Мишки и мъртви зайци върнаха у нас забравената болест туларемия. Последният взрив на заразата бе отпреди 8 години, когато в Софийска област се разболяха близо 400 души. Миналата година регистрирани няма, а от началото на годината случаите вече са 16. Последните са открити и тази седмица, съобщи вчера за „Труд“ д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. Според него реалният брой на пациентите обаче е поне 4-5 пъти по-голям, тъй като туларемията по-трудно се установява. Причината е, че много прилича грип, а е и позабравена от лекарите, т. е. те не мислят, че дошлите болни са застигнати именно от нея.

За разлика от ситуацията през 2007-а, сега българите с бактериалното заболяване се хващат не само в Софийско, Пернишко, Брезник, Трън, но и в Тракийската низина, Стара Загора, Хасково, Бургас, Ямбол.

Болестта, която се причинява от бактерията францисела туларензис, е в списъка на особено опасните инфекции с възможност да се използва като биологично оръжие.

„Туларемията е един от най-инфекциозните агенти, тъй като са достатъчни 30-40 бактерии, за да доведат до болестта. При други подобни заболявания инфекциозната доза е много по-висока, т. е. трябват няколко десетки и стотици хиляди вируса или бактерии, за да се стигне до болестно състояние“, обясни епидемиологът.

Туларемията е зооноза, т. е. предава се от животните на човека и обратно. Среща се най-често при мишки и гризачи, но и сред зайците. „Тази година популацията на зайците е много малка, а заболяването сред тях доведе до голяма смъртност. Хора, които са обикаляли горите за прехрана, а и ловците, са намирали мъртви екземпляри. Опитвали са се да ги ядат или дерат заради кожите (такава е предисторията на заболелите в Стара Загора, Симеоновград и Бургас) и се заразили“, каза д-р Кунчев. В същото време заради топлата есен, храната по полето и налегналите ни наводнения, мишките мощно се размножили. А с настъпващия сезон на кърлежите през март и април рискът от заразяване с туларемия става още по-голям. Не само това, ами и наводнените площи, които ще се задържат още дълго време, създават условия за огромен брой летящи преносители на болестта (като комари и папатаци). „А те ще разпространяват доста заболявания, включително и синият език“, обясни д-р Кунчев.

Заразяването става също чрез вода и храна, оставена най-често в мазета. Ако мишките са уринирали или са оставили екскременти върху ябълки, картофи, буркани и те не се измият добре, болестта лесно се развива у човека. Резултатът е същия, ако кръвосмучещо насекомо е ухапало заразено животно, а след това - и човек. Така се случва и с кърлежите, а всяка пролет плъзват десетки хиляди такива паразити.

Добрата новина е, че болестта не се предава от човек на човек, което донякъде ограничава разпространението й. Началото на страданието е много нехарактерно – 5-6 дни е инкубационният период, след което телесната температура се повишава, има гадене, отпадналост, силни болки в мускулите, главоболие, заради което прилича на грип. Ако пък човек е ял заразена с туларемия храна, има и гастроинтестинални прояви.

„Най-често у нас се развива т.нар гландуларна форма - засягат се лимфните възли по шията, те така се увеличат, че болестта трудно може да се сбърка“, категоричен е експертът от МЗ. Лечението е антибиотично, колкото по-рано започне, толкова по-добре. „Рядко протича много тежко, макар че през 2007 г. имахме и смъртни случаи“, завърши д-р Кунчев.

Хуманни и ветеринарни лекари действат заедно

Министерството на здравеопазването е изпратило е писма на личните лекари, които да следят за симптомите на туларемията, разпространява информация сред хората, работи заедно с ветеринарните лекари и ловно-рибарския съюз. „Мерките, които се взимат обаче основно са не толкова от хуманитарните лекари, а от ветеринарите и ловно-рибарския съюз“, посочиха от ведомството. То се е обърнало към просветното министерство, за да съдейства, тъй като именно Катедрата по зоология в Пловдивския университет се занимава с взимането на проби от преносителите на туларемията. Експертите й разполагат с капани, които поставят на определени места по полета и след това уловените мишки се изследват.

„Съветите към хората са в никакъв случай да не докосват, ядат или дерат мъртви животни. Така са се заразили гладни роми в Бургас“, посочиха лекари. Горските работници да спазват всички правила за безопасен труд, а когато намерят мъртви животни - да ги предават.