Графа открадна Ягода в “Гласът на България” Младата изпълнителка за малко да отпадне, след като загуби дуела с най-добрата приятелка на Симона Загорова - Никол

Колата намира място и паркира без водач Тестват нови технологии на летището в Хамбург

Албена посреща туристите в обновени хотели Аквапаркът се разширява с уникална детска водна зона

Ванеса Атанасова: И мъже танцуват на пилон Пол денс няма нищо общо с нощните заведения и стриптийза, категорична е треньорката

Джим Кери минава в психарски режим “True Crimes” е сниман в Полша

Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници за осемте турски, които получиха убежище в Гърция

Армията вади танкове и ракети на площада На Гергьовденския парад 1200 души ще набият крак на жълтите павета

Нападнаха две момчета в Западния парк в София

30 на сто по-евтини онлайн документи от кадастъра 2000 човека на ден чакат в администрациите на агенцията в цялата страна

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 23 април 2018

ZDF: “Химическата атака” в Сирия е била фалшива (ВИДЕО)

МВФ прие нови регламенти за по-системно оценяване на корупцията

Циганин блудствал с 4-годишната си племенница (обзор)

Пуснато е движението по новия обходен път за смолянското село Тикале Зам.-министър Йовев инспектира мястото

Фенът терорист крие кой му е дал бомбата (обзор) Не е отхвърлена версията, че взривната смес е направена на стадиона

Емил Хърсев, финансист: Популизмът взе връх в дебата за дълга

С Емил Хърсев разговаря Дарина Кахраманова

– Господин Хърсев, депутатите одобриха договора с 4 банки (Ситигруп, Ейч Ес Би Си, Сосиете Женерал и Уникредит) за поемането на дълг на международните пазари от 8 млрд. евро до 2017 г. Как гледате на практиката дългосрочно да се планира излизането на външните пазари?

– Важно е да се отбележи, че договорът не е за емитиране на нов дълг. Той касае обслужване на емисии на България. Една част от тези емисии ще заместят съществуващи такива. Това ясно се предвижда в договора. Затова и определението „нов дълг“ не може да се отнесе към тази сделка, която беше ратифицирана от Народното събрание. Ужасен съм, че през последните седмици в парламента и в обществото се води един напълно безсмислен дебат. С този договор не се поема нито една стотинка дълг.

– В договора е посочен таван на предстоящите емисии от 8 млрд. евро (близо 16 млрд. лева). В същото време финансовият министър Владислав Горанов убеди коалиционните партньори да подкрепят договора с мотива, че близо 2 млрд. лв. може да не бъдат изразходвани. Редно ли е да бъдат аргумент за депутатите такива устни уговорки?

– В никакъв случай не става дума за устни уговорки или за някакъв друг механизъм за договаряне, който не е предвиден в самия договор. Разбира се, че един договор трябва да предвижда своите лимити. Това са пределни стойности. Тези банки като агенти по емисиите трябва да планират своята дейност. Затова в договора има ясен механизъм, по който се правят предварителните заявки за всяка конкретна емисия. Това би трябвало всъщност да обсъждат народните представители, но аз не чух някой да обсъди каквато и да е техническа материя по договора. Вървяха упражнения по чист популизъм в изказванията на мнозинството депутати, включително от управляващото мнозинство.

– Какво беше важно да се чуе в дискусията по договора с 4-те банки, а не беше обсъдено от депутатите?

– Не видях нито един параметър по договора сериозно да се обсъди. Чуха се реторични въпроси каква е комисионата за банките, чуха се изказвания за размера на лихвата. Конкретните параметри обаче не бяха добре обсъдени, а така би могло да се докаже, че този договор е твърде изгоден. Това би могло да стане, ако сравним договори например на Португалия, Гърция или Унгария за подобни емисии. Тогава щяхме да видим, че този договор е доста изгоден, защото България е една от най-слабо задлъжнелите страни с доста добра история на международните пазари.

– Чуха се критики, че не е правилно да се залага таван на лихвата от 10% и максимален срок на емисиите от 30 години.

– Точно това би трябвало да е в центъра на дискусиите. Тези 10% не са лихвата, която ще плащаме, това е т. нар. Купон, или номиналната лихва, която се посочва като предел. Всяка една емисия в зависимост от времето, в което ще бъде извършена, ще си носи своя купон, който в никакъв случай няма да бъде 10%. Той ще се ориентира около пазарните равнища. Матуритетът от 30 години също е стандартен хоризонт, при който се търгуват държавните ценни книжа (ДЦК).

Трябва да бъде ясно, че лихвата се определя от пазара и в никакъв случай не се определя със закон. Доходът, който ние ще носим по финансирането, което ще получим, няма нищо общо с пределния купон. Той винаги е приблизителен и първоначалната емисия ще регулира лихвата, която ние фактически ще плащаме. Обикновено тя е равна на текущата лихва в момента на пазара. При това тези емисии обикновено играят ролята на коригиращ фактор. Възможно е лихвата по българските ДЦК в момента да е примерно 2,75%, а емисията да отбележи по-ниско ниво – примерно 2,50%. Получава се така, защото изчисленията към една нова емисия се отнасят в перспектива.

– Значи очаквате предстоящите емисии да бъдат пласирани при по-добри нива на лихвата?

– Винаги е така последните години, защото пазарът по принцип върви надолу. Това показва и стабилизиране на доходността за България като емитент. Този аргумент беше добре развит в пленарната зала от някои депутати, предимно от Реформаторския блок. Всъщност с това превъртане на стария дълг с нов очакваме България да получи облекчение. Дори и само заради това има смисъл от тази операция.

– Трябва ли според вас правителството да се откаже от намеренията си за поемане на дълг на вътрешния пазар, като се имат предвид параметрите на този договор, който беше ратифициран?

– Не следва да се взема такова решение. Емисиите на вътрешния пазар имат съвсем различна функция. Това е единственият източник, от който пенсионни фондове и някои банки могат да поддържат резерви. Дори и никаква нужда да няма държавата от дълг, тя трябва да поддържа вътрешните емисии, защото със закона е разпоредила на финансовите институции именно с такъв вид ценни книжа да запълват конкретните регулаторни обеми. Трябва да има български ДЦК дори и само за да се поддържа нормалното функциониране на финансовата система.

Вътрешният пазар има един компонент, който е задължителен. Дали ще се ползва вътрешният пазар над размера на задължителния компонент, зависи от това какви ще бъдат преобладаващите лихвени условия. Но ние сме във валутен борд и при това условие лихвеното ниво на вътрешния пазар е по-високо от това на външния. Емитирането на дълг на вътрешния пазар при налична възможност да се емитира на външния означава данъкоплатецът да се натовари с допълнителна лихва.

– Споделяте ли критиките на опозицията, че процедурата по избора на банки не е прозрачна и че някои от тях нямат перфектна репутация (има се предвид скандалът със швейцарския клон на Ейч Ес Би Си)?

– Това не е вярно. Според мен процедурата е достатъчно прозрачна. Първо, защото някои от тези банки вече имат своята роля по предишните емисии. Освен това става въпрос за водещи финансови институции. Имат много голям опит с работа с български дълг. Вероятно има и други банки, които биха свършили същата работа. Като се имат предвид обаче условията, които предлагат, и предишният опит, Министерството на финансите добросъвестно е преценило. По отношение на Ейч Ес Би Си това е очевидна атака от конкуренцията с цел оклеветяване. Почти всички банки по света са били адресат на подобни кампании.

– Има ли риск според вас България да попадне в ситуация на дългова спирала?

– Има хипотеза, че може да се получи такова ускоряване, но тя не е доказана. Тези депутати, които я споменават, не са в състояние да обяснят за какво става въпрос във финансовата теория. Вероятно имат предвид т. нар. дългово блато. Това е онази точка, при която обслужването на дълга надвишава свободния доход на емитента. Това е точно определена точка, а ние сме много далече от нея.

– Значи няма риск България да има трудности с обслужването на задълженията си?

– Непосредствен риск няма. При продължаваща депресия, популизъм и отказ от реформи това може да се случи с всяка държава.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.