Когато докторът по право Веселин Вучков беше избран за шеф на МВР в кабинета „Борисов-2“ и пое наследството на Цветанов, един негов приятел – професор от Софийския университет заяви без капка колебание:„Това ще е от ден до пладне. От честен човек и грамотен юрист министър не става. Не и у нас.“

Професорът позна. Вучков не издържа в позицията между чука и наковалнята.
За нея се изисква чугунена глава. Впрочем такива глави има колкото щеш в политиката и лесно ще намерят нов министър.

Но проблемът е другаде. Твърди се, че причината за оттеглянето на Вучков е несъгласието на премиера с предложението да бъдат сменени шефът на ДАНС и главния секретар на МВР. Уточнява се, че това предложение не е лично негово, а на Цветанов и на реформаторите Радан Кънев и Атанас Атанасов. В тая конфигурация анализаторите се затрудняват да определят Борисов чук ли е, или е наковалня. Но едно е сигурно – бидейки по средата, Вучков е прав в юридически план.

Като доктор по наказателен процес той обяснява, че влезлите в сила нови закони за МВР и ДАНС предвиждат нов механизъм за назначаване на техните ръководители ( с указ от президента например) и следователно предполагат нови избори. Правната дирекция на Министерския съвет ( МС) е на обратното мнение. Но Вучков привежда силен юридически аргумент – на 3 юли 2014 г., когато влиза в сила новият Закон за МВР на Йовчев, тогавашното правителство е изправено пред същата ситуация – сменени са правилата, без да се урежда с преходна разпоредба статута на действащия главен секретар, който и тогава е Светлозар Лазаров. Ето защо навремето Лазаров (по препоръка на споменатата Правната дирекция, но противоположна на днешната!) е освободен и после пак е назначен по новите правила. Същото следва да се направи и сега - все едно дали той ще остане или ще му се посочи вратата. Такава е логиката - житейска и правна. Друг въпрос е, че мине ли през президента назначението на Лазаров, то няма да се състои - това е ясно.

При всички случаи Борисов не ще и да чуе за рокади в сферата на сигурността. Неговият аргумент е далече от юриспруденцията ( по неговите думи „МС не е място да се правим на юристи“), но е железен: „Най-лесно е да ги омета (шефовете на МВР, ДАНС и ДАТО) , но кого ще сложа на тяхно място?“ Вижте в медиите списъка от кандидати за тия места и ще се убедите, че премиерът е прав да изтръпва като си представи какви ще ги вършат службите, оглавени от тях.

Тъй или инак, от оставката на Вучков, ако тя не остане само на думи, следват една добра и три лоши новини.

Добрата е, че вече имаме държавник, който се оттегля сам – не защото го пъдят от задкулисието, и не защото около него нещо намирисва, а тъй като е установил, че в държавата от него нищо не зависи и така неговите знания и умения са излишни. Той предложи реформа в охраната на границата, за да се намали миграционния натиск, но му казаха – ядец! - също както и днес, когато се опита да обяснява, че шефовете на МВР и службите трябва да се назначават законосъобразно. Обнародва и идеите си за намаление на злоупотребите със Специални разузнавателни средства (СРС), но те бяха облени със зловонието на скандала „Червеи“ и в крайна сметка – по грубия израз на един реформатор имаха ефекта на миша пръдня. Чест му прави на Вучков, че не се примирява с това.

А ето и лошите новини.

Първата е, че всичко се случва в деня, когато ни гостува шефът на ФБР. Току виж пак сме се изложили пред чужденците!

Втората е, че мераците за стола на Вучков и тия, които ще се опразнят покрай него, ще предизвикат вероятно трусове в отношенията между ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ и ДПС. Тези трусове ще разклатят още повече сектора за сигурност. И от тях сигурно ще се размирише – знаете как – на политици с жълто по гащите.

И третата лоша новина: тя е, че в момента, в който водим този разговор, нямаме законен главен секретар. Поне според повечето от юристите е така.