Фалшиви новини пак бълва „Дневник“ Мамят за плажа в Аспарухово, лъжат за делото за Пирин

Богатите гинат по-скъпо в катастрофи В момента съдиите присъждат еднакви суми за обезщетение на всеки наследник

Най-малко 48 загинали при самоубийствен атентат в Кабул Ранените са близо 70

„Копенхаген“ дразни ЦСКА с думи

Шефката на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова: Не е време за оставка, необходима съм (обзор) Никой не бил застрахован от срив

Извънредно положение в Генуа след рухването на виадукта

Кога хазната връща ДДС по европроекти

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък

Калоян Паргов: Цената на ремонта на „Граф Игнатиев“ е в пъти по-висока от тази на магистралите

Спират изтичането на мозъци с 61 млн. лева Държавата връща млади учени от чужбина с по-големи стипендии

Търсят две момчета, пометени от вълна на вълнолома във Варна Отменят празничния концерт и заря в града

САЩ налагат санкции върху руски и китайски компании за нарушаване на икономическото ембарго върху Северна Корея

Роналдо с нов гол за „Ювентус“

Затягат контрола над длъжниците

Двудневен траур за трагедията в Генуа (обзор) 440 евакуирани заради опасност от ново срутване

Телефон все ни свързва…

И телефон ни дели, особено, когато говорим високо на публични места, поставяме го на масата в ресторанта и си чатим по време на бизнес срещи

„Алоу! Кой?“

Това е най-неподходящият начин да започнете разговор по телефон. Наскоро установих, че той съвсем не е само мил спомен от детските ми години, когато някой случаен и почти непознат роднина се опитва да се свърже с родителите ми и звъни у дома. Оказва се, че въпреки че телефонът вече е персонална, а не само домашна или служебна вещ и присъства неотлъчно я в чантата, я в джоба на почти всеки членоразделен човек, ние все още нямаме културата да го ползваме. Само преди ден се наложи с група пътуващи в градския транспорт да слушаме пространен разказ за медицинските патила на една госпожа, като след третия път, в който тя разказваше как, кой и къде я е диагностицирал, един от пътуващите не издържа, представи се като лекар от “Пирогов” и се намеси рязко с различни уточнения и разяснения относно състоянието й.

В етикета правилата за говорене по телефона се появяват доста след останалите поради простата причина, че това устройство по времето на Луи XIV и кралица Виктория още не е било измислено. И при тяхното установяване важи един от основните закони в етикета – да правиш нещата красиво, без да притесняваш останалите. Точно заради това е време стегнато, като за по телефона, да съберем правилата за ползване на това така удобно устройство и веднъж завинаги да ги усвоим.

Мобилният телефон е вещ, която ни изразява

Точно като всичко, което притежаваме и показваме пред обществото, и мобилният телефон изразява стила и природата ни. Преди появата на смартфоните разнообразието в дизайна беше започнало да става заплашително кич, но пък тогава някак естествено си правехме изводи за някого, като му видехме телефона. На пазара се появи цяла световна луксозна марка за мобилни телефони, която правеше копчетата от диаманти, инкрустираше в корпуса скъпоценни камъни и заедно с апаратите продаваше и специални VIP услуги на своите платежоспособни клиенти. Познавах един човек, който се беше сдобил с такова устройства за скромната сума от 12 000 евро и го носеше непрекъснато обвито в найлон. Така че като му звъннеха, то си беше цял ритуал да вдигне. Оглеждаше се наоколо, покашляше се, за да събере погледи, бръкваше в джоба и оттам измъкваше внимателно облепено с найлон нещо, което приличаше на дистанционно за телевизор от 80-те, когато масово хората така си ги „пазеха“ за по-дълго. Така и никой не разбираше точно от колко скъп телефон разговаря – виждаха единствено смачкания найлон.

С развитието на технологиите VIP услугите за онези специални клиенти се превърнаха в обикновен пакет услуги на всеки мобилен оператор, така че скоро и необходимостта от демонстрация на благосъстояние чрез мобилния телефон отпадна. Днес телефоните са предимно бели или черни и толкоз. За сметка на това аксесоарите към тях все още са силно перо в китайската индустрия. Та, ако не сте тийнейджър, не работите в детска градина и не сте танцьорка на пилон или диджей, избягвайте калъфчета с Хелоу, Кити, целувчици, пухчета, принт зебра или леопард и т.н. Гледайте телефонът ви да е чист – това наистина е достатъчно.

„Столичани в повече“ или звънът на телефона

Как ще звучи вашият телефон също е важно. Представете си, че сте на бизнес конференция, залата е притихнала, всички са концентрирани и над тишината се разнася вашият ободряващ телефонен звън от музикалната тема на „Столичани в повече“! Събирате учудените погледи на колегите и със сигурност и тези, които не ви познават, ще ви запомнят като „оня с музиката от сериала“. Друг е въпросът, че на подобни срещи телефонът ви трябва да е на тих режим. За да изглеждате сериозно и да изразявате класа, не „подсказвайте“ на обществото от какво се интересувате чрез мобилния си телефон. Във фабричните му настройки има достатъчно приятни и неангажиращи музики. Изберете нещо приятно, чуваемо и ненатрапчиво. Специалните парчета ги оставете за ваканциите или за извънработното време.

Телефоните нямат бизнес срещи

Вие имате. Така че когато ви предстои да преговаряте, да се запознавате или изобщо да бъдете с партньори, за да обсъждате общите си дела, оставете мобилните телефони на тих режим. Най-неприятното нещо е насред бизнес преговори нечий телефон да се изцепи в пространството, а притежателят му да отпочне разговор. Ако толкова ви се налага да приемете обаждане, предупредете в началото на срещата, че очаквате да ви звъннат. Когато това се случи, бързо и тихо излезте, за да говорите. Не се впускайте в дълги разговори. Кажете, че сте на среща и бъдете кратки. Когато приключите, върнете се в залата и се извинете.

Говорете дискретно и тихо

Една от основните грешки, които всички правим, когато говорим по телефоните си, е че крещим. Често го правим несъзнателно или пък просто сме на шумно място, което ни кара да си мислим, че от отсрещната страна също не ни чуват. Опитвайте се да се коригирате сами – ако сте сред хора, сложете шепата си около телефона и се постарайте да говорите по-отчетливо и ясно, вместо да викате. Сигурно да се возиш дълго в автобус е досадно, но едва ли има по-досадно нещо за останалите пътници от това да си разнообразявате времето с телефонна инспекция на цялата рода. Ако сте предвидили да говорите дълго с някого на публично място, научете първо да говорите дискретно и тихо, пък тогава, ако щете, рецитирайте и „Под игото“ по телефона.

Хлябът е по-голям от телефона

Затова, когато се храните или сте седнали на маса, не слагайте телефона върху нея. Знам, че първото нещо, което половината от нас правят, щом седнат в ресторант, е да подредят до чашите си телефона и евентуално кутията с цигари, но ако искате с поведението си да демонстрирате класа, не го правете. Когато пък на масата има покривка, присъствието на мобилния телефон върху нея е направо обидно. Най-добре го оставете в чантата или пък в джоба, като отново изключите звука, ако става дума за бизнес среща, или пък го намалете, ако сте с приятели. Фактът, че сте в приятелска компания, не ви освобождава от задължението да не говорите дълго по телефона – нали все пак имате среща с тях, на живо, в ресторанта, а не с този, който ви звъни.

Прилепчивите приложения

Колкото по смарт стават нашите телефони, толкова повече имаме нужда от тях, за да се забавляваме, информираме и да си губим времето. В този смисъл в тази малка и високотехнологична вещ се съдържат толкова възможности за разсейване, че няма как да не се пристрастим към някои от тях. Въпреки това обаче не забравяйте, че личният контакт е най-важен, защото няма нищо по-ценно от отделеното време за споделеност и човешко присъствие. Затова, колкото и да ви е доскучало на някой семинар, лекция или среща, не влизайте в поредната онлайн игра, не си проверявайте пощата и не влизайте в социалните мрежи. Ако наистина е толкова важно да отговорите на даден мейл например, извинете се отново така, както когато се налага да проведете разговор, излезте и пратете съобщението. Иначе дори и тихото ви присъствие, когато сте вторачени в екрана на телефона си, е неприлично.

Основни правила за разговор

Уточнихме, че „ало, кой?“ не е начин да започваш разговор. Редно е, когато звъните, първо да се представите с име, да съобщите кратко за какво се обаждате (например „търся ви по работа“) и да попитате дали е удобно да говорите. Ако ви разрешат, можете да започнете разговора. Ако пък не е удобно, попитайте кога би било и кой на кого ще звънне. Преди да затворите, повторете уоворката си – „Добре, г-н Иванов, аз ще ви звънна отново към 14 ч“.

Никога не карайте човека от отсрещната страна на линията да се опитва да познае кой се обажда. Това не само не е забавно, но е и притеснително – ако човекът не се сети, вероятно ще се напрегне. Вие пък може да се обидите, че не ви е познал. Когато говорите по телефон, опитвайте се да бъдете кратки и точни. В края на разговора благодарете за отделеното време и поздравете. И не забравяйте, че усмивката си личи дори в телефонен разговор, така че приветливостта, така недолюбвана от българина, и тук трябва да е водещата ви сила.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.