На 21 януари 2019 да почерпят

Столичният инспекторат с проверки за неправилно паркиране

Умопомрачени либерали искат черна Клеопатра Политически коректните зомбита готвят нов бойкот

ХИВ-позитивен остава зад решетките Болестта не е попречила на деянията му

Брад Пит и Чарлийз Терон заедно?

Психологът Росен Йорданов: Между любовта и ревността няма нищо общо

Двама шофьори на ден у нас минават на ток Над 68% ръст на регистрациите на електромобили само за година

Ограничено е движението по пътя Сопот-Карлово заради катастрофа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 21 януари 2019

СДВР издирва извършители на грабеж и побой

Акция „димяща кола“ в София КАТ глобява с 50 лева, ако автомобилът пуши над нормата

Тунел със система за вентилация и пречистване на въздуха откриха в Хонконг Той е на стойност 4,6 милиарда долара

Християнсоциалният съюз в Германия с нов лидер МВР шефът Хорст Зеехофер се оттегли след 10 г. на поста

Купуваме по-скъпо сирене, масло и мляко Ядем круши от Холандия и Южна Африка, джинджифил - от Перу

Министър Желязков: Поне милиард трябват през следващите години за модернизация на БДЖ

Българска следа на Бали

ДЕНИСЛАВ СТОЙЧЕВ

Макар за мнозина местонахождението на остров Бали да е крайно неясно, бляновете за впускане в тропическите гори, плажовете и хиндуистките храмове са несекващи. През последните две десетилетия Бали стана символ на екзотика, неповторимо разнообразна природа, далечна култура и лукс, който малцина могат да си позволят. Привидната недостижимост на това място ни кара да го поставяме заедно с Бора Бора, Малдивите, Карибските острови и прочие в графата „В някой друг живот”, вместо да проверим реалната степен на невъзможност.

Истината е, че на остров Бали – един от 17 508-те острова, съставляващи Индонезийския архипелаг – при бюджетен туризъм всекидневните разходи могат да бъдат като тези в София. За икономичните авантюристи от Европа и Америка най-големият разход остава стойността на самолетните билети, а най-сериозният ужас – пътуването, в някои случаи отнемащо близо денонощие. Веднъж преборили се с тези пречки, останалото е лесно и нерядко – евтино.

До Бали се достига трудно, но – без това да е изненада – разделянето с острова е още по-мъчно. Затова Мая, която успява с фирмена екскурзия да посети острова още през 90-те, си обещава един ден да се върне отново на това място. И го прави, но с еднопосочен билет. Финансовата криза от 2008-а не довежда Мая и Константин Левакови до паника, а до връщане към една позабравена авантюристична идея: Бали. „Пристигнахме като туристи и още първия ден подадохме документи за фирма,” спомня си Мая. След три месеца фирмата е регистрирана, а на семейството са издадени едногодишни работни визи.

Ако чужденец възнамерява да започне бизнес в Индонезия, законът изисква да има местен съдружник. Тук помагат консултантските фирми, които предлагат съдружник, подготвят документите и ги придвижват. Сред изискванията е и декларирането на начален капитал от около 250 хиляди долара. Бизнесклиматът в Индонезия е по-скоро рестриктивен за чуждестранните инвестиции. Макар през лятото на 2014-а да бяха приети либерализиращи мерки за отрасли като рекламата, телекомуникациите, здравеопазването и транспорта, редица други са все още частично или напълно затворени за външните инвеститори. Индонезия е на 117-о място в света по улеснено стартиране на бизнес в класация на Световната банка. За сравнение България е на 38-о.

Офисът и дом на Мая е в административния квартал на балийската столица Денпасар. Улиците в предпочитания и за частни домове квартал са тесни, тротоари липсват (както в цяла Индонезия без Джакарта), мързеливо се разхождат кучета и кокошки, единствените хора, които се срещат в обедните часове, са на мотопеди. Хиндуистките параклиси са на всяка крачка, във всеки двор. Покрай оградите са струпани и гният на купчини дарове за боговете – кошнички от бананови листа с цветя, дребни лакомства и ароматни пръчици.

И в този далечен свят срещаш българското знаме. Тук едно българско семейство осигурява постоянна работа на десетина индонезийци. Семейство, отговорно и за удоволствието и почивката на над сто туристи всеки месец. Освен българи, сред клиентите им има сърби, турци, словенци, украинци, руснаци, индийци, ливанци, малайзийци, както и индонезийци – най-вече от Джакарта.

Най-отчетливата тенденция напоследък са сватбените пътешествия. През последната година фирмата посрещнала тридесет двойки младоженци, като се грижи за техния сватбен ритуал, част от който е благословия от местен хиндуистки свещеник. Сред по-интересните клиенти е компания от автоинструктори, видели се в чудо от хаотичния трафик на острова и липсата на правила за движение по пътищата. Голяма група от лекари пък опитала за първи път медитация в будистки храм, след която компетентно отчела благоприятното й въздействие.

В Бали са концентрирани по-голямата част от индонезийските хиндуисти – над 4 млн. души. Хилядите храмове се посещават от поклонници от цял свят.

Но не на религиозен туризъм, а от интерес към местната култура, тропическата природа, водния свят и отдалечеността на мястото идват най-често българите. „Някои пристигат без ясни представи – споделя Мая, – но тук определено намират много повече, отколкото са очаквали.”

Ако за бизнеса вратата на Индонезия е открехната, то за туризма тя е широко отворена. Икономиката на остров Бали от десетилетия се крепи почти изцяло на почиващите чужденци.

За щастие балийците са постигнали баланса между поддържането на културата си в автентичен вид и успешното угаждане на потоците от туристи. От тях само по време по празниците в края на декември около триста души са били българи.

Текстът е подготвен по програмата за студенти по журналистика Beyond Your World, финансирана от ЕК и правителството на Нидерландия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.