Телефонът звъни. Непознат номер. Колебание. Любопитство. Безпокойство. Да не би пък нещо да се е случило. Вдигате. И чувате мазния глас с роботизиран говор: Госпожо (господине) Х., обажда се У. от вашия мобилен оператор Z. Тъй като договорът ви изтича, предлагаме изгодна оферта за продължението му, госпожо (господине) Х., понеже вие сте наш лоялен клиент и пр., и пр.

Само който не е бил абонат на мобилен оператор, не се е оказвал мишена на такъв словесен откос с цел посегателство към кесията на клиента. Докато се окопити човек, то вече е набрало скорост като центрофуга на пералня. И всяко изречение завършва с обръщение на фамилно име, за да подчертае, че това “благоволение” на оператора е отправено лично до вас, а не е регулярна практика за зарибяване на балами.
Опитите за диалогичност в общуването биват отбивани и ако все пак сте решили да се произнесете, се налага да изслушате тирадата до нейния финал - за блестящата перспектива да подпишете нов договор (двугодишен безсъмнено). Нейна поанта е съблазнителното предложение за подарък - нов мобилен телефон. Произнася се с такава интонация, щото да откажеш е като да отблъснеш вълшебна целувка…

Тези десантни части на мобилните монополисти явно се обучават в една и съща школа, която изключва индивидуалния подход. Видно е още, че щабовете им са лишени от въображение, а тактиките им са прозрачни. Неслучайно, ако ги попитате къде са усвоили този наплевателски бързоговор и така ли общуват с познатите си, красноречието им се изчерпва с лаконичното: “Ъъъ…”

А самата логическа постановка на примамката е напълно несъстоятелна. Защо аджеба операторът ми предлага този толкова “изгоден” за мен план? Загрижен е да ми намали сметката? За да печели по-малко? Айде бе!
И друг “тънък” момент се явява. Тези хищни образувания се държат с източниците на своето угояване като с длъжници. Ако си позволиш, Божем, да им откажеш услугата така се настървяват, че човек почва да се пита откога е влязло в сила крепостното право, и как е пропуснал да го отбележи.

Апропо един приятел - актьор, заставен от безработицата, постъпи във фирма, която събира непогасени дългове. Та се занимава с нещо като изнудване по телефона. “Не е ли отвратително това?” - питам го. “Напротив - отговори той за мое учудване. - Увлекателно е. Аз прилагам психологически подход. Ориентирам се по гласа на обекта и съответно го увещавам било благо, било сурово, било заплашително. Някой път такъв мохабет се получава… Даже има случаи, когато те сами ме търсят, да си полафим.”

Ето къде е майсторлъкът. Да се отнасяш към жертвата като към личност, а не като към чарк от контейнера на платците. Пиар епохата изисква да се действа с финес - така че човек охотно да разтвори порфейла си и сам да предложи: “Моля, вземете си потребното!”

Ето и един примерен вариант за внимателна инвазия в личния бюджет на клиента: “Добър ден, скъпа госпожо (господине) Х. Дано не ви безпокоя (досаждам) в неподходящ момент. Ако зависеше от мен, никога не бих ви отнел и секунда от скъпоценното време. Но служебните ми задължения (шефовете) ме заставят (плащат ми), за да тормозя клиентелата. Позволявате ли ми да продължа? Ако ви притеснявам, веднага ще прекъсна… Благодаря ви, колко сте мила (мил). Ще бъде ли неприемливо, ако се обръщам към вас на малко име? Благодаря, Мария (Марине). Ще говоря прямо. Договорът ви изтича. Шефовете искат да ви изпързалят и да сключите нов договор за две години, от който келепирът е изцяло техен.

Ако се хванете на въдицата, аз ще получа процент от сделката, но точно за ваша сметка не желая да печеля. Затова ви предлагам няколко варианта за действие. Да си останете на същата тарифа, т.е. да продължите с дсегашната минавка, другият вариант е все пак да приемете предложението на шефовете и да получите бонус - нов мобилен апарат (сносен между другото), трета възможност - отказвате се от услугите ни. Тогава обаче ще ви се наложи да се обърнете към конкуренцията, а там ще е същото, нали се сещате, Мария (Марине)? Така че помислете си и решете. И ви съветвам да не посещавате нашите офиси. Там ще ви баламосват сума време, ще ви гледат както боата - врабче, и като се свестите от парализата, ще се окажете с подписан доживотен договор, с нов мобилен апарат, напълно излишен и предчувствието за неизбежни ругатни в къщи. Успешен ден.”