КШИЩОВ КРАЕВСКИ,
извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България
Хипотезата на доц. Григорова в интервюто в „Труд" е дълбоко несправедлива
„Справедливата памет за онези трагични събития може да бъде по-добра гаранция за мир, ако тя обединява всички, които участваха в този трагичен конфликт (...)". Това са думите на Доналд Туск, бивш премиер на Полша, а понастоящем председател на Европейския съвет, изречени преди шест години по време на церемония по повод 70 г. от избухването на Втората световна война. От събитията, за които говори Доналд Туск, изминаха вече няколко десетилетия. Въпреки това повдигнатият от него въпрос за историческата памет продължава да бъде актуален.
Убедих се в това съвсем наскоро, четейки интервюто на доц. Дарина Григорова за в. „Труд" (24 февруари 2015 г.). Моето учудване предизвикаха думите на доц. Григорова, че „евреите (...) помнят, че концлагерите специално са построени в Полша, защото избягалите са избивани от местните жители", доказателство за което, според доц. Григорова, е било отсъствието на израелския премиер от честванията по повод освобождаването на немския нацистки концлагер „Аушвиц" (27 януари 2015 г.). Тези думи биха предизвикали само и единствено изумление, ако в тях не се съдържаше ясен намек за съучастие на полския народ в изтреблението на евреите. Затова абстрахирайки се от мотивите на доц. Григорова, не мога да подмина безучастно тази дълбоко несправедлива хипотеза. Още повече, че тя е изказана от високата трибуна на вестник „Труд".
В историята на бруталната нацистка окупация на Полша има случаи на колаборация, но броят на поляците, помагали на евреите въпреки повсеместния терор и многобройните репресии, е несравнимо по-голям. За това свидетелства фактът, че сред отличените с медала „Праведен сред народите", присъждан за оказване на безкористна помощ на евреите по време на Втората световна война, има най-много поляци (над 6,5 хиляди). Същевременно реалният брой на моите сънародници, помагали под най-различна форма на евреите, може да възлиза даже на няколкостотин хиляди. Убеден съм, че тези факти са добре известни на доц. Дарина Григорова, която е университетски преподавател. Предполагам, че тя знае и че по онова време Полша - за разлика от някои други страни, вкл. и България - е лишена от собствена държавност, а следователно и от институции, които биха могли да се противопоставят на изтреблението на еврейската общност. Окупаторите прилагат най-жестоки наказания спрямо всеки поляк, поискал да окаже даже най-незначителна помощ на евреите. Известни са многобройни случаи на извършени от германците масови убийства на полски семейства, укривали евреи или помагали им по друг начин. Историческите факти, с които разполагаме в момента, позволяват да се твърди, че поради тази причина са убити най-малко хиляда души. Много повече са арестувани, вкарани в затвори и концентрационни лагери. В спасяването на евреите участват както обикновени граждани, така и нелегални организации. През 1942 г. е създаден Съвет за помощ на евреите (известен с кодовото си име „Жегота") - единствената в Европа организация от този тип, която се финансира от еврейски организации и полското правителство в изгнание в Лондон. Същевременно, помагайки на евреите, полската съпротива прави всичко възможно светът да узнае за тяхната участ. За това най-ярко свидетелства личността на Ян Карски, неин бележит деец. Рискувайки живота си, той прониква в еврейското гето във Варшава, за да види със собствените си очи трагичното положение на неговите жители и да информира западните съюзници за изтреблението на евреите. Мисля, че тези исторически факти достатъчно еднозначно очертават поведението на полския народ по време на Втората световна война.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш