Проф. Тодор Танев, министър на образованието и науката: Иноватор с единия крак в блатото

Никой не очакваше поредният министър на образованието да е толкова иновативен. Вероятно защото извън коридорите на СУ и гражданската квота на реформаторите малцина предполагаха, че той може да посегне към просветното кълбо от проблеми (и досега реформаторите не си признават кой посочи Танев за поста).

С летящ старт проф. Тодор Танев директно атакува сферата. От класната стая на врачанско училище обяви, че децата трябва да мислят, а не да зубрят. А това от години е непостижим мираж в образованието ни. Танев гарантира решението на проблема не като резна половината учебна програма (както правеха някои други), а директно развенчавайки митовете за Ломоносов и Жолио Кюри. Накрая “резна” и Наполеон като пълководец. Врачанските ученици сигурно са разбрали урока на министъра, но гражданите, дето слизат на метроспирка “Ж. Кюри”, още ги е срам, че им се е паднало туй непрестижно име.

Докато колегите му министри отчитаха 100 дни свършени задачи, Танев обяви какво ще работи след три месеца мълчание. Но не това бе изненадата, а че каза на глас това, което всички знаят, но рядко признават - матурите не се провеждат при равни условия (защото учителите помагат на децата), не мерят реалните възможности на учениците и не са достоен вход за вузовете. Друг е въпросът, че Танев не каза как ще промени изискванията към училището, а “реши” проблема откъм вузовете - в тях ще се влиза не с матури, а с тест за грамотност.

Вместо да се тюхка как да напълни 51 вуза със 77 000 студенти при наличието на 59 000 деца, Танев излезе с още една иновация - университет за третата възраст. Звучи забавно, но при тази застаряваща нация защо наистина са ни вузове за младежи? Професорът обеща и да сме първи на Балканите и нашият университет да обере парите на богатите пенсионери от съседните държави. Пък другите, като Великобритания например, нека продължават да обират младежите от цял свят.

Като изключим иновациите на Танев, работата му през тези 100 дни не бе никак лесна. Защото това е първият министър, който трябва да защитава закон, който не е негов, а на коалиционния партньор ГЕРБ. И ако в началото той необмислено обещаваше на всеки недоволен да прави промени в проектонормата, коалиционната култура накрая надделя и Танев обяви от парламентарната трибуна, че подкрепя промените “чисто човешки”. Друг е въпросът дали ще успее да наложи правилните тези при обсъждането на документа в парламента. Предстои му да направи и нови учебните програми - задача изключително трудна заради общественото недоверие към всякакви реформи в просветата. Но има и нещо още по-тревожно - министърът не показва никакво разбиране по темата, просто се хвърля от една посока в друга. Трябва да каже и ще предприеме ли реални стъпки за реформа във вузовете.

През тези 100 дни на Танев не видяхме много, но достатъчно, за да се предположи, че от министерстването му може да има два изхода. Единият е той да запише славна добавка в CV-то си като министър в креслото на Иван Вазов и да потъне като други свои колеги обратно в коридорите на СУ. Другият вариант е иновативният му подход да успее да размърда блатото в системата. Няма да са нужни още 100 дни, за да се види на коя писта се е качил.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи