Те се събират една нощ в бърлогата, когато той е изпуснал последния кораб за затворническия остров. Той е Затворника. Тя е Лъвицата. Току-що е решила да затвори кръчмата си след последния подпийнал посетител. Кулминацията е почти очаквана - страстен цигански танц.

Това е сюжетът на „Една нощ в бърлогата” - пиесата, която видя бял свят на международния ден на ромите - 8 април м.г. на сцената в Министерството на културата. После бе изиграна и в зала 1 на Българското национално радио.

Главната роля в самодейния театър играе Валери Леков, актьор по душа, писател, журналист и човеколюбец по призвание. Той е и авторът на "Една нощ в бърлогата". Добре познат е в циганската махала в Кюстендил с трупата си ,,Атипън” и забележителните скечове и превъплъщения на ромски Ромео и Жулиета и много други знайни и незнайни персонажи, както и с филма „Ром Кихот”.

Лъвицата е Яница Маринова, сценарист, актриса, поетеса и журналистка. Зад гърба си Яница има няколко университетски дипломи, три моноспектакъла („Огледална стрела”, „Брутно национално щастие” и „Изгубени в България”), три късометражни филма и няколко книги. Последната е за деца и е посветена на частите на речта - „Температура на думите”.

Като всяка самодейност и тяхната постановка трудно вижда бял свят въпреки нестихващите приказки за интеграция на ромите.

През 2010 г. Валери срещнал Яница в репортаж за Българското национално радио. След записа разбрал, че след 10 години търсене е намерил кой да изпълни ролята на Лъвицата в „Една нощ в бърлогата”.

„Спомням си онзи мразовит янурски ден, сякаш беше вчера. Той ми показа сценария и каза: „Чети!” Щом го прочетох, усетих, че между редовете има чар... Тази среща не бе случайна”, споделя Яница.

А останалото продължава така: „В началото на миналата година неочаквано ми се обади Росица Иванова, която е секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет и ме попита мога ли да направя нещо различно от правеното до момента за 8 април. Веднага споделих с Яница. Дописахме сценария, като вкарахме още един герой - стария мъдър ромски Дух, в която роля влезе моят дългогодишен сценичен партньор Йордан Илиев-Шики. Харесахме си един младеж, който танцува и така Пламен Методиев се включи с най-малката роля в пиесата. Помолихме и нашия приятел Тосен Рамар да ни помогне с режисурата.” По-късно в пиесата се включва и Наталия Цекова, която е първата от ромската общност у нас, която завършва НАТФИЗ, и единственият професионален актьор сред ентусиастите.

Репетират в мазета, тавани и кафета. Накрая успяват да сглобят действието в читалищата в кюстендилския квартал „Изток” и в столичния „Факултета”. „Сами си направихме костюмите, набавихме си необходимия реквизит, музика и решихме каква да бъде сценографията. Сами си строим сцената, сами си я демонтираме след това”, допълва Валери.

И с присъствието на Министерството на културата има болки. „Няма заинтересуваност от властимащите за циганския театър. Те наливат пари от пусто в празно и имитират интеграционен процес. И във всяка тяхна нова програма и стратегия, свързана с ромската интеграция, в раздел култура се упоменава, че ще се възстанови дейността на циганския театър, който е бил закрит през 50-те години на миналия век. И от 1999 г. насам все се възстановява на книга”, споделя с разочарование Валери. Оптимизмът му обаче веднага се появява и той е убеден, че циганският театър има почва у нас. „Почва има, растения има, естествена тор също има, но няма плод. А ако трябва да отговоря сериозно - да, има актьори, режисьори, творци, които биха правили интересни неща. Сигурен съм, зрителски интерес също ще има. Освен всичко друго театърът и възпитава.”