„Инерком“ подаде в КЗК ново уведомление за закупуване на активите на ЧЕЗ в България

Дмитрий Песков: С новите санкции САЩ елиминират конкуренцията от Русия

ВТУ с оценка 9,45 за институционалната акредитация

Министър Ангелкова пред китайски инвеститори: Подготвяме кампания за привличане на туристи от Китай

Неочаквано, 4-ти съдия си прави отвод за мярката на обвиняемите по казуса „Роженски манастир“

Премиерът Борисов: Ниските данъци и строежите на пътища привличат все повече чуждите инвеститори

Дмитрий Песков: Новите санкции на САЩ срещу Русия целят изтласкването на Москва от пазара

Осъдиха бивш областен управител и двама чиновници, продали евтино държавни имоти

Над 15 000 лв. дадоха за болен абитуриент вместо за букети в първия учебен ден в Търговище

Британските власти също разследват Danske Bank за пране на пари

Цецка Цачева: До края на годината се въвеждат електронни гривни за проследяване срещу бягство

Корнелия Нинова: Предложиха ни заветите на Левски да залегнат във „Визия за България” Те са морална Конституция за всеки българин, заяви лидерът на БСП

Ден без коли в центъра на София

Стоянович извади Буш от групата

За 30 г. България загубила 25 млрд. лв. от изтичане на мозъци

Освобождението

МИЛЕН ГЕТОВ 

 3 МАРТ е Национален празник на третата държава на Аспарухова България. И до днес продължава дискусията за Националния празник на България, но не се знае за коя България става въпрос – за могъщата Волжска България, която е граничела с Великата китайска стена, или за тази на кан Кубрат? От руините и земните недра, от скрижалите на историята изникват все нови и нови факти и документи за народ, тясно свързан с човешката цивилизация. И ако за него държавното начало е все още неизвестно и трудно може да се намери обединяващият празник, то за Третата българска държава фактите са достатъчни. Не може да се говори за обединение и независимост на една държава, която все още не съществува. Когато в резултат на Руско-турската освободителна за българите война (1877-1878 г.) на картата на Европа след 500 г. турско робство отново се появява в почти етническите си граници Сан-Стефанска България – 3 март е Националният й празник!

През 70-те години на ХIХ век българското национално-освободително движение навлиза в решителната си фаза. На 28 февруари 1870 г. с ферман на султана е учредена Българската екзархия, която обхваща почти всички етнически български земи и население в Османската империя.

Избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. и последвалото го Априлско въстание, потушени с небивала жестокост, както и Сръбско-турската война през 1876 г. карат Европа да се ужаси. Само по време на Априлското въстание са избити повече от 30 000 българи. Глас на протест издигат най-видните личности в света тогава – Уилям Гладстон, Чарлс Дарвин, Менделеев, Гарибалди, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Тургенев, Достоевски. Виктор Юго се провиква: „Идва време, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат!“ Всичко това води до Цариградската конференция през 1876 г., където посланиците на Великите сили подготвят проект за териториални промени на Балканите. Тогава Сафет паша обявява първата Турска конституция, която според Високата порта дава необходимите права и гаранции на малцинствата и обезсмисля конференцията.

На 19 март посланиците подготвят в Лондон нов проект за границите на Западните Балкани. На 29 март Портата отхвърля предложението. Това е краят на мирните преговори. Русия не е готова за война след тежкото си поражение в Кримската война с Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция през 1853 г. Тя обаче е изправена пред заплахата да урони престижа си пред балканските славяни, ако не се намеси в тяхна защита. Има и съгласието на Великите сили. Железният канцлер Бисмарк заявява: „Турция няма място в Европа!“ След бурни дебати в коронния съвет на 12 април 1877 г. в Кишинев император Александър ІІ издава манифест, с който обявява война на Османската империя. Силите изглеждат неравни – 494 390 души добре въоръжена и екипирана турска войска срещу 190 000 руска армия на Дунава, подкрепена от 35 000 румънски войници, 7000 български опълченци и финландско военно поделение.

С умели маневри, изненадващо преминаване на Дунава и рисковано зимно настъпление през Балкана руските войски се вклиняват в турската отбрана. Всячески подкрепяни от българското население и местните опълченски чети, войските на ген. Гурко освобождават София. През Троянския проход в подбалканското поле излиза отрядът на ген. Кравцов, а ген. Радецки с войските си и българското опълчение превземат турския военен лагер при Шипка – Шейново и пленяват 23 000 турски войници заедно с командващия Вейсал паша. След героичните боеве при Шипка, Шейново, Стара Загора и Плевен следва мощно настъпление по всички фронтове.

През януари 1878 г. е превзет Пловдив, пада и Одрин. По молба на Високата порта на 19 януари е подписано Одринското примирие. На 3 март 1878 г. в селището Сан Стефано, на 14 км от Цариград, е подписан митичният за всеки българин мирен договор.

На картата на Европа отново се появява най-голямата православна славянска държава България. Тя просъществува в етническите си граници само няколко месеца, достатъчни за да я превърнат в национален идеал за поколенията българи. В Сан Стефано се поставя началото на Третата Аспарухова българска държава. Историята й е отредила да бъде на кръстопътя между Изтока и Запада, където сложно и съдбоносно се преплитат интересите на Великите сили. И тя е оцеляла!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.