Фандъкова: Получени са над 300 сигнали за аварии и завирявания

Камион се заби в цех край Е-80, шофьорът загина

МВР: 172 сигнала са постъпили заради пороя в София Няма преливания на реки, язовирите се изпускат контролирано

200 лв. глоба за шофьор, свалил скоба от колата Промените трябва да бъдат гласувани от Столичния общински съвет

БНТ се извини за прекъсването на мача Белгия-Панама

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 19 юни 2018

Белгия плаши с 3:0 на старта в Русия

Двама в болница след женско меле в Димитровград

Таня Андреева: В „Медицински одит” не може да има „маловажен случай”

Търговци на горива готвят протести Негодуващите заседаваха във Велико Търново

Искове за 900 000 лв. по делото „Москов“ (ОБЗОР) Специализираният съд решава дали да даде ход на процеса

Вижте страховитата буря и светкавиците над София (ВИДЕО) Подлези, метростанции и булеварди са под вода

Нормална изненада

Бойлер избухна в Разград, двама са ранени

Христо Явашев-Кристо-Творец без граници

Готвят ли ни нов налог без аналог

Катастрофичният пул, от който би трябвало да се покриват щетите от природни бедствия, отново е на дневен ред. Финансовият министър Владислав Горанов обяви, че се готви законопроект за целта.

Идеята обаче тъне в „мъгла” и подозрително много прилича на пореден начин държавата да събере още данъци, коментираха застрахователни експерти пред „Труд”. Не е ясно нито как ще се събират парите в пула и как ще се определя размера на застрахователната премия, нито от кого ще се събират, нито какви точно бедствия ще се покриват. Единствено е известно, че обезщетения ще се изплащат на база данъчната оценка на имота, което според Горанов ще стимулира собствениците да търсят начини за тяхното завишаване.

Според статистиката в момента около 8% от 3,6 милиона български домакинства са застраховани срещу бедствия като земетресения и наводнения. Този процент е твърде нисък в сравнение със средните европейски стойности.

„В момента на пазара има 6-7 вида продукта по отношение на имущественото застраховане. Стига да има желание, човек може да си купи застраховка, която покрива щети до 5000 лева на цената на 2 кутии цигари. Така няма да му се налага да чака 350 лева помощ от държавата. По отношение на вноските за катастрофичния пул те едва ли ще са на по-достъпни цени”, смята изпълнителният директор на ЗАД „Алианц България” Орлин Пенев.

Катастрофичния пул не е новост, във Франция например подобна система е създадена още след Първата световна война. Там застраховката не е задължителна, но държавата стои плътно зад пула като гаранции. Така ако в случай на бедствие парите в пула не стигнат, държавата гарантира обезщетенията.

В Испания катастрофичен пул е създаден преди около 70 г. след гражданската война за възстановяване на щетите. В различните страни пулът покрива точно определени бедствия. На Филипините например покритието е срещу изригване на вулкан и цунами, а в Холандия – срещу наводнения от морето.

Съседите

Катастрофични пулове от години осигуряват средства при бедствия в Румъния и Турция.
Румънският катастрофичен пул покрива щети от земетресения, наводнения и свлачища, като парите се набират от вноски на собствениците на жилища. Фондът е създаден на базата на публично-частното партньорство между държавата, застрахователните компании и инвестиционни фондове.

Обезщетенията зависят от вноските. Срещу 10 евро на година може да се разчита на 10 хил. евро обезщетение най-много. При 20 евро такса изплащаната сума скача до 20 хил. евро. Схемата е проста и за събиране и за администриране.

„Обезщетенията се плащат за няколко вида природни бедствия, това са и стихиите, които най-често сполетяват и България. За това този катастрофичен пул е най-подходящият за нас. Румънският модел има успех, защото е покрил половината жилища в страната за 6 години. Не може да се разчита всички жилища да се застраховат от раз още на първата година и че всички хора ще си платят и ще станат част от програмата”, коментира Румен Гълабинов, бивш зам.-шеф на Комисията по финансов надзор.

В Турция схемата е подобна на тази в Румъния, но се покриват основно щети, нанесени от земетресения. Там от 13 години работи националната програма „Турски катастрофичен застрахователен пул”.

През този период ежегодно са събирани такси от 2/3 от жилищата в Турция. Вноските в южната ни съседка също се събират по възможно най-лесния начин – фиксирана сума.
Не всички са привърженици на пуловите програми. Според изпълнителния директор на ЗАД „Алианц България” Орлин Пенев в никоя балканска страна създадените катастрофични пулове не са достатъчно успешни, за да бъдат давани като пример.

„Турският пул не успя да покрие и 30 на сто от щетите след последното сериозно бедствие. Защо Германия, която е двигателят на Европа, няма такъв катастрофичен фонд?”, попита Орлин Пенев.

ЦВЕТАНКА КРУМОВА, ИЗП. ДИРЕКТОР на ЗАД „АРМЕЕЦ”

Има много въпросителни около незаконните постройки

В България имаше задължително застраховане по време на социализма. Тогава вноските се събираха от данъчните служби. Не знам дали връщането на задължително застраховане под каквато и да е форма е правилно решение.

У нас има специфики, които не съм сигурна, че могат да се вместят в каквито и да било схеми. Съществуват много въпросителни, касаещи незаконните постройки. Факт е, че те са най-често разрушавани при бедствия и аварии. Освен това катастрофичният пул може да повлияе негативно на пазара, като започнат да се правят застраховки на имоти на минимални суми за малки покрития.

У нас най-добре ще е държавата да се погрижи за застраховане на инфраструктурата. Правителството трябва да определи кое бедствие застрашава най-много България – дали наводнение, дали земетресение.

Каквото и да е решението за пула, то трябва да стимулира хората да си правят застраховки, а общините да провеждат превантивни мероприятия, като например разчистване на реките и контрол върху строителството.

ОРЛИН ПЕНЕВ, ИЗП. ДИРЕКТОР НА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”

Хората не са готови да плащат нови данъци

Притежанието на имот е лична отговорност. Някои хора си мислят, че населението е готово да плаща допълнителни данъци, но грешат. Аз лично не съм склонен и не ми харесва идеята да участвам в такава солидарна схема, да плащам за това, че някой не си е направил застраховка за 10 лева.

Държавата по-скоро би трябвало да мобилизира своите сили и да насочи усилията си към контрол върху общинските власти за почистването на речните корита, затлачените реки вследствие на незаконната сеч и върху контрола върху дигите, отколкото да се мъчи да прехвърли отговорностите си на гражданите.

Управниците е хубаво да определят какво точно според тях е катастрофичен риск. Ако ще се прави социален фонд, в който всеки задължително внася пари, има огромна вероятност тези пари да отиват за обезщетения на малцинствените групи, които така или иначе няма да плащат. Точно както се случва със социалните помощи, които отиват при малолетните майки, и здравните осигуровки, които плащаме, за да бият докторите ни.

Преди да вземат решение, схемата трябва да се подложи на широко обществено обсъждане. Аз съм в застраховането от 25 години и тези дебати съм ги чувал десетки пъти. Пулът все не минава, защото всеки дърпа в своя угода.

РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ, ИКОНОМИСТ

Парите ще се харчат не по предназначение

Държавата иска да прокара скрито увеличение на имуществените данъци. Тези суми ще отидат към поредния фонд в Министерството на финансите. Какво ще се случи впоследствие? Парите ще се изхарчат не по предназначение.

През последните 6 години се заделят по 70 млн. лева за природни бедствия. Парите се разпределят за година напред и когато дойде време те да се харчат, се оказва, че ги няма, но не са отишли по предназначение. В случай че ги имаше тези милиони, нямаше да има нужда от катастрофичен пул. Следва да си зададем и въпроса – как ще се събират тези пари?

Може да решат да ги събират към данъците като добавка към данъчната ставка, след което да съберат всичките тези пари в социален фонд, наречен „катастрофичен пул”. В случай че се реши вноската да се определя според данъчната оценка на имота, това ще е много трудоемко за изчисление. За мен вноските трябва да се събират извън данъците. Да се определят на параметричен принцип, а не като налозите под форма на процент от данъчната оценка. Например плащаш 20 лева годишно, които покриват щета за 20 хил. лева.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.