Започва изплащането на обезщетенията заради чумата в с. Шарково

Най-малко 14 са жертвите на самоубийствения атентат в Кабул

Няколко души са ранени при стрелба в канадския град Торонто

Стабилно е състоянието на 10-годишното българче, простреляно в Италия

Жълт код за валежи днес

Чумаво време

На 23 юли 2018 да почерпят

Фентъзи мелодрама с лесбийки и върколаци Бразилски фестивален хит стана мейнстрийм сензация

Израел нанесе нови въздушни удари в Сирия

Публикувайте във фейсбук в сряда следобед

Златка се татуира за новия любим

Движението по магистрала „Тракия“ е затруднено заради пороен дъжд

Германската армия ще наема граждани от други страни в ЕС

Косово призова за разследване на твърдения, че Сърбия продава оръжия на терористи

Крадена вода ни продава „Михалково“ АД Въпреки доказаните нередности дружеството продължава своята дейност

Българска следа на Бали

ДЕНИСЛАВ СТОЙЧЕВ

Макар за мнозина местонахождението на остров Бали да е крайно неясно, бляновете за впускане в тропическите гори, плажовете и хиндуистките храмове са несекващи. През последните две десетилетия Бали стана символ на екзотика, неповторимо разнообразна природа, далечна култура и лукс, който малцина могат да си позволят. Привидната недостижимост на това място ни кара да го поставяме заедно с Бора Бора, Малдивите, Карибските острови и прочие в графата „В някой друг живот”, вместо да проверим реалната степен на невъзможност.

Истината е, че на остров Бали – един от 17 508-те острова, съставляващи Индонезийския архипелаг – при бюджетен туризъм всекидневните разходи могат да бъдат като тези в София. За икономичните авантюристи от Европа и Америка най-големият разход остава стойността на самолетните билети, а най-сериозният ужас – пътуването, в някои случаи отнемащо близо денонощие. Веднъж преборили се с тези пречки, останалото е лесно и нерядко – евтино.

До Бали се достига трудно, но – без това да е изненада – разделянето с острова е още по-мъчно. Затова Мая, която успява с фирмена екскурзия да посети острова още през 90-те, си обещава един ден да се върне отново на това място. И го прави, но с еднопосочен билет. Финансовата криза от 2008-а не довежда Мая и Константин Левакови до паника, а до връщане към една позабравена авантюристична идея: Бали. „Пристигнахме като туристи и още първия ден подадохме документи за фирма,” спомня си Мая. След три месеца фирмата е регистрирана, а на семейството са издадени едногодишни работни визи.

Ако чужденец възнамерява да започне бизнес в Индонезия, законът изисква да има местен съдружник. Тук помагат консултантските фирми, които предлагат съдружник, подготвят документите и ги придвижват. Сред изискванията е и декларирането на начален капитал от около 250 хиляди долара. Бизнесклиматът в Индонезия е по-скоро рестриктивен за чуждестранните инвестиции. Макар през лятото на 2014-а да бяха приети либерализиращи мерки за отрасли като рекламата, телекомуникациите, здравеопазването и транспорта, редица други са все още частично или напълно затворени за външните инвеститори. Индонезия е на 117-о място в света по улеснено стартиране на бизнес в класация на Световната банка. За сравнение България е на 38-о.

Офисът и дом на Мая е в административния квартал на балийската столица Денпасар. Улиците в предпочитания и за частни домове квартал са тесни, тротоари липсват (както в цяла Индонезия без Джакарта), мързеливо се разхождат кучета и кокошки, единствените хора, които се срещат в обедните часове, са на мотопеди. Хиндуистките параклиси са на всяка крачка, във всеки двор. Покрай оградите са струпани и гният на купчини дарове за боговете – кошнички от бананови листа с цветя, дребни лакомства и ароматни пръчици.

И в този далечен свят срещаш българското знаме. Тук едно българско семейство осигурява постоянна работа на десетина индонезийци. Семейство, отговорно и за удоволствието и почивката на над сто туристи всеки месец. Освен българи, сред клиентите им има сърби, турци, словенци, украинци, руснаци, индийци, ливанци, малайзийци, както и индонезийци – най-вече от Джакарта.

Най-отчетливата тенденция напоследък са сватбените пътешествия. През последната година фирмата посрещнала тридесет двойки младоженци, като се грижи за техния сватбен ритуал, част от който е благословия от местен хиндуистки свещеник. Сред по-интересните клиенти е компания от автоинструктори, видели се в чудо от хаотичния трафик на острова и липсата на правила за движение по пътищата. Голяма група от лекари пък опитала за първи път медитация в будистки храм, след която компетентно отчела благоприятното й въздействие.

В Бали са концентрирани по-голямата част от индонезийските хиндуисти – над 4 млн. души. Хилядите храмове се посещават от поклонници от цял свят.

Но не на религиозен туризъм, а от интерес към местната култура, тропическата природа, водния свят и отдалечеността на мястото идват най-често българите. „Някои пристигат без ясни представи – споделя Мая, – но тук определено намират много повече, отколкото са очаквали.”

Ако за бизнеса вратата на Индонезия е открехната, то за туризма тя е широко отворена. Икономиката на остров Бали от десетилетия се крепи почти изцяло на почиващите чужденци.

За щастие балийците са постигнали баланса между поддържането на културата си в автентичен вид и успешното угаждане на потоците от туристи. От тях само по време по празниците в края на декември около триста души са били българи.

Текстът е подготвен по програмата за студенти по журналистика Beyond Your World, финансирана от ЕК и правителството на Нидерландия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.