Германците делят имигрантите на две групи: "желани" и "нежелани". В първата влизат европейците от страните със свободно движение, а във втората попадат тези от новите-страни членки на Евросъюза, включително българите, а също така африканците и арабите, съобщава БГНЕС.

През първата половина на 2014 година в Германия са пристигнали общо 667 хиляди чужденци, като в същото време 427 хиляди са напуснали страната, изчислява Федералната статистическа служба. Броят на новопристигналите за пореден път надхвърля броя на емигриралите - в случая с 240 хиляди души. Сред новопристигналите най-многобройни са румънците - 98 хиляди, следвани от поляците (96 хиляди) и българите (38 хиляди). Кризата продължава да генерира миграция и от южните европейски страни - преселниците от Италия са се увеличили с 28 процента спрямо същия период на 2013 година, а от Испания - с 1%. При гърците обаче тенденцията е обратната - броят на новопристигналите в Германия гърци е спаднал със 7 процента.

Произходът на чужденците предопределя отношението на германците към тях - едните са "подходящи", а другите "неподходящи" имигранти. Това твърди експертът по въпросите на миграцията проф. Андреас Цик, който е ръководител на Института за интердисциплинарни изследвания на конфликтите и насилието към университета в Билефелд.

"Наскоро участвах в една дискусия за бежанците и икономическите имигранти. Там беше посочено, че тази група имигранти е нежелана в Германия. Паралелно с това съществува една друга категория чужденци, за които се твърди, че са като нас - и затова са желани в Германия. Подобно разграничение е глупаво, включително, защото имигрантите от Азия, например, успяват да се интегрират много по-бързо и много по-успешно, отколкото някои чужденци от привилегированата група на "желаните" имигранти", казва проф. Цик в интервю за "Дойче Веле", цитирано от БГНЕС.

В групата на "желаните" чужденци влизат всички имигранти от страните в ЕС, които имат право на свободно придвижване в рамките на Общността, пояснява проф. Цик, но добавя: "В същото време различни проучвания показват, че гражданите на по-новите страни-членки от Източна Европа не принадлежат към същата категория чужденци, в която влизат например холандците, италианците и т.н. Тези хора попадат в групата на "нежеланите" имигранти, както и хората от африкански или арабски произход".

Как тогава да си обясним факта, че гражданите на страни като Румъния и България, откъдето идват и много образовани хора, не намират място в групата на "желаните" имигранти от страните-членки на ЕС? "Обяснявам си този парадокс с непознаването на проблема", казва Андреас Цик и продължава: "Много германци изобщо не знаят какви хора идват в страната им. Нито пък се замислят, че повечето имигранти идват не за да източват социалните каси на страната, а за да осигурят по-добро бъдеще на децата си. В Германия има огромен дефицит на знания по темата - да, в медиите има информации, но ако човек не се занимава задълбочено с проблема, лесно може да се поддаде на предразсъдъци и негативни стереотипи. А знаем, че предразсъдъците направляват възприятията ни", посочва експертът.