за политически ориентирани вестници с ниски рекламни постъпления. Условието е да представят теми, които осигуряват "идеологическо многообразие". Такива пари се получават от издания на крайната десница до такива, които са крайно леви. През 2009 г. е въведена допълнителна финансираща линия за над 600 млн. евро, с които за следващите 3 г. да се подпомагат вестници заради световната икономическа криза. Част от парите отиват за абонамент на младежи за преса, а други - за увеличение на парите за доставка до абонатите.

През 1974 г. властта в Белгия въвежда по-нисък ДДС за вестниците. Те имат право да ползват по-ниски такси за превоз и чрез жп транспорт, както и преференции при доставка по пощата до абонатите. Там се предоставят и преки субсидии за вестниците с намаляващ тираж или такива с малки постъпления от реклами. През 2004 г. във френската част на Белгия е учреден Център за подпомагане на печатните медии. Фондът му се „пълни” от такса, която се отчислява от приходите от телевизионна реклама. Програмите за финансиране помагат на няколко типа вестници. Една част от парите отиват за издания, които прохождат, като помощта може да се ползва през първите 3 г. от появата им. Друга част от парите се заделя за авторитетни вестници, за да поддържат високото качество на журналистиката чрез достойни заплати с цел насърчаване на „високо редакционно качество”. От фонда се отделят още средства и за абонамент на училища, за да се повишава осведомеността на младите, както и за директно субсидиране на затруднени вестници с цел да се запази разнообразието в пресата.

Във Финландия публичното финансиране е въведено през 1970 г. Целта е да се подкрепят вестници, свързани с партии, за да гарантират плурализма на политическите и обществените мнения на своите страници. През 2008 г. директните субсидии са премахнати, но вестниците получават нулева ставка на ДДС и специално финансиране за разпространителската мрежа за 400 млн. долара годишно.

В Холандия субсидиите на вестниците също са въведени в началото на 70-те години на миналия век. Тогава е създаден Пресфонд за финансиране на вестници. В него постъпват 4% от сумите, които рекламодателите плащат за телевизионна реклама, а парите се раздават от Министерството на културата. Парите се дават на вестници, които са насочени към „политическото формиране на мнение”, трябва да се редактират от независими редактори и да изпитват сериозни финансови затруднения.

В Норвегия директните субсидии за вестници съществуват от 1969 г. За да ги получават, вестниците трябва да са приели Етичния кодекс на асоциацията на редакторите и издателите. Въпреки това според държавната комисия, която раздава помощите, изданията ги получават, независимо от това какво пишат. В Шве­ция си имат закон за свободата на пресата от 1976 г., но субсидиите за вестниците се разпределят 16 години преди това. Причината е да се ограничи спадът на броя на вестниците. Помощи получават печатните издания, които излизат повече от веднъж седмично и имат поне 2000 продадени екземпляра. Условия за съдържанието липсват, но е важно повече от половината материали да бъдат собствени текстове.