С Емил Хърсев разговаря Дарина Кахраманова

- Господин Хърсев, депутатите одобриха договора с 4 банки (Ситигруп, Ейч Ес Би Си, Сосиете Женерал и Уникредит) за поемането на дълг на международните пазари от 8 млрд. евро до 2017 г. Как гледате на практиката дългосрочно да се планира излизането на външните пазари?

- Важно е да се отбележи, че договорът не е за емитиране на нов дълг. Той касае обслужване на емисии на България. Една част от тези емисии ще заместят съществуващи такива. Това ясно се предвижда в договора. Затова и определението „нов дълг“ не може да се отнесе към тази сделка, която беше ратифицирана от Народното събрание. Ужасен съм, че през последните седмици в парламента и в обществото се води един напълно безсмислен дебат. С този договор не се поема нито една стотинка дълг.

- В договора е посочен таван на предстоящите емисии от 8 млрд. евро (близо 16 млрд. лева). В същото време финансовият министър Владислав Горанов убеди коалиционните партньори да подкрепят договора с мотива, че близо 2 млрд. лв. може да не бъдат изразходвани. Редно ли е да бъдат аргумент за депутатите такива устни уговорки?

- В никакъв случай не става дума за устни уговорки или за някакъв друг механизъм за договаряне, който не е предвиден в самия договор. Разбира се, че един договор трябва да предвижда своите лимити. Това са пределни стойности. Тези банки като агенти по емисиите трябва да планират своята дейност. Затова в договора има ясен механизъм, по който се правят предварителните заявки за всяка конкретна емисия. Това би трябвало всъщност да обсъждат народните представители, но аз не чух някой да обсъди каквато и да е техническа материя по договора. Вървяха упражнения по чист популизъм в изказванията на мнозинството депутати, включително от управляващото мнозинство.

- Какво беше важно да се чуе в дискусията по договора с 4-те банки, а не беше обсъдено от депутатите?

- Не видях нито един параметър по договора сериозно да се обсъди. Чуха се реторични въпроси каква е комисионата за банките, чуха се изказвания за размера на лихвата. Конкретните параметри обаче не бяха добре обсъдени, а така би могло да се докаже, че този договор е твърде изгоден. Това би могло да стане, ако сравним договори например на Португалия, Гърция или Унгария за подобни емисии. Тогава щяхме да видим, че този договор е доста изгоден, защото България е една от най-слабо задлъжнелите страни с доста добра история на международните пазари.

- Чуха се критики, че не е правилно да се залага таван на лихвата от 10% и максимален срок на емисиите от 30 години.

- Точно това би трябвало да е в центъра на дискусиите. Тези 10% не са лихвата, която ще плащаме, това е т. нар. Купон, или номиналната лихва, която се посочва като предел. Всяка една емисия в зависимост от времето, в което ще бъде извършена, ще си носи своя купон, който в никакъв случай няма да бъде 10%. Той ще се ориентира около пазарните равнища. Матуритетът от 30 години също е стандартен хоризонт, при който се търгуват държавните ценни книжа (ДЦК).

Трябва да бъде ясно, че лихвата се определя от пазара и в никакъв случай не се определя със закон. Доходът, който ние ще носим по финансирането, което ще получим, няма нищо общо с пределния купон. Той винаги е приблизителен и първоначалната емисия ще регулира лихвата, която ние фактически ще плащаме. Обикновено тя е равна на текущата лихва в момента на пазара. При това тези емисии обикновено играят ролята на коригиращ фактор. Възможно е лихвата по българските ДЦК в момента да е примерно 2,75%, а емисията да отбележи по-ниско ниво - примерно 2,50%. Получава се така, защото изчисленията към една нова емисия се отнасят в перспектива.

- Значи очаквате предстоящите емисии да бъдат пласирани при по-добри нива на лихвата?

- Винаги е така последните години, защото пазарът по принцип върви надолу. Това показва и стабилизиране на доходността за България като емитент. Този аргумент беше добре развит в пленарната зала от някои депутати, предимно от Реформаторския блок. Всъщност с това превъртане на стария дълг с нов очакваме България да получи облекчение. Дори и само заради това има смисъл от тази операция.

- Трябва ли според вас правителството да се откаже от намеренията си за поемане на дълг на вътрешния пазар, като се имат предвид параметрите на този договор, който беше ратифициран?

- Не следва да се взема такова решение. Емисиите на вътрешния пазар имат съвсем различна функция. Това е единственият източник, от който пенсионни фондове и някои банки могат да поддържат резерви. Дори и никаква нужда да няма държавата от дълг, тя трябва да поддържа вътрешните емисии, защото със закона е разпоредила на финансовите институции именно с такъв вид ценни книжа да запълват конкретните регулаторни обеми. Трябва да има български ДЦК дори и само за да се поддържа нормалното функциониране на финансовата система.

Вътрешният пазар има един компонент, който е задължителен. Дали ще се ползва вътрешният пазар над размера на задължителния компонент, зависи от това какви ще бъдат преобладаващите лихвени условия. Но ние сме във валутен борд и при това условие лихвеното ниво на вътрешния пазар е по-високо от това на външния. Емитирането на дълг на вътрешния пазар при налична възможност да се емитира на външния означава данъкоплатецът да се натовари с допълнителна лихва.

- Споделяте ли критиките на опозицията, че процедурата по избора на банки не е прозрачна и че някои от тях нямат перфектна репутация (има се предвид скандалът със швейцарския клон на Ейч Ес Би Си)?

- Това не е вярно. Според мен процедурата е достатъчно прозрачна. Първо, защото някои от тези банки вече имат своята роля по предишните емисии. Освен това става въпрос за водещи финансови институции. Имат много голям опит с работа с български дълг. Вероятно има и други банки, които биха свършили същата работа. Като се имат предвид обаче условията, които предлагат, и предишният опит, Министерството на финансите добросъвестно е преценило. По отношение на Ейч Ес Би Си това е очевидна атака от конкуренцията с цел оклеветяване. Почти всички банки по света са били адресат на подобни кампании.

- Има ли риск според вас България да попадне в ситуация на дългова спирала?

- Има хипотеза, че може да се получи такова ускоряване, но тя не е доказана. Тези депутати, които я споменават, не са в състояние да обяснят за какво става въпрос във финансовата теория. Вероятно имат предвид т. нар. дългово блато. Това е онази точка, при която обслужването на дълга надвишава свободния доход на емитента. Това е точно определена точка, а ние сме много далече от нея.

- Значи няма риск България да има трудности с обслужването на задълженията си?

- Непосредствен риск няма. При продължаваща депресия, популизъм и отказ от реформи това може да се случи с всяка държава.