Серия от атаки срещу полицаи в Чечня

Взривиха банкомат, взеха около 40 000 лв. (обзор) Ударната вълна изпотрошила и магазин за козметика

Турция пусна жалба в СТО срещу митата на САЩ

Александра Петканова показа коремче по бански (СНИМКИ)

Остава мярката за неотклонение „парична гаранция“ на Габриела Медарова

21-годишен прегази по-малкия си брат с трактор във Врачанско

Косово започна подготовка за демаркация на границата със Сърбия

Ремонтиран път вдигна скоростта през село

Вълните не пощадиха и Слънчевото бунгало Разрушено е укрепването на басейна на властта

Макаров ни обеща помощ за паметниците

Папа Франциск призовава католиците на борба срещу сексуалните посегателства

МВР залови банда малолетни крадци, обирали кафе автомати

Тежка катастрофа затвори пътя Бургас–Поморие

Ученик е задържан под стража за наркотици

Започва укрепване на ската над срутищата по пътя за Рилски манастир

Как Затворника срещна Лъвицата

Те се събират една нощ в бърлогата, когато той е изпуснал последния кораб за затворническия остров. Той е Затворника. Тя е Лъвицата. Току-що е решила да затвори кръчмата си след последния подпийнал посетител. Кулминацията е почти очаквана – страстен цигански танц.

Това е сюжетът на „Една нощ в бърлогата” – пиесата, която видя бял свят на международния ден на ромите – 8 април м.г. на сцената в Министерството на културата. После бе изиграна и в зала 1 на Българското национално радио.

Главната роля в самодейния театър играе Валери Леков, актьор по душа, писател, журналист и човеколюбец по призвание. Той е и авторът на „Една нощ в бърлогата“. Добре познат е в циганската махала в Кюстендил с трупата си ,,Атипън” и забележителните скечове и превъплъщения на ромски Ромео и Жулиета и много други знайни и незнайни персонажи, както и с филма „Ром Кихот”.

Лъвицата е Яница Маринова, сценарист, актриса, поетеса и журналистка. Зад гърба си Яница има няколко университетски дипломи, три моноспектакъла („Огледална стрела”, „Брутно национално щастие” и „Изгубени в България”), три късометражни филма и няколко книги. Последната е за деца и е посветена на частите на речта – „Температура на думите”.

Като всяка самодейност и тяхната постановка трудно вижда бял свят въпреки нестихващите приказки за интеграция на ромите.

През 2010 г. Валери срещнал Яница в репортаж за Българското национално радио. След записа разбрал, че след 10 години търсене е намерил кой да изпълни ролята на Лъвицата в „Една нощ в бърлогата”.

„Спомням си онзи мразовит янурски ден, сякаш беше вчера. Той ми показа сценария и каза: „Чети!” Щом го прочетох, усетих, че между редовете има чар… Тази среща не бе случайна”, споделя Яница.

А останалото продължава така: „В началото на миналата година неочаквано ми се обади Росица Иванова, която е секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет и ме попита мога ли да направя нещо различно от правеното до момента за 8 април. Веднага споделих с Яница. Дописахме сценария, като вкарахме още един герой – стария мъдър ромски Дух, в която роля влезе моят дългогодишен сценичен партньор Йордан Илиев-Шики. Харесахме си един младеж, който танцува и така Пламен Методиев се включи с най-малката роля в пиесата. Помолихме и нашия приятел Тосен Рамар да ни помогне с режисурата.” По-късно в пиесата се включва и Наталия Цекова, която е първата от ромската общност у нас, която завършва НАТФИЗ, и единственият професионален актьор сред ентусиастите.

Репетират в мазета, тавани и кафета. Накрая успяват да сглобят действието в читалищата в кюстендилския квартал „Изток” и в столичния „Факултета”. „Сами си направихме костюмите, набавихме си необходимия реквизит, музика и решихме каква да бъде сценографията. Сами си строим сцената, сами си я демонтираме след това”, допълва Валери.

И с присъствието на Министерството на културата има болки. „Няма заинтересуваност от властимащите за циганския театър. Те наливат пари от пусто в празно и имитират интеграционен процес. И във всяка тяхна нова програма и стратегия, свързана с ромската интеграция, в раздел култура се упоменава, че ще се възстанови дейността на циганския театър, който е бил закрит през 50-те години на миналия век. И от 1999 г. насам все се възстановява на книга”, споделя с разочарование Валери. Оптимизмът му обаче веднага се появява и той е убеден, че циганският театър има почва у нас. „Почва има, растения има, естествена тор също има, но няма плод. А ако трябва да отговоря сериозно – да, има актьори, режисьори, творци, които биха правили интересни неща. Сигурен съм, зрителски интерес също ще има. Освен всичко друго театърът и възпитава.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.