Представете си как би изглеждал първият мач на луната? Едни от най-добрите футболисти в света са се събрали, за да покажат величието на играта. Цял свят ги гледа по телевизия и избрани на трибуните. Мълчаливи. Някой ден в една друга ера с нови космически технологии това може би ще се случи.

Но Шампионската лига видя един мач, който би могъл да е огледален на футуристичния. Мачът на Синята луна. Тя отдавна е неофициалният симнол на английския първенец „Манчестър Сити". Но европейски късмет не му носи, напротив - този клуб е доказателство, че традиции не се купуват. Ето какво се случи във футболната приказка от Синята луна.

За втора година поред „Барселона" дойде на стадион „Итихад" в осминафинал на Шампионската лига и победи с 2:1. Арената е истински бисер в края на Манчестър. Като светещ в синьо космически кораб. Толкова е красиво отвън. Оставащ без дъх. А вътре? Мач, събиращ футболисти с обща стойност около един милиард евро. Миналата година на същия етап дузпа с червен картон за каталунците беляза двубоя, яростта на мениджъра Мануел Пелегрини - също.

Но във вторник вечер вместо разгневени и въоръжени до зъби английски фенове на стадиона бе като син лунен пейзаж. Да те надвикат 2000 испански ултраси е срамно. Още повече, когато си син на добрата стара майка Англия. Само че на „Етихад" се ходи като на театър. Не помагат дори раздадените на всеки знаменца с емблемата на „Сити" и надпис „Заедно". Странно най-гласовитите из трибуните носят други флагове. Национални. На Ливан, Египет, Ирак...

Вярно е - шефът идва от този район на света. Саудитският шейх Мансур превърна играещия в трета лига до преди десетина години тим в страшилище на Висшата лига. Но...
Да слезем на терена. В дните преди мача половината отбор на „Сити" се изреди да се кани на „Барса". „Не ни е страх", „Този път победата ще е наша", гласяха бодрите заглавия из британската преса. Самочувствие даваше победата над „Нюкасъл" с 5:0 в лоното на Синята луна, както загубата на „Барса" с 0:1 от „Малага".

Че има публика на „Eтихад" разбрахме само в началото. Когато започна химнът на Шампионската лига, целият стадион като химн изринга с мощно „Ууууу". Защо? Никой не даде отговор, просто протест срещу УЕФА. Може би и част първа от битката на Висшата лига срещу обявения зимен мондиал в Катар през 2022 година. На терена всяко докосване на Луис Суарес бе посрещано също с освирквания. Заради блестящите му години в „Ливърпул".

А Лео Меси? Недисциплиниран? Обикалял нощем по казина? Приказки за жълтите медии. В ледената вечер това 27-годишно момче, спечелило всичко във футбола без световната титла, искаше още веднъж да покаже, че е безспорният №1. Още в първите десетина минути напомни на английската публика как неговият велик сънародник Диего Марадона слаломираше между защитниците на четвъртфинала на Мондиал 86. Лео го правеше дори с по-голяма лекота, като срещу него не бяха само англичани. И ако на световното в Бразилия Меси изглеждаше уморени изцеден, сега като че ли бе сложил второ сърце. Летеше, лъжеше, подаваше. Загубше ли топката, с шпагат си я връщаше... Не му върза да вкара нов гол в Шампионската лига.

Освиркванията дадоха криле на Суарес. А може би и саркастичните квалификации в официалната програма за мача, определяща го като „куче" и като „човекът за магарешките работи". Уругваецът набързо заби два пъти и съвсем смълча тихите трибуни. Пропусна да направи хеттрик, останал сам срещу вратаря. А финален акорд в божественото лице на „Барса" защитникът Дани Алвеш пробяга половин терен, за да направи прехвърлящ удар, при който топката „кацна" на гредата. „Сити" гледаше и се маеше. Резултатът бе 2:0, а тези разгневени каталунци не искат да спират. Да, „Барса" е отбор с две лица през този сезон. Вече не играе прочутата „тики така", но може да бъде божествена. Може да бъде също грозна и скучна като срещу „Малага". И точно такива „черни дупки" сигурно ще наклонят везните към „Реал" за титлата в Испания.

Стига отклонения. Мълчаливата публика в Манчестър съвсем се отчая. Мнозина предпочетаха поредния пай вместо бързо да се върнат на трибуните, за да гледат как Меси им се подиграва. Толкова ли е немощен „Сити" в Европа или тази пуста „Барса" е толкова силва? И двете твърдения не са верни! Започна второто полувреме, в което „гражданите" на шейх Мансур излязоха като след допинг. Замачкаха „Барса", която не играеше слабо. Просто „Сити" бе на друго ниво.

Разликата обаче бе очевидна - Серхио Агуеро е фантастичен, но не е Меси. Един Джеко е голям голмайстор, но не е Суарес. Едните рисуват с въображение и лекота, а другите чертаят с труд и упоритост. Заслуженият гол на „Сити" все пак дойде - Агуеро вкара. Но глупава постъпка на Гаел Клиши донесе втори жълт картон и мачът свърши. За да е докрай съспенсът, приказката от Синята луна ще разказва на поколенията за един от много малкото случаи, в които Меси пропуска дузпа. Лео сам изработи положението в 90-ата минута, вратарят Джо Харт спаси, но още по-шокираща бе добавката на Меси. От 5-6 метра на празна врата с глава не улучи. Е, все в един компонент да не е толова дяволски добър.

Дойде краят на мача. Дикторът на стадиона благодари за „фантастичната подкрепа". По дяволите! Това вече е подигравка! С английските традиции, с футбола въобще. Или дикторът може би благодари на онези 2000 каталунци, които единствените се чуваха? Или просто едно доказателство, че този осминафинал в Шампионската лига би приличал на онзи мач от бъдещето на луната.

Със звезди за милиард, мълчаливи трибуни и останали без дъх милиони пред телевизорите. И не на последно място - футболните традиции не се купуват с петролни милиони. Без да се сърдят беловласите и верни истински верни привърженици на „Манчестър Сити".

Мартин Петров гледа, след него няма победа

Свръхзвуковият Мартин Петров бе сред официалните гости на „Манчестър Сити" за домакинския мач срещу „Барселона". Именно българската звезда беляза последната победа на англичаните срещу испанския гранд. През лятото на 2009-а Мартин отбеляза за 1:0 на „Камп Ноу" и неговият „Сити" взе трофея „Жоан Гампер". След това в три мача поред „Барселона" задължително побеждава съперника в Шампионската лига. Но Петров остава един от големите любимци за феновете на „гражданите", не го забравят заради безкрайния хъс и себераздаване. Нещо, което липсва в сегашната звездна селекция.

Двамата лидери на сдружението „ЦСКА Завинаги" Стойне Манолов и Александър Чакмаков също бяха сред поканените на най-чакания мач от осмифиналите на Шампионската лига. Бизнесмените гледаха късно снощи и Димитър Бербатов, който със своя „Монако" гостува на „Арсенал" в Лондон.

В ложата на „Итихад" седна и сър Алекс Фъргюсън. Великият бивш треньор на „Манчестър Юнайтед", известен с репликата от миналото: „:Ще съм тук, за да ги няма „Сити" и „Ливърпул"!" Днес феновете на „червените дяволи" само с носталгия си спомнят за него.

Неймар се прави на Кантона

Неймар припомни, че в Манчестър едно време играеше Ерик Кантона. През 90-те легендата на „червената" част на града ритна с кунг фу удар фен на „Кристъл Палас" и бе наказан за 9 месеца. Сега Неймар атакува фен на „Манчестър Сити", който го псуваше на португалски при смяната му в 80-ата минута.

Охранителите бързо успяха да тушират напрежението. А за да покаже любезно лице секунди по-късно Неймар си направи селфи с друг английски запалянко.
Треньорът на „Сити" Мануел Пелегрини отказа да се признае победен. Чилиецът отсече, че отборът му е в играта до последния съдийски сигнал на реванша на „Камп Ноу".