Тръмп каза, че никой президент на САЩ не е бил толкова твърд към Русия като него

Поругаха гроба на Стефан Стамболов Разрушен е и паметникът на Каблешкови

Берлин незаконно депортирал екстремист Върнатият на Тунис Сами А. е бил бодигард на Осама бен Ладен

Четири уволнения заради чумата разпореди Борисов (обзор) Браншът и правителството се споразумяха, карантината ще продължи шест месеца

Животновъди даряват кози от стадата си на засегнатите от чумата

20% по-малко безработни жени 14,4% разлика в заплатите на двата пола

Баварски патрули на границата с Австрия

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 юли 2018

„Боинг“ получи поръчка за два нови „Еър Форс 1“ Сделката е на стойност 3,9 млрд. долара

Плащаме в брой до 5000 лева

Криминално проявен мъж буйствал в автобус на градския транспорт и отправил заплахи към водача

12 000 деца са отпаднали от клас 2000 върнати, но отново напуснали

САЩ добиха 11 милиона барела суров петрол за един ден за първи път в историята

Унгария се изтегля от миграционен пакт на ООН Споразумението ще бъде окончателно прието през декември

Въвеждаме еврото от лятото на 2022 г. Трябва да престоим в ERM II поне 3 години, каза Валдис Домбровскис

Купонът свърши, уважаеми гърци!

БЕРТОЛД КОЛЕР*

Защо страни, които проведоха своите реформи, да затягат още коланите си, та да могат други, които живеят на кредит, да ги отпуснат с една дупка? На гърците трябва да е ясно, че купонът свърши.

Днес виждаме с болезнена яснота какво огромно постижение е европейското единение, независимо от всички грешки, допуснати в хода на този процес. ЕС е същинска крепост, защитаваща свободата, стабилността и благоденствието. В момента пред дверите се води война, но въпреки това и зад вътрешните стени цари тревога. Дълговата криза безпощадно показа, че по много въпроси европейците все още са ужасно разединени. В хода на интеграцията народите непрекъснато се сближаваха, но успоредно с това ставаше все по-очевидно колко големи са разликите помежду им – в манталитета, културата и историческите напластявания. Едни изобщо не се тревожат от „мъничко инфлация”, други изпадат в панически страх от всеки инфлационен процент. За едни хубавият живот на кредит може да продължава вечно, другите обаче решават, че не искат повече да плащат за чуждия хубав живот.

По стара традиция кризите в ЕС се потушаваха с (германски) пари. Този модел обаче се изчерпа. Днес дупките са прекалено големи. В тези дупки потънаха не само много пари, но и много доверие. Валутният съюз се издигна върху обещанието, че нито една страна няма да плаща чужди дългове. Междувременно се извършиха какви ли не маневри, за да се опази привидността на това обещание, но днес вече никой не му вярва.

Атина злоупотреби с лоялността и жертвоготовността на Европа

ЕС не бива да допуска да бъде изнудван от Атина

И защо ли всъщност страните, които успешно проведоха своите реформи, сега изведнъж трябва още повече да затягат коланите си, та да могат други да отпуснат своя колан с още една дупка? Това изисква от европейците повече всеотдайност и солидарност, отколкото са успели да натрупат. Атина злоупотреби с готовността на европейците да проявяват лоялност и жертвоготовност, а това няма да остане без последствия. Не само в по-бедните страни, които разчитат на финансова подкрепа, мнозина се радикализират и обръщат гръб на Европа – същото се случва и в страните, които ги кредитират. Гърците кълнат германците, германците кълнат гърците. Нима такава беше целта, когато решихме да въведем еврото?

Значи ли това обаче, че Гърция трябва да напусне валутния съюз? Самите гърци очевидно не го искат. Трябва ли останалите така да притиснат Атина, че тя скоро да обяви банкрут? Ужасният край обаче може отново да се превърне в ужас без край: да се изправим пред затънала в мизерия страна, която не може да стъпи на краката си без чужда помощ и затова упорито си търси виновник.

Към кой свят искат да принадлежат?

Ако Гърция рухне, това тежко ще разтърси и самия ЕС. Процесът на единение ще претърпи първия си провал. И то поради неумението да се удържи една всъщност малка страна с незначителна икономика, която обаче е и една от люлките на европейската култура. Всъщност европейските политици се боят най-много именно от този провал и от непредвидимите последици, които той ще предизвика както във вътрешния живот на ЕС, така и в позициите на Евросъюза навън. И с основание се боят. Тъкмо това е слабото място, пукнатината, в която вкарва своя лост хитроумното правителство на Ципрас. Ала ЕС не може до безкрай да бъде залъгван, успокояван и изнудван. Докато съвсем наблизо Путин с големия военен чук руши периферията на континента, Атина продължава да говори за „Берлински диктат” и да изобразява германските политици в униформи на Вермахта, тъй че закономерно трябва да се запитаме: в кой век живеят гръцките управници? И към кой свят искат да принадлежат: към свободна, обединена Европа, където балансът на интересите се осъществява в условията на демократично управление колкото и това да е трудно за всички, или пък в сферата на влияние на един азиатски деспотизъм?

За гръцките уши навярно звучи цинично, но трябва да им е ясно, че купонът вече свърши!

* Статията от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, преведена от „Дойче веле”, публикуваме с малки съкращения.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.