Спецъдът решава за ареста на кметицата на „Младост“ Днес решават кой да поеме общината

Играчите на “Арсенал”: Изпращаме Венгер с трофея от Лига Европа (ИНФОГРАФИКА)

На 26 април 2018 да почерпят

Дербито се превърна в Биг Брадър

34 футболни фена са задържани около мача “Левски” – ЦСКА

Москва: Сирия е свалила 46 крилати ракети на САЩ и съюзниците им

Земетресение в района на Вранча

Зоран Заев: Признаваме българския дял от Македония

Рускиня стана хит в сайтовете за запознанства

Бургаските депутати се обединиха за запазване на Югоизточния регион

Рапърът Венци Венц отчаяно иска бебе Популярният изпълнител прави кастинг за ново гадже

Президентът Румен Радев: Политици воюват срещу държавата Ако трябва да контролира министрите, както им заръчал премиерът, Борисов трябвало да промени Конституцията

Български шофьор е задържан във Франция заради мигранти в камиона

Иван Нейков: В България има достатъчно работници, но не ги използваме

Премиерът Бойко Борисов: Намалихме външния дълг с 2,3 млрд. лв. Трети сме в Европа след Естония и Люксембург по нисък борч

Проф. Стефка Петрова за “Труд”: С кои нездравословни храни да внимаваме

Всеки ден виждаме как в градинката пред блока или в парка майки дават на децата си зрънчо, снакс, чипс, солети, вафли, газирани и какви ли не подсладени напитки. Колко нездравословни са те и риск от какви заболявания се крие в опаковките им, попитахме проф. Стефка Петрова. Тя е водещ наш специалист по хранене от Националния център по обществено здраве и анализи. Експертът даде отговор на много въпроси (виж по-долу), коментира и до 10-процентния данък върху вредните храни, който ще въведе Министерството на здравеопазването. Налогът, станал популярен като данък „чипс“, ще се регламентира с промени в Закона за здравето.

Законопроектът на Министерството на здравеопазването ще ограничи консумацията на нездравословни храни, които увеличават риска от хронични болести като затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, зъбен кариес.

СЗО, ЕК, Европейският алианс по обществено здраве и много международни организации препоръчват въвеждането на допълнителни такси (данъци) върху нездравословните храни, защото така се спестяват големите разходи, свързани с лечението на отключваните впоследствие болести.

Финландия, Франция, Унгария и Латвия вече въведоха т.нар. sugar taxes върху подсладени със захар или глюкоза безалкохолни напитки, както и на храни с високо съдържание на захар. Франция прие налог върху безалкохолните напитки с некалорични (интензивни) подсладители. Финландия, Унгария и Португалия гласуваха здравен данък върху солените снаксове. А енергийните напитки са в обхвата на таксите в Унгария и Франция. Резултатът от мярката е положителен, тъй като за да избегнат данъка, по-голяма част от производителите намаляват съдържанието на рисковите съставки като сол и захар.

Кои продукти се смятат за нездравословни?

1. Храни, източници на индустриално получени трансмастни киселини

Трансмастните киселини създават значително по-голям риск от сърдечносъдови заболявания, отколкото наситените мастни киселини, на които основен източник са животинските мазнини. Трансмастните киселини не само увеличават “лошия холестерол”, подобно на наситените мастни киселини, но намаляват и “добрия холестерол”. Също стимулират възпалителните процеси, които са в основата на сърдечносъдовите заболявания.

Основен източник на индустриално получени трансмастни киселини са частично хидрогенираните растителни масла, които се използват в производството на голям брой храни, и за пържене в заведенията за обществено хранене. По пази причина данъкът у нас би трябвало да се наложи върху всички храни, при които се използват частично хидрогенирани растителни масла. Има риск производителите да го заместят с нездравословната алтернатива – палмовото масло (то повишава “лошия холестерол” в кръвта при висока консумация), но при всички случаи консумацията на продукти, богати на наситени мастни киселини, трябва да се ограничава.

2. Сол

Прекаляването със солта се свързва с повишени нива на кръвното налягане, което е изключително важен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания като инсулт и инфаркт. Всички наши проучвания показват, че българите приемат големи количества сол, значително над препоръчаните до 5-6 грама дневно. Тенденцията се наблюдава още от детска възраст. Налагането на данък е добре да обхване солени храни, които се ядат предимно от децата. Става дума за чипс, снаксове, пелети на базата на картофи и зърнени продукти, солети, кракери, пуканки.

3. Енергийни напитки

Проучването на Националния център по обществено здраве и анализи през 2011 г. показа, че консумацията на енергийни напитки от българчетата е висока. Към тях посягат 62% от учениците между 10 и 18 години, а от тях 19,8% ги пият по над 5 пъти седмично. С тези резултати България се нарежда на 2-ро място след Холандия по честота на хроничната и висока употреба на напитките при децата в посочената възраст. А кофеинът в тези продукти предизвиква нарушения в съня и измества приема на полезни храни и напитки, необходими за растежа.

Съгласно европейското и нашето законодателство няма ограничения за съдържанието на веществото в предлаганите продукти, той не се препоръчва на деца, бременни или кърмачки. Затова е препоръчително съдържащите го храни и напитки да се облагат с данък.

4. Храни с високо съдържание на добавени захари и некалорични подсладители

Основни източници на добавени захари са безалкохолните напитки, бонбони, вафли, бисквити, торти, пасти, кексове, халви, локуми, баклави и други сиропирани сладкиши, шоколад, шоколадови и други десерти. Нездравословните вещества се откриват също в компоти, конфитюри, мармалади и сладка. И тъй като според проучване 26-32% от учениците от първи до дванадесети клас хапват захарни, шоколадови и сладкарски продукти най-малко веднъж дневно, а 34% пият поне една подсладена безалкохолна напитка всеки ден, такса върху тях ще ограничи приема им.

Четете още в „Здрави през зимата“ в съботния брой на „Труд“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.