МАЯ ЦАНЕВА*

Европейският съюз плаща висока цена за бездействието на младите безработни. През 2008 г. се заговори за т.нар. "Generación Ni-Ni" в Испания. Това е поколението от 18 до 24-годишна възраст, което нито работи, нито учи, страда от липса на перспектива за собственото си бъдеще и бе определено като "изгубено". Оттогава броят на безработните млади испанци нарасна от 18% до 53,5% (по данни на Евростат от ноември 2014 г. ). България призна за своето изгубено поколение едва сега. Какво научихме от Испания и как да се справим с европейска помощ?

23-годишният Хосе Флорес не работи и никога не го е правил. Живее с майка си, от три години не разглежда обявите за работа, вече не е и регистриран на борсата. Майка му твърди, че той е добро момче и не харчи много. Хосе не вярва в политиците и държавата, в курсовете за преквалификация и разчита на семейството или приятелите си да му намерят препитание. Ако променим името на „Иван", историята вероятно ще е същата.
През последните седмици Министерството на труда и социалната политика (МТСП) предизвика сериозна дискусия с предложението си специални емисари да мотивират безработните, които са извън системата на Агенцията по заетостта. Както и испанските им събратя, те са обезкуражени да търсят работа - временното наемане по различни програми и обученията не осигуряват устойчива заетост, условията за развитие на малък бизнес са тежки. Много често добрата работа изисква добро образование, професионални умения и мобилност.

Според анализ на Института за пазарна икономика от юли 2014 г. акцентът в държавната политика по заетостта трябва да се насочи към младежите с по-ниско образование, като те се задържат по-дълго в образователната система с варианти за по-добра квалификация. „Младите висшисти са основните участници в програмите за младежка заетост в държавните и местните администрации. Последните обаче, са с доказана ниска ефективност и трябва да бъдат ограничени за сметка на развитието на по-активно партньорство между частния сектор и образователните институции", пише в доклада. Националната програма „Активиране на неактивни лица" на МТСП изисква изгубените млади да бъдат активирани чрез контакти и нарочни медиатори. Документът признава и основното предизвикателство: „редица младежи не са информирани за възможностите, които предоставят институциите, а им липсва и мотивация за учене или работа".

Мара Куадрадо, семеен психолог, определя ролята на семейството в активизирането на пасивните млади. Пред „Ел Паис" той казва: „Най-важната роля на родителите е да подкрепят децата си да ходят на курсове, на интервюта за работа, да опитат късмета си в чужбина, всичко, различно от това да се предават". Колегата му Амадо Бенито залага на суровата истина - младите трябва да разберат, че за да оцелееш, трябва да се бориш. Психологът Мануел Седено вини местните власти и правителството, затова че не предприемат специфични мерки, които да мотивират изгубените млади. Решението на проблема е: на младите да бъде осигурена стабилност и просперитет чрез възможности за образование и заетост.

През лятото на 2014 г. Йорг Асмусен (Jörg Asmussen) от германското Министерство на труда и социалната политика формулира в няколко стъпки как да бъдат мотивирани младите, за да се превърнат в „съзидателната сила" на Европа. В статия за специализирания по европейски въпроси интернет портал Europe's World https://europesworld.org/ той определя устойчивата заетост и предприемачеството като най-доброто разрешение на криза с младежката безработица.

За да се намали броят на останалите без препитание за дълго време, е нужна социална реформа - по данни от 2011 г. 42,5% от работещите младежи са били наети на срочен договор, а една трета са работили като доброволци. Ограничената социална защита на заетостта с фиксиран срок не създава стабилност. Тези служители са първите, които фирмите съкращават при криза. Затова и младите, които искат да работят, често откриват възможност в сивия сектор, където се сблъскват с нерегламентираното работно време и условия на труд, които могат дори да застрашат живота им.

Без собствени приходи и активно участие в икономическия живот, младежите нямат възможност да се възползват от предимствата на европейското гражданство в 28-те държави-членки. Социалната изолация на изгубените млади се противопоставя пряко на мобилността.

Най-сериозните последици от устойчивата младежка безработица, които Асмусен отбелязва, са социалната дезинтеграция на поколенията - на губещи и печеливши, както и задълбочаването на недоверието в държавата и в ЕС. А губещите все повече са склонни да не вярват на националните и европейски институции. За да си върнат доверието на младите, държавата и ЕС като цяло трябва да заложат на „подкрепата на добре образованите млади, които са необятен източник за нови идеи и инициативи за бизнес". Развитието на предприемачеството, на малките и средни предприятия разгръщат истинския потенциал на новото поколение. Това е и причината ЕС да инвестира в подхода „Гаранция за младежта", който гарантира, че всички млади хора под 25 години - независимо дали са регистрирани в службите по заетостта или не - получават качествено конкретно предложение в рамките на 4 месеца, след като са напуснали формалното образование или са останали без работа. Това предложение трябва да бъде за работа, чиракуване, стаж или продължаващо обучение и да е съобразено с нуждите и положението на всеки. През 2015 г. България ще разполага с 211 млн. лв. от ЕС за борба с младежката безработица. 70 млн. лв. са предвидени за стажантски програми, а останалите са за мотивиране на икономически неактивни младежи. Ако работата, която ще бъде заплатена по тези инициативи, не успее, сметката от бездействието в ЕС - 153 млрд. евро годишно (1,21 % от БВП) - във вид на пропуснати ползи, печалби и данъци, ще нарасне, а изгубените млади ще потопят доверието в Европа.

*Авторката е журналист и докторант по европейски науки в Софийския университет.