Помните ли стария виц за съветския военен завод, опитващ се да приложи конверсия. Към какъвто и продукт да се насочел, накрая винаги излизал автомат „Калашников“.

Така изглежда реформата на сектор „Сигурност“ в България. Каквито и концепции да се изготвят и както и да се поднасят на публиката, накрая резултатът е централизирана йерархична система, която някога наричахме „железен юмрук на партията“.
МВР е намалено числено за сметка на униформените (незаетите щатни бройки явно представляват особена опасност за обществената сигурност, така че вместо да се запълват, се закриват). Те би трябвало да защитават гражданите на улицата. Остава непокътнато по отношение на администрацията, която вече дори за висшето ръководство не представлява нещо друго освен „административна тежест“. Отново поглъща дейността по борба с организираната престъпност. Структурата БОП , местена от ляво на дясно и от дясно на ляво, пребивава в замаяно състояние. Впрочем за тези, които не знаят - ЦСБОП се създаде навремето като структура на полицейско разузнаване - концептуално по-близка до НСС, отколкото до полицията.

ДАНС от създаването си през 2008 г., набедена за българското ФБР, се плъзга от идеята за ФБР към реалността на КГБ, от която все още не може да се отърве. Без да се даде възможност за истинско откъсване от източните стереотипи, се твърди, че обединяване на контраразузнаване и борба с организирана престъпност не съществува никъде и следователно не може да действа у нас. На припомнянето, че ФБР е именно такова, точно тези, които за щяло и нещяло си служат с довода, че в САЩ е така, мъдро заявяват - ами тук не е САЩ.

Законите в сектора служат не за въвеждане на ред, а за узаконяване на статуквото. Къде тук е новаторството? Къде е реформата? Защо не се направи рамков закон и по него да се проектира цялостната конструкция, а подобно на огромна част от постройките в страната първо се прави каквото му хрумне на строителя, а после се узаконява резултатът?

Главните професионални длъжности в системата се превърнаха в политически. Главният секретар на МВР въпреки многобройните безобразия, които сътвори, се оставя да досъсипва министерството само и само да не се създаде конфликт с БСП. Председателят на ДАНС, участник във всички скандали с подслушвания и разработки на журналисти, запазва поста, за да не се прекърши хатърът на ДПС. Репликата на министър-председателя, че им дава още един шанс, трансформира всяко безобразие, сътворено от двамата, в негова персонална отговорност.

Всъщност въпреки всички закони и политически дрънканици тези длъжности, на заместниците им и на регионалните ръководители, винаги са били и остават на практика политически.

Въпросът, който изплува на повърхността, е: Това реформа или реконструкция е?