Правителството обмисля отпадане на еднократната помощ от 320 лева при бедствие и създаване на нов вид подпомагане за лицата, които не могат да защитят своите жилища.

Повече подробности за тази идея разкри министърът на финансите Владислав Горанов, който взе участие в кръгла маса на тема "Ролята на държавата и бизнеса в защита на личното имущество при природни бедствия", предаде БГНЕС.

"Нашето разбиране е, че собствеността не е задължение, а право. Това право носи своите последствия за този, който държи да го има", каза по време на дискусията Горанов. Той уточни, че споделя мнението на застрахователния бранш, че застраховането трябва да е доброволно, но се мисли за подпомагане на категория от лица, които със собствени сили не могат да защитят собствеността си.

Възможно решение е след настъпване на неблагоприятно събитие от такъв тип, държавата, чрез своите органи да прецени доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността, поясни Горанов. Оттам нататък, чрез индивидуална преценка за това доколко лицето не е могло да застрахова доброволно срещу съответния риск своето имущество, то може да бъде подпомогнато от държавата до размера на данъчната оценка, каза министърът.

Владислав Горанов обясни пред журналисти, че данък "бедствие" съществува и в момента, тъй като още през 2010 година е установено облагане на застрахователните премии, то е включено в бюджета и би могло част от този ресурс да бъде насочен към създаването на нов механизъм за подпомагане на лицата, които не могат сами да се погрижат за имуществото си на застрахователен принцип.

"Тези лица ще получават не обезщетения на база възстановителна стойност, а на база данъчна оценка, за да не създаваме грешни стимули в икономиката и да изместваме застрахователите като пазар. Собствеността не е задължение, а едно от основните права в конституцията", каза финансовият министър. Според него онези, които могат да си позволяват застраховане, но не са го направили "ще имат нагледния пример къде са сбъркали". Те няма да бъдат подпомагани от държавата, категоричен бе той.

В момента законът е небалансиран от гледна точка ролята на държавата - трябва тя да заеме мястото си там, където солидарността го изисква, коментира още Горанов и обясни, че онези които могат да се справят със собствени сили, би трябвало да го правят на застрахователния пазар, който Горанов нарече "прекрасен".

Относно механизмите, по които ще се определя кои лица могат и кои не могат да си позволят да се застраховат, Горанов посочи, че "има достатъчно надеждни механизми в социалното подпомагане разработени в годините". "Нямам директен отговор къде трябва да свърши и къде трябва да започне подпомагането, но примери има по отношение на енергийно подпомагане и различни други модели, които биха могли да бъдат използвани", обясни той. Със сигурност, по думите му, трябва да има "имуществен тест", а не всеки, който е пропуснал да се застрахова, да може да бъде обезщетяван.

В момента на година се събират около 25 млн. лева от облагането на застрахователните премии, каза Горанов. Той не се съгласи с журналистите, че тези пари са "твърде малко" и обяви, че не са малко на фона на данъчните оценки на имотите, които притежават социално слаби граждани и които са претърпели по една или друга причина природно бедствие. Не е обсъждано конкретно решение до каква степен може да се увеличи това облагане, но към момента то е в рамките на 2% и носи 25 млн. лева, поясни министърът.

Според Владислав Горанов как ще функционира фондът и как ще се разпределят средствата в момента не е важният въпрос - по-важно е кой ще бъде подпомаган и какви ще са критерии. "Управлението на фонда не е толкова важно, важно е кой ще взима преценка за това кой да се подпомага, а размерът ще се свързва със степента на увреждане на имота, но не повече от данъчната оценка", каза той. Тази преценка ще я взимат вероятно местните комисии - те ще преценяват доколко е увредено имуществото, а Агенцията за социално подпомагане чрез своите структури да преценява кои лица трябва да се подпомагат, каза той. Като краен резултат средствата ще се отпускат от централния бюджет през бюджета на социалното министерство към хората.

Горанов обясни, че механизмът и сега е такъв, но се случва "без оценка на социалния статус", като се подпомагат всички с помощ от 325 лева. Запитан дали означава, че тези еднократни помощни ще отпаднат, той отговори положително. Фондът ще бъде за социално слабите, но няма да има механизъм за останалите лица да има подпомагане, стана ясно от думите на министъра. "Няма причина, при положение че имаме застрахователен пазар и те не са се застраховали, а имат възможности и средства, държавата да ги обезщетява. Няма щета, заради която държавата да ги обезщетява", обясни Горанов.

На въпрос кога ще бъдат внесени в парламента съответните законодателни промени и кога е възможно да започне да функционира този фонд, Горанов отговори, че техническото решение ще се готви след днешната дискусия. "В следващите 2-3 седмици на бял свят може да излезе проект на нормативен акт, който да мине легалните обсъждания". Според него промените могат да влязат в сила още това лято.

По време на дискусията Горанов обяви, че в концепцията на кабинета за създаването на този нов механизъм ще бъдат включени някои ограничения, като например да са спазени всички изисквания на Закона за устройство на територията. Пред журналистите Горанов обясни, че "трябва един път завинаги в тази държава да разберем, че от неспазване на правила не може да се черпят права".

"Трябва да има инструментариум, който да адресира темата, че има групи хора, не могат със собствени сили да се грижат за собственото си имущество и трябва да бъдат обгрижени от държавата. Онези, които имат възможност да го правят - има прекрасна застрахователна инфраструктура и модерния свят използва това решение", каза Владислав Горанов и добави, че държавата трябва да популяризира застраховането, вместо да го прави задължително.