Aктьорът и режисьор Ники Илиев изглежда е роден под щастлива звезда. В началото на кариерата си той бе известен като един от най-добрите модели и манекени у нас, но блясъкът на модните дефилета не успя да го задържи дълго. Привлекателната му визия и артистични заложби му отвориха вратите към филмовия бизнес и той се снима в редица български и международни продукции. Главна роля не само във филмите, но и в живота му, играе съпругата му Саня, с която се запознават на снимачната площадка на „Забранена любов”.

- Ники, ти си един от членовете на журито в шоуто „България търси талант”, което стартира на 15 март по Би Ти Ви. Как те поканиха за този проект?

- Обади ми се Евгени Димитров-Маестрото и ме покани да говорим по работа в техния офис, където де факто ми каза, че искат аз да съм един от членовете на журито. Като цяло досега са ме канили за почти всички риалитита, в които има известни личности - с танци, с пеене, но съм отказвал, защото не съм чувствал, че там ми е мястото. Това обаче е нещо съвсем различно и по някакъв начин е признание за работата ми в последните години, а от друга страна, е предизвикателство за мен. В шоуто се срещаме с хора, които имат различни таланти, но не са имали възможност да се изявят до момента и нашата цел е да им помогнем и да направим точната преценка.

- Има ли участник, който те впечатли?

- Да, едно момче - Пламен. Съдбата е била неблагосклонна към него от самото му раждане, но въпреки това той е много по-позитивен и оптимистично настроен от всички нас. Човекът е с вроден физически проблем, но танцува брейк, беше се подготвил чудесно и направи едно фантастично изпълнение! Такива хора трябва да ни дават пример и да ни вдъхновяват.

- Познаваше ли се преди шоуто с останалите членове на журито и изненадаха ли те с поведението си?

- Само с Дарина Павлова съм се запознавал през лятото, когато бяхме със Саня и с Орлин Павлов на един фестивал в Италия, който тя организираше. Там представихме България с филмът „Живи легенди”, но не сме имали възможност да разговаряме с Дарина. С Илиана Беновска и Иво Сиромахов се запознах по време на кастингите. Преди да се срещнем, режисьорът Християн Ночев ми се обади по телефона и ми каза: „Приготви се, тук фокусът ще е върху журито и бъди готов да бъдеш печен на бавен огън!” След това се бях настроил за провокации, но те се оказаха много позитивно настроени личности. На пръв поглед Илиана Беновска изглежда по-остра, но тя подхожда само в първия момент така, а в следващия се оказва, че има съвсем добри намерения. Илиана казва: „Аз мъча политици, а на нормални хора, хора с таланти, искам да им помогна.” Бях приятно изненадан от журито и екипа на Слави.

- Слави Трифонов взема ли участие в шоуто , би ли го поканил да играе в твой филм?

- Слави присъства, но директно не се намесва, може би с неговия екип си имат разговори. Аз го уважавам и имам добри впечатления от работата си с него. Бих го снимал в мой филм, но ситуацията при Слави е малко сложна и той, естествено, не би се съгласил на всяко предложение. Представям си го в роля, която няма да е стереотипна за него, защото е лесно той да се покаже като корав човек, шеф на полицията, или дори на мафията, но това няма да е толкова интересно. По-скоро бих го поканил за роля, която не е типична за него.

- Тази седмица бе годишнината от обесването на Васил Левски и премиерата на филма „Дякон Левски” на режисьора Максим Генчев. Ти самият имал ли си желание да се снимаш в игрален филм за Апостола на свободата?

- В интерес на истината с баща ми (режисьора Бойко Илиев - б.а.) преди девет години имахме такава идея и той работеше по сценария, но не се осъществи. Първоначалната идея беше аз да играя ролята на Левски. Преди няколко години съм играл Апостола в театрално представление по случай годишнината му в Карлово. Беше мултимедийно представление на площада пред 5000 души и си спомням, че в момента, в който излязох облечен като него с два пистолета, и целият дотогава жужащ площад изведнъж млъкна. Не защото аз играех Левски, а защото самият образ на Левски се появи в този момент. Относно филма - ние тогава си мислехме, че за да се направи филм за Левски, трябват много пари, а и всеки българин си има вече изграден образ за него. Максим Генчев е направил филма с частни средства и знаейки как се правят частните филми, го поздравявам за смелостта. Много е опасна тази територия като цяло и не знам как ще се възприеме. Да направиш филм за Левски в България е неминуемо да понесеш огромни критики от невероятно много хора.

- Ти си имал възможност да снимаш като актьор и в Русия. Как се прие филмът „Золушка. ru” и изненада ли те с нещо руският шоубизнес?

- Знам, че се е приел добре, а след това имах още две предложения да снимам там, но нещата все в последният момент не се получаваха. Имаше един голям проблем - не говоря руски и се явих на кастинга за филма, като си бях научил репликите наизуст. Избраха ме, но в крайна сметка ме дублираха. Като цяло това изживяване беше интересно за момента. Иначе в Русия ме изненада това, че всички много пият, което може би не би трябвало да ме учудва толкова. Пият водка по всяко време на деня, тогава снимахме в разгара на лятото, 40 градуса жега беше в Москва, а те пиеха водката на екс, без лед, направо ме убиха! (Смее се.) Аз почти не пия, но тогава, за да им вляза в тона, се опитвах да се включвам, но доста изоставах.

- Какво мислиш за един от най-широко рекламираните филми в момента - „50 нюанса сиво” и би ли участвал в подобна еротична роля със Саня?

- Аз съм изумен от истерията по този филм и от боксофис рекорда, който постави в целия свят, включително и в България. Онзи ден Саня видя билборда на филма и ме попита: „Ще гледаме ли „50 нюанса сиво”?”, а аз: „Не, какво ще го гледаме, този филм е толкова старомоден!”. Тези еротични трилъри бяха популярни 90-те години с „Първичен инстинкт” и други подобни неща. Единствено фактът, че този филм е боксофис рекордьор навсякъде, може да ме накара просто от любопитство да го гледам. До този момент той не предизвикваше никакъв интерес у мен, защото да гледам филм за двама души, които се занимават със садо-мазо секс по никакъв начин не предизвиква абсолютно нищо в мен. Обаче явно сексът много продава. Ужас! (Смее се.) Иначе не знам дали бих участвал в подобен филм със Саня. По-скоро - не, защото тези неща правят голямо впечатление и това ти става някаква щампа и ще ти се наложи да изиграеш много други роли, за да можеш да изтриеш този образ.

- Със съпругата ти се запознавате на снимачната площадка на „Забранена любов”. Тя споделяла ли ти е какво си е мислела за теб преди това и какво беше твоето първо впечатление от нея?

- Със Саня се запознахме на кастинга за филма и след това тя ми е споделяла, че преди да ме опознае, не е имала много добро мнение за мен. Мислела си е може би, че съм плейбой и прекалено нарцистичен, явно покрай предишната ми работа като модел. Каза ми, че е останала много изненадана, след като сме се запознали и сме започнали да си говорим. Наистина това, че работих като модел и мен самият не ме караше да се чувствам добре, създаваше ми някакъв имидж, който не отговаряше на моята същност. Аз самият се влюбих от пръв поглед в Саня. Впечатлението ми от нея беше: „Това е най-красивото момиче, което съм виждал” и по някакъв начин се почувствах много по-различен и специален начин още на момента. Тя ми е казвала, че и с нея в общи линии е било така и нещата между нас се случиха чисто и неподправено. Нямаше никакви преценки или задни мисли, просто си беше любов от пръв поглед. След това започнахме да снимаме и аз бях този, който направи първата крачка.

- Наричат ви българските Брад и Анджелина. Имате ли желание като тях да имате голямо семейство с много деца?

- Да, би било чудесно, разбира се! Ние се възхищаваме от Брад Пит и Анджелина и от това, което правят, а това, че ни сравняват понякога с тях, не ни прави впечатление, защото на практика нямаме нищо общо. Наистина Брад и Анджелина са постигнали много неща, те са хора за пример, правят каквото искат, но са и социално ангажирани с много неща, което е много ценно. Осиновили са си деца, което също е страхотно. Би било супер и на нас да ни се случи да имаме подобно семейство. За тези неща не се говори предварително, но би било страхотно да имаме деца. Ние много искаме, но всичко ще се случи, когато му дойде времето.

- В живота правиш впечатление на много спокоен човек. Случвало ли ти се е да имаш желание да използваш бойните си умения и извън снимачната площадка?

- Веднъж двама мъже на моя възраст, които пресичаха, но не на пешеходна пътека ми удариха колата, въпреки че аз намалих, за да могат спокойно да минат. В колата бяхме със Саня и със сестра й и аз приех поведението им като знак на неуважение, защото нямаха причина да го правят. Връщах се от тренировка по кикбокс и бях изнервен, затова тръгнах да излизам от колата с идеята да отида да ги набия, обаче Саня ме спря. Хвана ме за ръката, а сестра й също каза да не го правя и двете заедно ме отказаха. Радвам се, че не се стигна до бой, защото това не е решение.

- Любима мисъл?

- В Ню Йорк, мисля, че пред сградата на Рокфелер център има надпис: „Всеки човек има право да търси собственото си щастие, стига по този начин да не вреди на друг човек.” Доста е просто, но ме развълнува силно, защото в България хората не мислят по този начин, което е много жалко.