Германският министър на външните работи нарече Асад “безчовечен” в реч в ООН

Полицията спря шествията на феновете

Тома Биков: ГЕРБ не се страхува от президента

Ген. Румен Миланов: Колкото по-шумен е един арест, толкова повече грешки се допускат

Арестуваха босненски гражданин с автомобил, пълен с оръжия в Италия

Еманюел Макрон: Франция и САЩ ще работят за ново ядрено споразумение с Иран

Съвместна проверка на плаж „Делфин“ направиха експерти от РИОСВ – Бургас и Министерството на туризма

Лиляна Павлова: Готови сме за клуба на развитите страни

Виетнамците се завръщат Десетки студенти от далечната страна ще се трудят в "Албена"

България, Румъния, Гърция и Сърбия формират работни групи за ускоряване на инфраструктурните проекти на Балканите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 25 април 2018

Унгария начело на Вишеградската четворка взе наградата за „Оригинално представяне“ Призът бе връчен на Международното туристическо изложение във Велико Търново

36% от българите ще спестяват през 2018 г.

Вижте Бойко Борисов на Балканската среща в Букурещ през обектива на “Труд”

Столичната община – шампион по рециклиране на битов отпадък Преизпълнява Националните цели

Ивайло Московски – министърът, който лесно се пали

През първия мандат на министъра на транспорта Ивайло Московски около него гъмжеше от слухове, предимно за личния му живот. Мълвата го спрягаше ту с депутатката от „Атака“ Калина Крумова, ту с плеймейтката Моника Валериева, ту с някоя друга.

Всички, които го познават, обаче казват, че през втория му мандат не могат да го познаят. Изглежда твърдо решен да пресече всякакви приказки за личния си живот и нито ходи по купони, нито се събира с приятели, нито посещава светски сбирки. Избягва всякакъв досег с пресата, а и участията му в телевизионни и радиопредавания са ограничени до минимум.

Но както казва Дън Сяопин, не е важно дали котката е черна, или бяла – важното е да лови мишки. В случая – да е добър министър.

Московски е типичен технократ. Завършил е публични финанси в УНСС и финансов мениджмънт в Стопанската академия в Свищов. Преди да влезе в политиката, е бил директор и член на бордовете на няколко предприятия, включително и на представителството на голяма германска фирма. Преди да стане министър, беше зам.-министър и шеф на управляващия орган на оперативна програма „Транспорт“. Т.е. би трябвало да има опит в ръководенето и на фирма, и на публични финанси. Но повече като че ли му се удават публичните финанси. Защото ако гледаме програма „Транспорт“, тя само за няколко години стана за пример по усвояването на средства.

За съжаление същото не може да се каже за БДЖ – нито в първия мандат, нито в сегашния. Железниците – въпреки известно намаление на дълговете, продължават да бъдат дупка за хазната.

Ето само един малък детайл, който показва, че Московски невинаги избира най-правилния подход: вместо да подготви обществеността да свикне с рязането на влакове, които возят шепа хора, той и подчинените му криха до последния възможен момент, че възнамеряват да спират десетки влакове. Ако просто бяха обяснили, че е противоестествено един влак да харчи по 800 лева за пътуване, за което се продават 5-6 билета по 2 лева и че разписанието трябва да се преразгледа, съкращението можеше и да бъде разбрано и прието. Но Московски и съекипниците му изглежда са над тези неща и предпочетоха да мълчат. Което позволи на опозицията и синдикатите успешно да яхнат недоволството. Накрая излезе, че Московски се е уплашил от протестите.

Друг детайл: докато траеше недоволството от спрените влакове, Московски няколко пъти повтори, че ще се опитат да продадат „БДЖ Товарни превози“, но не вярва да се намери сериозен купувач. Отново грешка и то сериозна. Възможно ли е продавач да хленчи пред всеки, спрял се на сергията му, че не вярва да продаде ябълките си, защото са гнили отвътре? Не може. Транспортният министър е в същата позиция.

Освен високо самомнение, другата слабост на Московски е, че лесно се пали и заради това взема прибързани решения. Баща му Ангел Московски например казва за него, че „Ивайло остро реагира на несправедливостите“. Което може да е добре за обикновен човек, но на един министър повече му приляга да е дипломатичен, да не кажем хитър.

Но последното качество не е много присъщо на министъра на транспорта. Той реагира първично, особено ако е обиден. През 2014 г. например едва не се сби с Волен Сидеров в пленарната зала, та се наложи Бойко Борисов да му прави остра забележка.

Още в предния кабинет всички разбраха за лошите отношения между него и Симеон Дянков. Сега по същия начин е в лоши отношения с Владислав Горанов, разбира се, все заради БДЖ. Възможно е да влоши отношенията и с други свои колеги. Защото този тип хора рядко си мълчат и нямат навика да подминават грешките на околните, без да ги изтъкнат.

Откъде тръгнаха приказките

Може би, без да иска, премиерът Бойко Борисов хвърли в публичното пространство приказки, които родиха слухове. В миналия мандат премиерът, уговаряйки Томислав Дончев най-после да сключи брак, почна да избира кумове, се разбра от стенограма от правителствено заседание. Стигайки до Московски, Борисов казва: „Аз търся за Дончев кум за пример, а Московски не е много за пример“. Което мнозина възприеха като намек, че транспортният министър сменя партньорките си едва ли не на всяка четна дата. А Борисов може и да е имал предвид, че транспортният му министър просто не е сключил брак. Истината е, че той живее с ученическата си любов от плевенската гимназия Маринела и има двама синове от нея.

Едно към едно

Петър Бунев, лидер на синдиката на железничарите към КНСБ:

Не мога да кажа, че Ивайло Московски е човек, който няма виждания за развитието на железниците или изобщо на транспорта. Напротив – когато съм говорил с него, съм установявал, че знае всичко и има добри намерения. Лошото е, че действа малко прибързано както беше в случая със закриването на линиите. Хубавото е, че все пак разбра грешката си и реагира сравнително бързо, за да я поправи.

Гроздан Караджов, председател на транспортната комисия в парламента:

Според мен той е изключително компетентен в областта на транспорта и показва напредък в областта на съобъщенията, които не му бяха слабост. Това, което се изисква от един министър, той го показва: решителен е, когато се налага, и диалогичен, когато обстоятелствата го изискват. Не съм установявал случай да се крие и да не иска да отговаря на въпросите, които сме му задавали в комисията, дори когато са неприятни.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.