- Какво целите със създаването на нова политическа партия, господин Енчев?

- Не обичам да говоря в първо лице единствено число. Ако влезете в моите профили в социалната мрежа, ще видите, че хилядите мои приятели създават тази инициатива - те предлагат, настояват да създадем движение, което да се опита да влезе в парламента и да бъде алтернатива на партиите на прехода, които през последните 25 години или ни измамиха, или ни подведоха и ни манипулират. Видяхте какво се случи в този парламент - парламент на подменения вот. Мнозинството от партиите подведоха своите избиратели.

- Включително и патриотите?

- Най-вече те. За съжаление аз участвах в кампанията и се чувствам отговорен, но аз поне отстоях своите възгледи.

- Как ще гарантирате, че няма да сте поредната партия, която тръгва с едни обещания и след това не ги изпълнява?

- Много хубав и много труден въпрос. Всеки, който ме познава, знае, че не отстъпвам от възгледите си, дори когато това не е в моя полза. Но не мога да гарантирам за хората около мен и затова е много важно с какви хора се свързваш и работиш. Ако имаше рентген за човешката душа, всичко щеше да е по-лесно. Ние все пак ще се обединим около общи принципи, идеи и възгледи.

- Какъв трябва да бъде патриотизмът според вас?

- Патриотизъм, който силно е вграден в хуманизма. Патриотизъм, който е отделен от хуманизма и от социалното начало, е по същество куха и празна фраза.

- Какво означава хуманизъм в патриотизма?

- Патриотизъм означава да защитаваш интересите на своя народ, но по никакъв начин да не засягаш правата и достойнството на другите етноси. Означава да не унижаваш другия етнос и различния по вяра от теб само защото не споделят твоите политически възгледи. Да, ДПС е дясна либерална партия, която не споделя възгледите на НФСБ и „Атака". Това, че ръководството на движението злоупотребява със своя електорат, е проблем на ръководството, не на българските мюсюлмани, за които бих казал, че са едни от най-почтените и трудолюбиви български граждани. Същото може да се каже и за българските парти. Какво са виновни хората, че почти винаги отстъпват от предизборните си обещания и правят грешни и порочни управленски коалиции. Да се прехвърлят греховете на политическото ръководство върху избирателите от един или друг етнос е грешно и опасно. Ние всички сме български граждани и трябва да бъдем единни.

- За мен е изненадващо, че като човек, който е работил за разузнаването - в Държавна сигурност, преди промените и в службите след това, говорите за национално помирение за "възродителния процес". Каква е вашата оценка за това събитие?

- Защо да е изненадващо? Мога да ви изброя десетки генерали, някои от тях носители на „Пурпурно сърце", които, след като се уволняват, излизат с остри декларации, осъждащи войната във Виетнам. Това е така, защото са разбрали, че това е бил ненужен и престъпен конфликт и за двете страни. Аз горе-долу изпитвам същия комплекс - но не за чувство за вина, а осъзнавам извършеното. Да, "възродителният процес", като контра мярка срещу пантюркизма по онова време, може да е изглеждал положителен от гледна точка на националната сигурност, но в същото време осъзнавам, че конфронтацията между съседни държави, дори от благородни принципи и мотиви, ако доведе до военен конфлкит, е вредна и опасна.

- Как оценявате инициативата на Лютви Местан за приемане на закон, чрез който да бъдат заличени и административно имената на прекръстените мюсюлмани у нас?

- Не може с един административен акт да се налага воля на десетки хиляди хора, да не говорим върху такива, които вече не са живи. Никой не е питал тези български мюсюлмани, които не са с арабски имена, дали желаят да се прекръстят отново. Мисля, че действията на Лютви Местан имат един много ясен мотив - мобилизиране на електората преди местните избори.

В парламента започна, според мен, един безсмислен спор за ползите и вредите от "възродителния процес". В един момент имах усещането, че наблюдавам босненския парламент малко преди разпада на Югославия, когато един срещу друг на трибуната застанаха малко известният Радован Караджич - психиатър от Сараево, и малко по-известният Алия Изетбегович, които си разменяха абсолютно идентични реплики, каквито си размениха Местан и неговите опоненти от РБ и ПФ. Докъде стигна Босна и Херцеговина с такава риторика? Разпадане на Югославия, гражданска война и 250 000 жертви.

- Национално помирение по "възродителния процес" - как си го представяте?

- Това, което заявих от трибуната на парламента, е, че в най-скоро време ще предложа декларация за национално помирение по темата, за да се постигне стабилен етнически мир у нас. Нека почетем жертвите и от двете страни, нека кажем истината и да я изречем веднъж и след това да сложим точка и да оставим тази тема на българските историци. По време на управлението на Франко и с негово съгласие в Долината на мъртвите е поставен огромен кръст, под който са погребани останките както на франкисти, така и на републиканци. И вижте къде е Испания сега.

Нека да тачим своите жертви, но нека да не ги използваме като знамена в парламента. Не може при всяко споменаване на някое спорно историческо събитие да става дясната страна на парламента и да развява жертвите от атентата в църквата „Св. Неделя" и веднага след това да става левицата и да размахва жертвите от белия терор след 1925 година. Докога ще продължаваме така? Вместо да говорим за бъдещето и приоритетите на българската нация, ние се замеряме с миналото.

- Имате ли идея къде може да бъде Долината на мъртвите в българския вариант?

- Да, имам. На един хълм край село Осоица до София има огромен масов гроб. В най-долния пласт са погребани стотина жертви - партизани от отряд „Чавдар" и техни близки, разстреляни от жандармерийската дружина, командвана от генерал Димитров (между другото един достоен и смел офицер от времето на Балканските войни). На самия 9 септември 1944 г. оцелелите партизани пленяват същите тези жанармеристи, офицери, кметове, учители и духовници, които са били на страната на официалната власт, разстрелват ги и ги заравят при техните жертви. Така на два пласта са погребани политическите опоненти. Този масов гроб не е разкопан и много малко се знае за него. Това е тъжна история, но е място, където може да се издигне кръст на националното помирение, за да не допуснем повече никога да се повтаря тази история.

Велизар Енчев е роден на 7 януари 1953 г. в гр. Гълъбово, Старозагорско. Завършва журналистика и двегодишен курс по риторика и международни отношения в Софийския университет. Кореспондент е на в. "Отечествен фронт", "Отечествен вестник" и БНТ в Югославия през 1987-1993 г. През 1997-2002 г. е посланик на България в Хърватия. Водещ на предавания в телевизиите "Европа", "Седем дни" и "Скат". В 43-тия парламент влезе като депутат от НФСБ, но го напусна и сега е независим.